ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Видинският митрополит Дометиан уважи конференцията „Цар Фердинанд и модернизацията на България” в гр. София

26 март 2011 21:15, Видинска митрополия
Видинският митрополит Дометиан уважи конференцията „Цар Фердинанд и модернизацията на България” в гр. София

Ако историята свършваше в 1912 г., днес във всеки град щеше да има паметник на цар Фердинанд и улици, кръстени на негово име – това мнение изказаха един след друг двама от най-авторитетните български историци – проф. Андрей Пантев и акад. Георги Марков. С техните изказвания на 17 март започна конференцията „Цар Фердинанд и модернизацията на България”, с която се отбелязва 150-годишнината от рождението на основателя на Третото българско царство.

Специален гост на форума бе Н.В. Цар Симеон ІІ. Събитието бе почетено от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан, като представител на Българската православна църква. На височайшето събитие свой представител изпрати и президентът на Р. България.

Митрополит Дометиан поздрави организаторите на високия форум и изказа своята радост, че България през всичкото си съществуване е имала достойни водачи, хора, които са били всеотдайни към род и Родина, като такава забележителна личност е бил и цар Фердинанд.

Видинският митрополит Дометиан поздрави и Н.В. Цар Симеон II, като изказа поздрав и от името на Светия Синод на Българската православна църква и лично от Негово Светейшество Българския патриарх Максим.

Конференцията е първото от поредицата събития по повод юбилея, каза Гиньо Ганев, председателят на Националния инициативен комитет за отбелязване на годишнината. Той подчерта, че намерението на инициативата не е да превъзнася ролята на държавния глава – който и да е той, а се противопоставя на едностранчивите тълкувания, в които историческите факти са изместени от измислени постулати.

Проф. Пантев постави акцент върху състоянието на България след обявяването на Съединението и отношенията между Великите сили. „Никой след Съединението не вярваше, че българите могат да се управляват сами”, каза той и припомни историческите факти. В годината на безкняжие, на политически низки страсти и борби всеки ден без държавен глава е опасен, защото Турция можеше да използва факта, че Източна Румелия няма управител и да изпрати свои войски под претекст „да въдворят ред”. Българският княз се избира от Народното събрание, но той трябва да бъде утвърден от Високата порта, а тя не смее да го направи без съгласието на Русия. Така нито един от 15-ината кандидати няма шанс. И тогава се случва прецедент в европейската история – един кандидат показва решителност и се съгласява да поеме престола против желанието на Русия. Това е смел ход, който се оказва и успешен. А кандидатът с необходимата решителност е Фердинанд.

Проф. Пантев припомни още факти – че българският княз Фердинанд заварва страната изтощена и в опасна близост със сръбския и турския реваншизъм, че за няколко години успява да усмири политическите страсти и да изведе страната до брилянтна стопанска, политическа и военна позиция, че заради бързия напредък в медиите България е наречена „сензация”. В края на експозето си професорът обобщи, че да седнеш на българския престол в този момент не е достатъчна „мания за величие”, както години наред гласи пропагандното клише.

Акад. Георги Марков акцентира върху друг исторически факт – провъзгласяването на Независимостта, което Фердинанд има самочувствието да направи, лавирайки между Русия и Австро-Унгария. Историкът нарече този акт „блестящ ход, връх на дипломацията”. „Фердинанд е максималист в своята национална програма – да бъде изпълнена дори с включването на Северна Добруджа. Искал е самостоятелно царство, национално обединение на българите”, заяви акад. Марков.

Бившият конституционен съдия Димитър Гочев започна експозето си така: „Модернизацията след възшествието е уникално историческо събитие. От изостанала османска провинция България израства до просперираща държава и това става на базата на държавно-правна система, утвърдена в първите години след възкачването на княз Фердинанд на престола”. Юристът подкрепи тезата си с няколко факта. Когато България избира новия си княз, Търновската конституция вече е приета и действаща. Той стриктно спазва разделението на властите. В същото време през 90-те години на 19 век са приети ключови закони на мястото на действащите дотогава руски и турски закони. Законите са канавата на държавността, подчерта Димитър Гочев, и изброи някои от най-важните: законите за собствеността, за задълженията и договорите, търговският, наказателният. Новите български закони са създадени от юристи, завършили в европейските страни и носят модерния дух на времето. Така още в началото на 20 век България има свои европейски закони.

Модерната за времето си норма в държавните отношения бе в центъра на експозето на преподавателя в Софийския университет Емил Георгиев. Според държавно-правния статут на царския институт личността на владетеля има две „тела” – на държавен глава като най-висш служител и на частна фигура. Именно това разделение, установено от Търновската конституция, отразява модела на модерните в тази епоха монархии в Европа. Така според чл. 35 на конституцията е създадена цивилната листа, която управлява личната заплата, гласувана на държавния глава от парламента – това са собствените средства, чието разходване е делегирано на интендантството. Георгиев припомни, че същите правила са действали и за княз Александър Батенберг, който при напускането на престола, продава на държавата собствеността си на Двореца „Евксиноград”, построен именно със заплатата, която парламентът му отпуска. Осмислянето на тази норма би прекратило споровете, пренесени в днешно време и превратните тълкувания. Георгиев припомни и още един важен факт – князът, по-късно цар Фердинанд Български, не е имал правото да бъде държавен глава и на друга държава – за разлика от други европейски монарси. А това е свидетелство както за модерно държавническо мислене в младата държава, така и илюстрация за осъзнатото и пълно посвещаване на владетеля Фердинанд на националния ни интерес.

В последното от кратките експозета на конференцията д-р Ивайло Шалафов – преподавател в Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” и автор на три книги за царското семейство, се върна към още няколко показателни исторически факта от периода на изгнаничеството на цар Фердинанд.

До края на живота си владетелят поддържа кореспонденция с много българи, от която става ясно колко милее и страда за България и колко дълбоко е желанието му да се върне в Отечеството. Не само думите, но и доказателства за това са и даренията, които прави на страната си. В богатия му архив присъстват две почти неизвестни за широката публика писма. Едното е до Хитлер, с което цар Фердинанд, макар и далече от него, защитава и подкрепя народа си. Второто е от 1930 г. до тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев, в което се казва: „Г-н Ляпчев, най-силното ми желание е да зърна върховете на обичното ми отечество, преди Господ да ме прибере при себе си”.

Текст: www.kingsimeon.bg и архимандрит Поликарп
Снимки: www.kingsimeon.bg

 

 

Снимки

Видинският митрополит Дометиан уважи конференцията „Цар Фердинанд и модернизацията на България” в гр. СофияВидинският митрополит Дометиан уважи конференцията „Цар Фердинанд и модернизацията на България” в гр. СофияВидинският митрополит Дометиан уважи конференцията „Цар Фердинанд и модернизацията на България” в гр. СофияВидинският митрополит Дометиан уважи конференцията „Цар Фердинанд и модернизацията на България” в гр. СофияВидинският митрополит Дометиан уважи конференцията „Цар Фердинанд и модернизацията на България” в гр. София
« предишна новинаследваща новина »