ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

2011 - знаменателна година за БПЦ. Архиереите споделят...

05 март 2011 20:12, Българска Патриаршия
Знакът на нетленната българска победа и свобода

Внимателното вглеждане в състоялите се и предстоящи църковни годишнини и събития през настоящата година откроява 2011-а като твърде знаменателна за Българската православна църква, а оттук и за цялото ни общество. Само няколко примера са достатъчни, за да илюстрират добре това. В тази връзка тук поместваме и позициите на някои от членовете на Св. Синод на БПЦ, които дават повод за задълбочен духовен размисъл.

Вече бяха тържествено отбелязани в София, Пловдив и Бачковския манастир 110-годишнината от рождението и 40-годишнината от блажената кончина на приснопаметния Български патриарх Кирил. Свързаните с това прояви, които Официалният сайт на БПЦ подробно ви представи, благоговейно се опитаха да вместят в себе си многостранната и неповторима личност на нашия блаженопочивш патриарх, както и да ни припомнят преголямото му дело „Церкви и Отечеству на пользу”. Във връзка с това Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил заяви: „Патриарх Кирил е велик с това, че извади светата ни Църква от дългогодишната изолация, в която се намираше, и че поведе БПЦ по пътя на единството”. Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай сподели, че за него примерът на бележития му предшественик се състои най-вече в готовността му за саможертва и в силния му духовен авторитет. Според митрополит Николай именно това са качествата, които правят от православния архиерей истински и верен Христов служител, добър пастир, готов да положи душата си за Господа и за своите пасоми, водейки ги към спасение тук и във вечността.

Само след един месец предстои друго изключително събитие в съвременната история на Българската православна църква – канонизирането на българските новомъченици, пострадали за Христа през 1876 г. в Априлско-Новоселското възстание и в град Батак. По този повод Неврокопският митрополит Натанаил подчертава водещото в подвига на всеки православен мъченик – това, че саможертвата му е свидетелство за вяра във възкръсналия Христос, в Троичния Бог, а не просто за лична храброст и родолюбива жертвоготовност. Ловчанският митрополит Гавриил сподели за всички читатели на синодалния сайт, че импулс за подготвяне канонизацията на пострадалите православни духовници, монахини и християни от Ловчанска епархия е дал сам Негово Светейшество Българският патриарх Максим. Още през 2005 година той е възложил на митрополит Гавриил да проучи всичко необходимо за подобна бъдеща канонизация, което е и било сторено. Същата година, през месец юни Ловчанският митрополит депозира пред Негово Светейшество готовия си доклад, който е залегнал в основата и на предстоящата канонизация на Ловчанските новомъченици. Митрополит Гавриил смята, че основната причина, поради която Църквата може да реши и решава да признае героизма като православно мъченичество, е фактът, че мъченикът (на гръцки - "мартирос" = свидетел) свидетелства с претърпените си страдания за своята вяра във възкръсналия Спасител. Нещо повече, героизмът на мъчениците задължително включва наличието на три съществени условия в осъществения подвиг: вяра в Бога, доверие в Бога и вярност на Бога. Именно тези характеристики на православния героизъм извеждат един или друг член на Църквата до сонма на светите мъченици. Пловдивският митрополит Николай акцентира върху неотделимостта в жертвата за Вяра, Църква и Отечество – именно това стои в основата на осъзнатия подвиг на Баташките мъченици. Доростолският митрополит Амвросий също смята, че разликата между героизма и християнското мъченичество се състои в отношението спрямо Христос. Ако саможертвата за род и родина е в Име Христово – имаме мъченичество, ако е единствено поради любов към Отечеството и народа – имаме героизъм.

Предстоящата на 3 април канонизация ще предшества и увенчае по неповторим начин още една паметна годишнина, която всички очакваме с вълнение – 40 години от възкачването на Негово Светейшество Българския патриарх Максим на патриаршеския престол. Отново ще имаме тържествен повод да се преклоним пред търпението и великодушието на нашия патриарх, който въпреки човешката нелоялност, въпреки безсрамието и неизброимите хули, отправени срещу него, въпреки непосилното бреме, което изнесе върху раменете си, за да устои Църквата ни през последните десетилетия, в дългия си живот на истински православен пастир никого не отпрати без благослов, никого не осъди, никого не заклейми, а радостно претърпя и преведе БПЦ към новото й възраждане.

Всички тези събития, както и останалите светли тържества, които предстои Църквата ни съборно да изживее, са мощна причина да се изправим дръзновено и да възрастнем – всеки като личност и всички заедно – в общото дело на нашата света православна вяра.

 

(Очаквайте подробности за предстоящата канонизация в настъпващите великопостни седмици.)

Текст: Десислава Панайотова-Пулиева
Снимки: Атанас Димитров

 

 

Снимки

Негово Светейшество Българският патриарх МаксимМитр. НатанаилЛовчански митрополит ГавриилПловдивски митрополит НиколайДоростолски митрополит Амвросий
« предишна новинаследваща новина »