ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Антим Първи – председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание

10 февруари 2011 20:22, Видинска митрополия
Антим Първи

На 10 февруари се навършват 132 години от даване началото на Учредителното събрание (Първото народно събрание) на младата българска държава, проведено от 10 февруари до 16 април 1879 г. в Търново.

За Видинска епархия, а и за Българската православна църква датата е паметна, защото за председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание е избран Антим Първи, първият Български екзарх и митрополит Видински.

Достойни за подражание са животът, делата и трудовете на Антим Първи. Бележит в духовен, политически и обществен план, пример за поколенията преди, сега, а и за в бъдеще.

Спазващ Христовите заповеди, като ревностен Божий служител той винаги е имал Христовите чеда пред очите си, за тях работел, трудел се и будувал, за да имат в сърцата си Бога и да бъдат достойни чеда на майка България.

Първият български екзарх Антим е роден в Лозенград през 1816 г. с името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от с. Татарлар, Лозенградско. Приема монашество в Хилендарския манастир през 1837 г. Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).

След завръщането си от Русия е преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки.

През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 г. става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи в борбата им за самостойна Българска църква и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари 1872 г. е избран за пръв екзарх на новоучредената Българска екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.

След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости над българското население при потушаване на въстанието.

През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен като екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен е в резултат на обща амнистия (март 1878) и поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание (1879).

По време на Сръбско-българската война от 1885 г. и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска”.

Екзарх Антим І умира на 1 декември 1888 г. Мавзолеят му се намира в двора на Видинската св. митрополия.

Достоен живот, изпълнен с любов по Бога, човека и България, достоен за подражание от всички чеда на майка България, е животът на дядо Антим – мъченика за вярата, правдата и истината, който обгърна България със сърцето и душата си и дори за миг през всички моменти на изпитания не се поколеба да страда, запазвайки себе си като орел, който бди и пази децата си.

Той бе истинския пастир, комуто подобава да го помним, да го обичаме и да му подражаваме.

Текст: архимандрит Поликарп

 

 

Снимки

Антим ПървиМавзолеят на Антим Първи
« предишна новинаследваща новина »