ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

103 години от рождението на отец Васил Коев

16 февруари 2011 14:12, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Ставроф. иконом Васил Коев

На 17 февруари се навършват 103 години от рождението на ставрофорен иконом Васил Коев – образцов пастир, свещенослужител в храм „Св. Йоан Рилски” в гр. Търговище и архиерейски наместник на Търговищка духовна околия. Като клирик на родната ни Църква той служи с искрена вяра, усърдна молитва и добри прояви, имайки за образец своя небесен ангел – св. Василий Велики.

Роден е в гр. Омуртаг на 17.02.1908 година. Баща му по занятие е бил дребен земеделец. Васил възраства в здраве и сила под бащина стряха, черпи знания от неизчерпамия извор на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Като студент е бил избран в секретариата на Българо-чехословашкия студентски съюз.

През 1940 г. във вестник „Православна дума”, печатан в Търговище, с редактор свещ. Василий Яков, излиза съобщение: „На 25 февруари 1940 година Варненски митрополит Йосиф беше в града ни, който в обширния ни близо 100-годишен храм, отслужи тържествена архиерейска света Литургия при служението на шуменския архиерейски наместник и много свещеници от околията. И тук, пред хилядни богомолци, кандидатът за третата градска енория господин Васил Коев биде ръкоположен в дяконски чин. За първи път в града ни се ръкополага кандидат на наша градска енория. Всички свещеници, които са служили в нашия град до сега, идвали са тук след като са служили по-рано другаде”.

Отец Васил Коев от 19.10.1940 г. е назначен за председател на храм „Св. Йоан Рилски”, гр. Търговище. Неговото възпитание в християнско благочестие и неговото служение му предлагат възможност и го задължават – да прояви любовта си към Господа, да се грижи за благолепието на Неговия храм, да Му послужи със сърце и душа, да говори правда и да насажда мир и братолюбие – и така да изпълни Христовия закон. По това време свещ. Васил Коев заедно със съпругата си презвитера Зографа са лектори по религия през учебните 41-42 г. и 42-43 г. в гимназията „Св. Седмочисленици”. Сближавайки се с местната управа и получавайки подкрепа в лицето на миряните, о. Васил замисля да направи кръщелна към храм „Св. Йоан Рилски” с канцелария, а за да има храмът и постоянни доходи, по плана се предвиждат и четири дюкяна.

От 1 януари 1953 година със заповед на Епархийски съвет се открива ново Архиерейско наместничество в гр. Търговище. За първи архиерейски наместник на Търговищка духовна околия е назначен отец Васил Коев. Свещеникът се справя с трудната задача да се създадат всички видове книжа и нова отчетност.

През 1955 г. Градският народен съвет излага за преглеждане нов регулационен план на гр. Търговище, който предвижда събарянето на църковните магазини и отчуждаване на една част от църковния двор на храм „Св. Йоан Рилски”. Отец Васил започва една безконечна борба с местната народна власт, за да опази църковното имущество. Това най-ярко проличава от кореспонденцията му в Архиерейското наместничество. Цялата офанзива свещеникът нарича „удар срещу Църквата”. Той организира защита, извиква адвокат от Варна - хаджи Атанас Попов, тъй като никой местен адвокат няма да се съгласи да пледира срещу ГНС. На помощ идва и адвокатът на Светия Синод Любен Наследников. Отец Васил предварително разбира, че ще загуби битката, тъй като много преди делото ГНС започва да оформя предвижданата градинка.

В автобиографията си отец Коев пише, че един ден самият Петър Кушлев е дошъл при него с желанието да направи резбован иконостас на храм „Св. Йоан Рилски” срещу храна и място, където да живее. Двамата заедно изготвят проекта и с одобрението на Негово Високопреосвещенство Варненския митрополит Йосиф иконостасът е изготвен за 4 години. В едно от писмата си о. Коев пише: ”Аз бях често при дърворезбаря и за много работи се съвещавахме. Отначало проектът беше само от растителни елементи. Аз поисках да бъдат вложени повествувателни символи, за да може да се четат вложените идеи. Кушлев прие това и започна нова идейна разработка. Така се осъществи нашия иконостас със задружно оформление. Монтирането стана през 1959 година. Дата не сме сложили, понеже има поставена ракета, излетяла в него време. Художника Кушлев има златна ръка и голямо въображение. Българска телевизия показа част от тези резби”.

Идва момент, в който отново се повежда кампания срещу Църквата. Отец Васил Коев с писмо №8 от 25.08.1960 г. до Варненска митрополия известява, че с решение от 10 август същата година ГНС определя църковния двор и градинката до него за строеж на държавни жилищни блокове и понеже дистанцията от улицата до църквата е малка, предвидено е да се съборят храмът и помещенията, в които се помещава Архиерейското наместничество. Отец Коев информира за решението Варненския митрополит Йосиф и лично Българския патриарх Кирил и без да изчаква инструкции, сам повежда битката. Започва преписка до ГНС и ОНС, отнася въпроса и до тогавашния министър Пенчо Кубадински и до г-н Кючуков – шеф на Дирекцията по вероизповеданията. Дори има няколко лични срещи в София. Този път битката е спечелена.

Отец Васил Коев поддържа лична връзка с Нюйоркския митрополит Андрей. За това свидетелства кореспонденцията между двамата духовници. В писмата си до владиката отецът показва своята голяма загриженост към храма и миряните, търси помощи за наши съграждани в крайна бедност. От своя страна, митрополит Андрей показва неведнъж своето благоразположение към свещеника, иска мнението му по много въпроси, изпраща от Америка богослужебни одежди. В едно от последните си писма пише: „Аз бях обещал да помогна и ще помогна. Както помниш, драги отец Василе, аз бях пожелал да направим нашата църква в Джумая, ако не най-голяма, то поне най-хубавата и интересната в България”.

През 1962 г. Варненският митрополит Йосиф изпраща при отец Васил професор Никола Кожухаров с поръчение да изпише централната църква в Търговище. Лично отец Коев иска разрешение от Светия Синод да бъде изографисан и св. Паисий Хилендарски по повод а 200-годишнината от неговата канонизация за светец. Необичайното в храма е, че когато човек влезе, първата представа е, че влиза в картинна галерия.

Отец Васил Коев се проявява и като краевед и писател. Описал е задълбочено историческото минало на църквите и селищата в Търговищка духовна околия. Обикаля, проучва и отбелязва общи историко-етнически, демографски и географски бележки за цялата околия. Там, където се съмнява и сведенията са противоречиви, свещеникът се позовава на утвърдени имена, като Иван Георгиев – исторически находки, дубровнишкия търговец Павел Джорич /1580 г./, който често обхождал Герлово, К. Иречек, географа хаджи Калф /1609-1657г./ и много други. Съставеният от отец Коев ценен и единствен източник за Търговищка духовна околия ползваме и до днес.

Награждаван е с отличията протойерей, иконом и ставрофорен иконом. До последната си служба на 19 октомври 1982 г. служи самоотвержено на Църквата и пасомите си.

За огромно съжаление на всички, които го познавахме, обстоятелствата около неговата кончина са неизвестни. Затова палим свещичка в храма, където отец Васил Коев остави сърцето си и молим Бога да упокои душата му „там, където няма никакви болки, скръб и въздишки”.

Текст и снимки: Валентина Проданова

 

 

« предишна новинаследваща новина »