ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Проповед за Тодоровден, произнесена от Негово Високопреподобие архим. Дионисий в параклиса "Св. цар Борис Покръстител" в Синодната палата

12 март 2011 16:07, Българска Патриаршия
Архимандрит Дионисий

Възлюбени в Христа братя и сестри,

Слава Богу! Преминахме първата седмица на Великия пост, в която имахме възможността в молитвено съзерцание при затрогващите църковни богослужби да погледнем в нашите души и сърца и да потърсим тъй желаното от нас, християните, примирение с Бога.

Св. Четиридесетница е особено благодатен период в календарната година, в който ние трябва да принесем своя десятък Господу. Сега е времето да измолим от Бога Неговата снизходителна милост чрез покаянието, което единствено отваря на човека Небето, побеждава демоните и открива Рая. През първите четири дни на изтеклата седмица нашите души бяха приканени към осъзнаване, обръщане и покаяние чрез текстовете на Покайния канон на св. Андрей Критски, провокиращи всеки един от нас да въззове: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме"!

Покаянието, което трябва да сторим, изисква от нас три неща: съзнание за греховното състояние на душата ни; надежда на Божието милосърдие и решимост да се изправим и да заживеем нов благочестив живот с реални усилия за осъществяване на тая решимост. Безспорно най-добрият начин, който св. Православие ни поднася, е чрез пост, молитва и добри дела.

Великият пост е най-благоприятният етап от годишния богослужебен кръг, в който св. Църква със своите благодатни дарове ни подпомага чрез специфичните за този период чинопоследования да проникнем в себе си и да намерим сили да се обновим за един по-свят и по-съвършен живот, защото Сам Господ Бог казва в книгата на пророк Иоил: "Обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание. Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог, защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжалява за злочестината" (Иоил 2:12-13).

Ето защо, нека искрено да пожелаем да се върнем към онова блаженство, което са имали нашите прародители в Едемската градина преди грехопадението, чрез изпълнение на призива на учителя на Църквата - св. Василий Велики: „Като постим с благоприличен пост, отклонявайки се от всякакъв грях, извършван от всички наши чувства, ние да достигнем светия ден Възкресение, станали нови, чисти и достойни".

Днес, първата събота на Предпасхалния пост, св. Църква богомъдро е установила да се почита паметта на св. вмчк Теодор Тирон, също както и на 17 февруари, когато той мъченически е пострадал за Христа.

Св. Теодор живял през III-IV в. , по време на управлението на римските императори Максимиан и Максимин - гонители на християнството. Младият войник Теодор бил на служба в императорския полк в град Амасий, Понтийска област. Узнавайки, че Теодор е християнин, началникът му поискал от него да принесе жертва на езическите римски богове, на което Теодор с непоколебима твърдост във вярата си отказал да се кланя идолите. Напротив, Теодор Тирон пред началниците си, пред войската и пред цялата амасийска общественост изповядвал Иисуса Христа като Бог и проповядвал за Него и за спасението чрез Него. Ползвайки се с добро име, за известно време християнският защитник на светата вяра не бил обезпокояван, но тогава е издаден императорски декрет, съгласно който отново се възобновили гоненията cpeщу християните и единствен техен покровител в Амасийската област бил Теодор. Той до такава степен презрял ожесточеността на гонителите, че подпалил един от основните езически храмове в Мала Азия, посветен на богинята Кибела. Началникът на гр. Амасий извикал Теодор пред него на съд. Теодор веднага признал постъпката си и градоначалникът го заплашил с мъчение, ако не се отрече от Христа и не принесе дарове на римските божества. Но Теодор, изпълнен с Христовия мир в себе си, най-спокойно му отговорил: "Мъките на този свят, на които ме осъждаш не ме плашат, защото очаквам радостите, обещани ми от Едничкия Праведен Съдия - Христос". Амасийският управител мигновено наредил да го хвърлят в тъмница и да не му се дава нито храна, нито вода, за да умре от глад. Обаче, обгрян в светлина, Теодор започнал възторжено да възпява Господа от мрачната тъмница. Стражите, чули неговите песнопения и изпаднали в изумление, че след дни на глад не е умрял. Научил за това управителят на гр. Амасий и в озлоблението си наредил да подложат Теодор на неописуеми изтезания. И след неговия пореден отказ да се върне към езичеството, наредил да се приготви клада, на която да го изгорят. Мъжествено, с молитва Теодор от изгарящата клада възхвалявал Бога.

Святата памет на този велик Божий угодник, пострадал за нашата християнска вяра, подобаващо отбелязваме още от ранните векове на Църквата и на този съботен ден от св. Четиридесетница. Това Православната църква спазва, защото по времето на Римския император Флавий Клавдий Юлиан, известен в историята като Юлиан Отстъпник, управлявал от 360 до 363 г., племенник на св. цар Константин, св. Теодор Тирон близо 50 години след своята страдалческа смърт отново защитил и опазил християните.

Юлиан Отстъпник бил от дете озлобен човек. Когато бил 6 годишен, станал свидетел на убийството на семейството си и оттогава бил изпълнен с гневно желание за мъст. Именно от горделивото желание за отмъщение се поражда жестокостта му към християните, които доктринално учат, че човек трябва да прощава. Не приемайки прошката, той не приема и християнството. Всичко това показва всъщност колко слаб човек е бил Юлиан, не можейки да се пребори със собствените си минуси. А това е човек - племенник на Константин Велики и съученик на титаните - св. Григорий Богослов и св. Василий Велики - от обучението му в Атина; те са първите, опълчили се на неговата антихристиянска политика.

Юлиан Апостат, сиреч Отстъпник, веднага след възкачването си подел безумни действия срещу християните. Поругавал храмове, публично подигравал свещениците и хулително се присмивал на Иисуса Христа. В 362 г. злонамереният Юлиан издава „Едикт за толерантността", с който разпорежда възстановяването на езическите капища, отнемането на църковната собственост и поставянето на отлъчени поради ерес епископи на архиерейските катедри. Тук не ще и дума, с тревога трябва да отбележим, че и съвремието ни поднася подобен тип „толерантност", но ние трябва с твърдостта на св. Теодор да браним вярата си и Църквата си, единствено чрез която можем да достигнем до спасение и до познание на истината. Съгласно този Юлианов едикт от училищата се премахва вероучението, под предлог да бъдат децата толерантни към всички. Този епизод от историята не ни ли напомня и за сегашните безумци, не приемащи дългогодишния призив на Св. Синод за въвеждане на религиозното обучение в българските училища?!

Подобно на случващото се в нашето вероотстъпническо време, безобразията на Юлиан са безброй много. Верен на ненавистта си към християните, императорът - отстъпник нарежда на префекта на Константинопол в началото на Великия пост, който в ония времена християните строго са спазвали, те да бъдат подиграни. Наредбата наложила на градоначалника да бъдат поръсени с езическа идоложертвена кръв всички постни храни по пазарите в Константинопол, така че християните без да знаят да се осквернят.

Тогава св. Теодор по Божия воля се явил на Евхаитския епископ Евдоксий и му казал да забрани на християните да купуват каквото и да било от пазара, тъй като постната храна е поръсена с идоложертвена кръв, и да приготвят коливо, което съгласно латинската дума colluvio значи смесване, тъй като коливото се приготвя от жито, смесено с плодове и мед. От тогава в спомен на чудното явяване на св. Теодор и в символ на християнската вяра във Възкресението винаги на този ден от Великденския пост се приготвя и се благославя коливо, което дано на всички вярващи, които го вкусват, да даде сили в изпълнението на св. Четиридесетница.

Юлиан Отстъпник бил посрамен при неуспеха на коварния си замисъл, но възмездието дошло по-късно, когато в безумието и гордостта си, мислейки се за непобедим, влязъл в битка срещу Сасинидска Персия без доспехи и умира на бойното поле, според Преданието, с думите: „Ти победи, Галилеецо!", отнасящи се до Христа.

Ето защо, да бъдем верни на светата православна вяра като св. Теодор Тирон, да търсим и да измолваме Божията помощ срещу видимите и невидимите врагове, да устоим според силите си и според благословията на духовния си отец в подвига на поста, та да се сподобим с радостта от Възкресението.

На днешния ден по примера на константинополските християни, защитени от св. Теодор, се е установила практиката, вярващите които са се готвили подобаващо и са изпълнили църковните разпоредби - да пристъпят към св. Причастие. Това е добре да бъде сторено с ясното съзнание, че, както казва и празнуваният днес по неподвижния календар преп. Симеон Нови Богослов, „на страшно осъждане подлежи, който след причащението не принася добри плодове, а върши грехове и неправда, на такъв мястото му е с неверниците, нечестивците и некръстените".

И тъй, за да не сме сред отстъпниците, а да сме Христови, нека всички чрез искрено покайно настроение да се освободим от греха и по молитвите на св. великомъченик Теодор с чисти сърца да преминем предстоящото нам поприще и да влезем окрилени в радостта на Пасхата.

Божието милосърдие да бъде над всички нас!

Амин!

 

 

« предишна новинаследваща новина »