ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Трети март, нашият Национален празник

03 март 2011 18:36, Ловчанска митрополия
3 март 2011 г.

Този ден, 3 март, с небивала радост от свободата и почтителна благодарност към братята освободители днес - 133 години по-късно - като че ли е загубил голяма част от първоначалния си заряд. Това е така, защото днес животът ни е доста по-различен от тогава. Днес имаме своите проблеми и надежди, доста по-различни от проблемите и надеждите на нашите деди и тези проблеми и надежди всъщност рисуват пейзажа на сегашния живот. А празниците? Те са памет, която ни връща във времето и ни кара отново да преживяваме.

За спомен от дните на Освобождението ще приведа един малък текст от книжката на Евстатий поп Стефанов "Ново Софроние", описваща освобождението на Ловеч, който ни връща към голямото народно страдание.

"Тук войниците ни спряха насред пътя, запречен с две биволски кола, пълни с избити хора, умрели и недоумрели. Турци още влачеха за краката и други избити българи из портата на дядо Спас, с които излезе и един селянин с разсечени челюсти, когото заставиха, та сам се качи в колата при умрелите. И за тия нищастници отпосле се разбра и видя, че ги нахвърляли в Гознешката бара, посипали ги с негасена вар и затрупвали там между бреговете с пръстта. И през пролетта на 1878 г. през месец май от дъждовете водата ги отнесе и изхвърли наз града по поляната в "Сазлъка" цели, като балсамирани от варта, та своите им си ги познаха, прибраха и погребаха в черковните ни гробища. А други избити турците ги разхвъргали по двора на църквата "Св. Троица", оставени на произвол и кучетата ги дърпали, както що е било и моето единствено 6-месечно детенце Пенка. Там в знойната жега всичките тела почти се разложили. Баба Яна Шишкова и дядо Стою Ерето, осмелили се пред опастността, отишли в църковния двор, в който в западната му страна в края имаше изкопан широк и дълбок 4-5 метров трап за нужник, още неупотребяван и неограден, та в него привлекли телата на избитите и с тях напълнили трапа. Сега над тях е поставен скромен паметен камък с надпис: "Паметник на убитите съграждани от турците 15-и юлий 1877 год. Лека им пръст." И аз като техен свещеник-очевидец знам, че след това много години още личеше, в двора по поляната, гдето бяха лежали убитите тела."

Тези тъжни изречения показват само малка част от цената на свободата. Колко всъщност струва тя? И дали по подобаващ начин я ценим днес?

С молитва за упокоение душите на приснопаметните Божии раби избити от турците, както и за войните, отдали живота си за Освобождението на Родината започна честването на Националния ни празник в Ловеч. В катедралния храм "Света Троица" Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил заедно с градското духовенство отслужи панихида и благодарствен молебен. Бяха поднесени благодарствени венци и цветя на Белия и Черния паметник, както и на Братската могила. Честването продължи с военен ритуал на площада, носещ името на ловешкия войвода Тодор Кирков, обесен от турците.

Да помним свободата и да не я предаваме!

Бог да прости и упокои в Царството Си всички православни християни, загубили живота си за свободата на Отечеството!

 

 

Снимки

3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.3 март 2011 г.
« предишна новинаследваща новина »