ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Митрополит Неофит Видински в изпълнение и одухотворение на Господнята молитва „Отче наш”

25 февруари 2011 20:02, Видинска митрополия
архимандрит Поликарп

Ваше Преосвещенство, Ваше Високопреподобие, уважаеми отци, братя и сестри,

Днешната ни духовна среща е едно паметно събитие в историята на Видинската епархийска църква. Едно изключително явление, което преди всичко е продиктувано от усилията и желанието на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан да даде нов жизнен тласък на църковния живот в духовност, богословие и чистота във Видинска епархия.

Начинание, което не е лесно и леко, но не и непосилно и недостъпно. Напротив! Църковната история ни е показала, че „за Бог няма нищо невъзможно”.

Когато говорим обаче за жизнен тласък, не можем да гледаме само в настоящето и бъдещето, както сме свикнали, а трябва да обръщаме погледа си и към миналото, защото само тогава бихме имали пълнота на мислите и градивност в нашето духовно, социално и пастирско служение.

Един историк казва: „Този, който гледа в бъдещето, е с едно око, а този, който гледа само миналото, е слепец” (Андрей Пантев – филм за Видин).

Та това, изпълнено с мъдрост и разсъдителност „виждане” днес ни е събрало, за да можем чрез живота, делото, духовността и личния пример на наши съвременници да виждаме с отворени очи и да обновяваме живота си, ежедневието си, да бъдем личен пример за вярващи и невярващи, а най-вече одухотворители на всичко онова, което носим на плещите си – пастирското служение, и да бъдем богослови със сърцето и душата си, с цялата си същност, по примера на нашия Господ Иисус Христос.

В историята на Видинска епархия пример за истинско изпълнение и одухотворение на богословието на Църквата Христова виждаме в лицето на много духовници – митрополити, свещеници, монаси, а даже и миряни.

Един особено изпъква с ярката си личност, обаче, оставила след себе си трайна диря, която днес би било редно да ни е пример за именно това духовно възраждане, към което малко или много всички се стремим и за което вече споменахме, съдействайки на митрополит Дометиан в тази му духовна ревност.

С благословението на Видинския митрополит Дометиан 2011 година бе обявена за Година на Господнята молитва „Отче наш”, за епархийската ни църква.

Деяние, което дава ясен знак, че митрополитът има силната воля за духовно възкресение и събуждане от „зимния сън”, който е завладял нашето църковно общество.

Без да търсим обаче просветление от вън, без да ровим за хора от друго място, които да ни покажат кое как трябва да направим и да свършим, за да пребъдем така, както Господ иска, ние съвсем спокойно при желание бихме получили това, от което имаме нужда, когато видим безрезервния пример на наши отци.

Кой пример бихме днес всички ние следвали? И за какъв пример изобщо може да се говори?

Разбира се, основен пример и най-важен ни е примерът на Господ Иисус Христос, спор в това няма.

Но когато този Божествен пример е подплатен с човешки, от нашето ежедневие пример, то за нас всичко е по-лесно и по-истинско, и по-достъпно.

Днес, като достойни чеда на Видинска епархия отбелязваме 40 години от блажената кончина на един Видински митрополит. На дядо Неофит. На един 106-годишен старец.

Днес заедно с Господнята молитва „Отче наш” ние правим един мост, който чрез Божия Дух и личния пример на този столетник ни се дава познанието за истинското свещеническо служение, такова каквото днес ни е необходимо.

В тази духовна насоченост образът на митрополит Неофит ни е дар, който заедно с молитвата на молитвите „Отче наш”, нашето духовно служение като пастири може да бъде изпълнено с истински плодове, които биха ни учудили и накарали дори да се размислим за Божието величие, милост, благодат, и най-вече за Неговата любов.

Неслучайно си спомняме днес за него, сега ние се покоряваме на свещените апостолски думи.

В Евангелието има едно място, в посланието на св. ап. Павел до Евреите, където той казва: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им”.

Тези думи напразно не ги споменаваме днес, те са, за да бъдат именно потвърждение на всичко онова, което казваме и са като предисловие на темата, защото говорейки за молитва, за пример, за одухотворение, няма как да не кажем, че във всичко дядо Неофит е пример за подражание не от другите, а от нас, които се кичим с кръста Христов и свещеническите одежди, които ни отварят, виждате, всички врати, но за съжаление, ни затварят вратите на достойното служение.

Както казва приказката: „Знаем се!"

Разглеждайки живота и служението, делата и трудовете на дядо Неофит, няма как да не видим, че неговата същност е пропита не от нещо друго, а от молитва.

Молитвата на Господ, която даде на апостолите – „Отче наш”.

Молитва, която той, повтаряйки още като дете в мъничкия селски храм, се впи в него и му даде онова, от което днес всички ние имаме нужда – да живеем с Бога и Бог да живее в нас.

Ситуация, която днес, без съмнение, липсва в нашия живот.

Пример за това, че наистина е така, всеки може сам да види, когато си даде сметка какви са разговорите му, търсенията и желанията. Говорим за всичко друго, но не и за това как Бог да живее в нас и ние в Него.

Ние сме хора, изпълнили живота си с „безлично многословие”.

Това не е критика, а простата истина – действителност.

Залъгваме се, че е така, но гордостта не ни позволява да си признаем, че грешим.

Но, митрополит Неофит бе пропит от тази молитвеност, която му послужи като здрави основи, за да изгради и направи себе си обиталище на Св. Дух. Да бъде - Там, където няма лъст.

Посредством тази молитва той се смири и нямаше в него гордост.

В такива моменти думите Господни са и трябва всячески да си ги спомняме: „Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат”.

Именно чрез това той осъзнаваше като дете, а и до края на дните си думите така, както Бог иска от нас, а не механично и по инерция, и те се вкорениха и дадоха изобилни плодове в него.

От живота на дядо Неофит виждаме, че наистина той бе пропит от думите Христови, посредством молитвата „Отче наш”.

Каква бе неговата вяра? В триединия Бог – Отец, Син и Свети Дух. Неговата клетва бе „Вярвам в един Бог Отец…”.

Желанието през живота му бе не нещо друго, а да бъде оръдие, щото Бог да свети името Си чрез него, да бъде проводник именно на тази святост.

Той винаги говори по примера на древните, „че се приближи Царството Божие”. Той живееше за това Царство и виждаме, че на друго такова не се покори и не се поддаде. Той не служи на друго царство и господарство, а остана верен на Божието Царство до гроб.

Волята Божия бе негово желание и постоянство.

Той не служи на двама господари.

Въпреки големите житейски изпитания и лична семейна драма, дядо Неофит бе твърдо стъпил на основите на Божия Дух и за него нищо друго нямаше такава сила и значение, както това да бъде послушен на Божията воля и да отдава „целия си живот на Христа”.

Той показа, че въпреки всичко човек може да бъде пазител на Божията воля тук на земята, както е и сред небесните безплътни сили. Защото светостта е за хората, и хората за светостта и не е нещо непосилно.

Говорейки в молитвата за „насъщния хляб”, от живота на митрополит Неофит блика извор, който ни дава ясната представа, че за него Словото Божие бе истинската храна и питие.

Той остави след себе си богатство, което доказва, че наистина прие Бог за словесна храна, а чрез литургичното си служение, че милееше ежедневно да се приобщава с Тялото и Кръвта Христови – източника на вечния живот.

Тяло и Кръв, от Които днес умишлено ние бягаме, робувайки на какви ли не традиции и вери.

Но при дядо Неофит не е така.

Митрополит Неофит от сведенията писмени и устни, останали до нас, виждаме, че е въплъщение на молитвата „Отче наш” в пълнота.

Няма в нещо, в което да кажем: не, не е така.

Напротив, образът му е толкова непокварен от земното, че той достига и до библейска възраст, за свидетелство и насърчение духовно на всички в духовна криза и нужда.

Особено днес.

В тежките години, в които живее, митрополит Неофит прощава на всеки. Молитвата преди всичко е доказателство за великата му любов към ближните – вярващи и не чак дотам вярващи.

Той искаше от Бог прошка, за всички. Той подражаваше на своя Господ Иисус Христос и просеше Бог да прости на всекиго прегрешенията му.

Просеше Бог да прости накрая и неговите, защото бе простил на всички.

Той - от живота му виждаме, че е имал примирение с Бог. Примирение, което трябва да е и наша цел и желание, защото имаме нужда от него. Без него не може, и освен него няма как да станем истински служители на Великия ни Архиерей – Господ Иисус Христос, нашия Спасител.

Иисус Христос от любов остави на апостолите тази молитва – да бъдат в познанието и да бъдат Негови чрез нея - сънаследници на вечния и блажен живот, да пият заедно от „лозовия плод” в Небесното Царство.

Но как? - Неизкусени и неизкушили.

Затова и по техния добър пример, като верен слуга на небесния Жених, митрополит Неофит ни показва чрез своя живот, че тези думи са истински и всеки, който се постарае в постоянство, достига до момента да не бъде въвеждан в изкушение и да се предпазва с твърдата дума „да, да” от изкушенията на дявола.

А, казано е: „Опълчи се на дявола и той ще избяга от тебе”.

Това е, което проповядва и днес дядо Неофит – да бъдем мъжествени и да не се подлагаме на изкушенията на времето и да не търсим в тях оправдание за личното си духовно, социално, мисионерско и пастирско бездействие.

Подтикът на времето така е изградил и утвърждава личността на дядо Неофит, че неговата особа днес възкръсва и той отново след години изгнание и забвение започва да живее не в някого другиго, а в нас, неговите духовни чеда.

Той днес се проявява чрез нас, които възпоменаваме неговата памет.

Като заключение от всичко това, което казахме за митрополит Неофит, нека завършим с неговите слова, отправени към пастирите на Видинската епархийска църква, който са:

„Умолявам вас, пастири духовни, служители на църквата на Богодарованата ми Видинска епархия, проникнете се сериозно от дълга на вашето пастирско служение.

Подайте ръка за съвместна дейност на светата нива Божия.

Проникнете се с убеждението, че всичко добро и общополезно може да бъде достигнато само при общото задружно действие на всички ни.

Успех в нашата духовна работа може да има само тогава, когато ни свързва великата любов Божия и тя ни ръководи в служението ни.

Няма успех там, дето един се старае, а други – да руши, Това е свидетелство за липса на любов Божия и братство.

Сами вие бъдете затова пример на паството с думите си, делата си и с живота си" (1Тим. 4:14).

Уважаемо събрание,

Образът на дядо Неофит от всичко това, което казахме за него, наистина е изпълнение и одухотворява за наш пример Господнята молитва „Отче наш”.

Този негов образ ни дава насока трайна, градивна и изпълнена с плодове, която ще е радост за нас в нашето служение, както и за Бог, на Когото служим и Когото проповядваме.

Нека бъдем по молитвите на митрополит Неофит достойни служители на Бога! Амин!

Беседа прочетена от архим. Поликарп, духовен надзорник на свещеническата конференция във Видин на 25 февруари 2011 г.

 

 

« предишна новинаследваща новина »