ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Благовещенска вечер - беседа

25 март 2011 07:15, Видинска митрополия
Архимандрит Поликарп

Вечер посветена на Благовещение във видинското Читалище "Цвят - 1870"

Ваше Високопреосвещенство, Ваше Преосвещенство, уважаеми отци, братя и сестри,

скъпи деца,

Особено съм радостен, че в навечерието на празника Благовещение съм удостоен с тази чест, да произнеса беседа върху това дивно събитие от човешката история.

Събитие, което откри на човеците Божията любов и всеотдайност за спасението и освобождението на човека от греха и завръщането му отново в Рая, където е жилището му.

Св. ап. Павел в посланието си до Евреите казва: „защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим” (Евр. 13:14)

За да стигнем до деня Благовещение, което именно ни открива този бъдещ град, трябва да проследим цялата свещена история на Стария завет, която единственото нещо, което разкрива на човека е раждането, животът, проповедта, страданията, погребението, възкресението на Сина Божий – Иисус Христос, обещания Спасител, както и вечния и безкраен живот на Царството Божие.

Съгрешилият човек в Рая бе изгонен (Бит. 3:23-24), но не и отхвърлен, не и забравен. Бог му обеща, че няма да го изостави, а че ще бъде с него, но въпреки всичко жената с мъка ще ражда, а мъжът с труд и пот на чело ще изкарва прехраната си, а също така, че човекът е пръст и в пръстта ще се върне (Бит. 3:16-19).

От този момент нататък, цялата Свещена история насочва вниманието ни към онзи момент, който ще освободи вратите на Рая и отново ще може всеки един да влиза и да бъде в единение с Бог, Който винаги това е искал.

Бог създаде човека от любов, направи го венец на Своето творение и страданието, което сам човек си нанесе, воден от свободната си воля. Бог го облекчава със Своята милост, като ни ръководи и насочва как и по какъв начин да живеем в Него и за Него, и да има полза за душата ни.

Всички свети хора от Стария завет бяха наставлявани от Бога именно по този начин, който благоволеше към тях поради доброволното желание, вяра и смирение да Му служат. Така станаха и проводници на тази милост и дух за останалите хора, като ги водеха с Божия Дух по духовен път и пътеки за възраждане и обновление.

Откриваше им тайни, които, ако човек не е до Него, не би видял и разбрал.

Това са пророческите думи, които не бяха случайни, това са историческите моменти от живота на старозаветните отци, чрез които ни се открива идването на Христос, тези примери наричаме и още месиански. Идване, което не е случайно, а стана, както вече казахме, за да възвърне на човеците загубения Рай.

Без да изброяваме всички примери, ще кажем, че старозаветната връзка с Благовещението е още от съгрешаването на човека до деня, когато Бог изпрати архангел Гавриил да благовести на св. Дева Мария от Назарет.

Св. пророк Исаия казва: „Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14).

Тези думи на светия пророк не бяха случайни, те откриваха на човека, че това, което ще дойде, ще е велико тайнство, и само онзи, който вярва и има истински стремеж и чувства духовна потребност, ще разбере.

От Свещената история на Новия завет, виждаме, че не всички знаеха как ще дойде Христос, дори и тези, които трябваше да Го проповядват не Го познаха, а воюваха против Него и Го бичуваха и разпнаха.

Денят на това пророчество, а и на всички дадени по Божие вдъхновение от други пророци и свети хора да бъдат изпълнени дойде във време, когато Израил, имаше най-голяма нужда, а с него и целият човешки род.

И от тук, верни са думите, че Бог знае всичко и винаги благоволи към хората, тогава, когато те имат най-голяма нужда (Мат. 6:9).

В един такъв духовен момент стана и Благовещението, както разказва писанието: „Бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лука.1:1-38).

Днес Този, Който е Бог, се въплъщава и става Човек. Става като нас, за да може по този начин да въздигне човешката природа от тлението към нетлението, от земното към небесното, защото на човека подобава да е в Бога и Бог да е в него.

Това е привилегия само за човека.

Божията Премъдрост прие човешка плът, за да умъдри и научи човека на божествена мъдрост, чрез която да достигне до Богопознанието.

От Благовещението ние всички можем много да се поучим, да разберем невместимото за нашия разум, да обновим душите и телата си и да имаме най-вече надежда, че има смисъл на нашето съществуване тук на земята, както и Бог, Който винаги се грижи за нас и проявява Своята бащинска любов и милост.

Бог прати Своя Ангел при смирената девица, при тази която бе обречена Нему, защото Той видя нейното духовно превъзходство, от което виждаме, че наистина: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (Як. 4:6).

Той прати Своя Ангел там, където имаше разбиране за духовното и очакване на онова, което имаше да стане, прати благовестник, където имаше вяра в думите Божии, изречени чрез боговдъхновените уста на пророците от древност.

Прати служител там, където имаше телесна чистота, непокътнатост и целомъдрие.

От всичко това има какво да се поучим и да придобием, защото към това сме призвани, да вървим по този път, който е пътят към Бог в Троица – Отец, Син и Свети Дух.

Не каквото и да е божество, а истинският Бог, Който винаги е благоволил към човечеството и го е насочвал по правилния път на съществуването.

Благовещението е доказателство за това, защото Бог се роди чрез Светия Дух и при съгласието на Светата Дева.

Той стана плът, живя сред хората, като ни даде истинския пример как трябва да живеем.

Днес е денят на смирението, на вярата, на надеждата и любовта, ден е на добродетелите, чрез които всички ние придобиваме радостта да сме в Бога и Той в нас.

Днес ставаме Негови чеда в пълнота и ни се отварят вратите на Рая чрез Иисуса Христа, Този Когото ангелът днес благовести.

Днес ни се връща достойнството на обитатели и разпоредители на райското блаженство.

Днес пророците се радват, цялата небесна Църква тържествува, защото очите ни виждат това, което те са искали да видят и не видяха. Благоговеят пред Бога, защото виждат Неговата милост към падналия човек, как го прегръща, милва и му казва думите, че ни се прощава не „до седем, а до седемдесет пъти по седем” (Мат. 18:22).

Текст: архимандрит Поликарп

 

 

« предишна новинаследваща новина »