ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Интервю с протопрезвитер проф. д-р Николае Дура относно св. Софроний Врачански

15 март 2011 16:40,
Отец Н. Дура в БФ на ВТУ

На 1 юли 1989 г. Негово Светейшество Българският патриарх Максим е наградил видния румънски канонист отец-професор Николае Дура с най-новия църковен орден на БПЦ „Св. Софроний Врачански” по случай откритията, които той прави относно житието и дейността на българския светец в Румъния. По време на проведената във Враца (30 юни-2 юли 1989) международна научна конференция, посветена на 250-годишнината от раждането на св. Софроний Врачански, отец Дура е прочел доклад, озаглавен „Нови открития относно житието и дейността на еп. Софроний Врачански (1739-1813) в неговата осиновила го родина, Влашко”, публикуван в „Бисерика ортодокса Ромънъ”, бр. 7-10, 1989 г. Според един от организаторите на конференцията, проф. Славчо Вълчанов, всички материали от проведената конференция са загубени поради преломните събития в държавата ни и БПЦ. Предлагаме на заинтересованите читатели кратко интервю с отец Дура относно мястото в Румъния, на което е погребан ктиторът на модерната българска култура.

- Отец-професоре, какво Ви накара Вас, един румънец, да се заемете с изследване житието на един български светец?

- Отец Кириле, както съм ти разказвал и друг път, запознаването ми с живота и делото на св. Софроний Врачански беше по един много приятен повод, защото преди това нищо не знаех за него. Един ден акад. Георге Михъила от секцията по славистика в Румъния, който навърши осемдесет години, ми каза: „Чух за вас, попитах в Патриаршията и ми отговориха да се свържа с отец-професор Дура. Нуждаехме се от богослов с познания в областта на историята и същевременно да е добър познавач на гръцкия език”. Попитах го за какво им е нужен. Той отговори: „Съществува ктитор на модерната българска култура на име Софроний, епископ във Враца, който е отпечатал първите книги на български език. Бил е изразител и инициатор на движението за съпротива и независимост на българите от Османската империя”. Казах му: „Какво мога да направя аз?” Отговори: „Необходимо е да отидете в архивите, да преровите всички букурещки архиви, за да намерим следи за св. Софроний Врачански в Румъния.

Това, което знаем е, че през 1802 г. преследван от турски потери, е преминал замръзналия Дунав. Укривал се е в Унгровлашката митрополия, където се криел сред подземията от 1802 до 1812 г., т. е. повече от десет години. Никой не знаел, че е бил там. Написани са много книги и на румънски, но предимно на български. Едни хора са станали академици вследствие на тези книги, други са получили премии от страна на българския президент и на правителството и на БАН за подобни открития. Практически става въпрос за работни хипотези, които са обсъждани от едни или други хора. Затова, каза той, бих искал веднъж завинаги да приключим с тези измислици и да намерим някой, който да открие документ, за да опишем истинското житие на св. Софроний”.

След този съвет се захванах за работа. Отидох в държавния архив, разположен до парка Чишмиджиу. Там работих повече от шест месеца. Веднага щом завършвах лекциите, бързах към архивите. Много често забравях, че не съм се хранил по цял ден. Работих със стари архиви и имах нещастието да заразя лицето си, хванах алергия заради праха от ръкописите.

Спомням си, че в деня на преп. Йоан Касиан от Добруджа, 29 февруари 1987 или 1988 г. бях огорчен. Казах си, минаха шест месеца, молих се на Бога да открия нещо, за да имам радостта от откритието на нещо ново и да мога да кажа, че съм истински изследовател. Имах тази любов и жажда към изследването. И наистина, беше вечер, имаше още един изследовател, не помня в навечерието на кой празник беше. Той ме попита с какво се занимавам. Казах му, че търся данни за св. Софроний Врачански и съм изследвал всички фондове за манастири и църкви, книги, ръкописи, но нищо не съм намерил. Няма нищо в Букурещ и неговите околности. Той допълни, че е останало още нещо - хановете. Казах му: „Какво ще търси св. Софроний в хановете?”

Започнах с хана на Шербан Кантакузино Водъ и в даден момент намерих един свитък, ето така обвит, отварям го и какво да видя, подпис „Софрониос Врачански”. Ставаше въпрос за списък с направени разходи, които светията е извършил в споменатия хан. И от документ на документ намерих информация и открих, че наистина в хана на Шербан Водъ е съществувала колония от южнодунавски власи, от албанци, българи търговци, които идвали подобно на останалите, и че там е бил, както пише в документите, поп Софрониос. Той ги е кръщавал, венчавал, чел им е разрешителни молитви, бил е по цял ден с тях. Софрониос, след като не е имал друга възможност, сигурен съм, че със знанието и помощта на Унгровлашката митрополия е припечелвал за едно достойно съществуване и е мисионерствал сред всички тези етноси.

Можем да кажем, че той е бил един предшественик преди нас, който е знаел как да обедини тези етноси, народи, да им служи по икуменически начин и да стане за всички нас един модел за подражание. Познавах неговото житие, знаех колко силна личност е той, какви добри чувства е изпитвал към своята страна, но и към румънците. Едни казват, че е имал влашка кръв и произход. Независимо дали е бил българин, или влах, без съмнение, той е обичал и служил на двата народа и е дарил на родината си първите книги. Бил е готов да даде живота си за независимостта на България и Българската църква. Днес той е емблематична фигура за всички нас. И е знаел, което ние днес след два века не умеем, как да побратими двата народа, двете сестри църкви с толкова любов, така както го е направил св. Софроний Врачански.

Ето как открих тази велика личност, която ми е на сърце и в молитвите си се обръщам към него. Благодарение на него открих България. Знаех за нея по нещо от материалите по църковна история и от други, които са я посещавали. Опознах България и успях да я обикна като моята страна, и от всички страни, които съм посещавал, най-близка от всички, след Румъния, за мен е България.

- В кондиката на унгровлашките църкви за периода 24 декември 1802 – 7 октомври 1809 г. пише, че са извършени 60 ръкоположения от „преосвещения архиерей Софроний Врачански”. Какъв е точният брой на хиротониите извършени от св. Софроний на румънска земя?

- Няма точен списък, съществуват предположения. Сигурно е, както знаете, че в Румъния е имало български колонии – в Брашов, Ръмнику Вълча, Плоещ и на други места, били са много. Били са добри градинари, както и днес. Радвали са се на разположението на владетеля, ние имаме същия закон. Знаете добре, че още от времето на Асеневци и Басарабите е имало смесени бракове, румънски принцеси за български владетели. Нягое Басараб е взел царска дъщеря от тук, от Видин. Имало е отношения между княжеските семейства и лесно са се придвижвали. Без съмнение, той е ръкополагал свещеници, грижел се е за цялата диаспора на българските общности в Румъния. Със сигурност той им е изпращал свещеници и ги е снабдявал с книгите, които е отпечатал в Ръмнику Вълча и Снагов. Той се е грижел всеотдайно за всички българи на румънска земя.

- Известно е, че св. Софроний Врачански е ръкоположил за йеродякон св. Калиник от манастира "Черника" през декември 1808 година.

- Да, в различни студии се казва, че той е присъствал при ръкоположението на св. Калиник. Но в най-новите научни изследвания, които срещнах, опровергават това нещо. Трябва да се провери. Според мен трябва да се направи сериозно изследване на базата на документи. Твърде вероятно е, радвайки се на вниманието, любовта и почитта на влашките митрополити и румънски йерарси, да е присъствал там. Не е изключено той да е бил в олтара, редом с останалите, на ръкоположението на св. Калиник. Още повече, че св. Софроний също е бил женен енорийски свещеник преди да стане монах и е имал дъщеря, която го е последвала в Букурещ и се е грижела за него до края на живота му. Въпреки че е имал семейство и според документите други родове са го последвали в Букурещ, той е бил един много добър монах, т. е. взел е присърце монашеството. Затова смятам, че между него и св. Калиник се е създала духовна връзка. Това трябва подробно да се изследва. Ето че и по тази линия на южнодунавското и севернодунавското монашество се установява връзка.

- И най-важното за нас, българите, къде е гробът на св. Софроний Врачански?

- От разкритията, които направих наистина за първи път в румъно-българската история, става ясно, че ханът се е намирал там, където днес е разположена Румънската народна банка. Там е живял и работил и най-вероятно там е бил и погребан. Така сочат документите. Съществуват по-късни твърдения. За да елиминираме хипотезите, е необходима работа с документите, както постъпих аз. В противен случай отново се влиза в сферата на конюнктурните хипотези и се стига до една разказвателна, а не документирана историография.

Не е изключено дори някога да се направят разкопки, защото ако за нас 50-100 г. означава много, то за историята това е нищожен период, за да може идните поколения да открият там гроба на светеца. Където и да се намира, там или в някоя друга букурещка църква, защото и това не е изключено, или в някоя българска църква в Румъния, аз не изключвам тази възможност, или в някой манастир, или дори в манастира „Черника”. Аз поставих за обсъждане за пръв път това предположение. И сега ви казвам това, което не съм написал. Изследвал съм в „Черника”.

- И намерихте ли нещо?

- Нищо не намерих. Не е изключено, кой знае, по някои по-стари кръстове да се открият надписи, защото бидейки приятели със св. Калиник, може да е бил погребан в „Черника”. За съжаление от 1988 г., когато открих тези неща, посредстом нинездравстващия предстоятел на БПЦ почитаемия патриарх Максим, който написа 6-7 писма до патриарх Теоктист, дори българският президент Живков писал на Чаушеску, защото бях персона нон грата, нямах право да напускам Румъния, не бях привърженик на тогавашния режим.

След посредничество на подобно високо ниво бях поканен и успях през 1988 г. да дойда във Враца, придружен от един митрополит и ректор на богословски институт. Два пъти, веднъж през април и веднъж през есента. Когато през април дойдох за пръв път, сам посетих много градове в България, защото нямах много познания за вашата страна. Открих нейните красоти, нейния църковно-литургичен живот и нейната история, която познавах от наши изследвания. Дойдох и през 1989 г., когато изнесох два доклада във Враца, а трети доклад в института на БАН, който се отпечата в списанието на него институт. Още един доклад, подобно на този, когато ми присъдиха титлата „доктор хонорис кауза”. На следващия ден изнесох доклад в Богословския факултет и бе публикуван в неговия годишник. Поисках да ми го изпратят, обещаха, но и досега не съм го получил.

Общо 5 доклада, отделно в Румъния моментално известих асоциацията на славистите под ръководството на проф. Михъила, публикувах в списание „Романославика”, след това публикувах в официалния бюлетин на Румънската православна църква „Бисерика ортодокса ромънъ” и друга студия на английски език в списанието за югоизточни европейски студии. 4+3= 7 студии. Въпреки че като цяло имат общи елементи, всеки път съм откривал непубликувани неща. За съжаление настъпиха преломните събития на революцията от 1989 г., на 25 март 1990 г. пристигнах във Франция, където в Западна Европа прекарах 12 години и не съм имал време да събера студиите си. Едва сега във връзка с конгреса, посветен на отец-професор Стефан Цанков, почитаемият проф. Радко Поптодоров ме покани, поднових връзките си с професори по богословие и тази година (2010 г. бел. прев.) последва награждаването ми с титлата „почетен доктор” на Софийския университет.

- Благодаря Ви за научните интереси към този наш виден български духовник и за това интервю!

Превод от румънски език: протодякон Кирил Синев

 

 

Снимки

Отец Н. Дура в БФ на ВТУОтец Н. Дура в БФ на ВТУДо образа на св. Софроний Врачански в Присовския манастирРазмишлявайки за св. Софроний Врачански в Присовския манастир
« предишна новинаследваща новина »