ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

"Няма лесен път към Бога" - интервю с йеромонах Висарион (Зографски)

28 март 2011 10:40, Весела Игнатова
Йеромонах Висарион, брат на Зографския манастир

През изминалата седмица в София бе представена книгата "Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на антихриста". Автор на книгата, издадена в две части, е Негово Всепреподобие йеромонах Висарион, брат и втори епитроп на българския светогорски манастир „Св. Георги Зограф”, Атон.

Дни след като излезе от печатница и преди още да бъде официално представена книгата, която се разпространява в православните храмове, бе изцяло изкупена поради изключителен интерес. Темата предизвика и голям обществен отзвук, който породи оживен медиен дебат в много национални и частни медии - електронни и печатни.

За това какво е подтикнало един светогорски монах да обърне внимание и богословски да изследва сатанинския феномен Ванга и отново да представи на обществото църковната позиция за Петър Дънов и неговото учение, произнесена още в началото на миналия век, за духовното състояние на съвременния човек, както и за личния му път към Бога разговаряме с йеромонах Висарион.

- Защо точно сега за Ванга и Петър Дънов?

- Имаше конкретни събития, които ме насочиха към темата. Едно от тях бе анкетата от БНТ 2010 г., с която зрителите определяха най-великите българи за всички времена. Мен ме порази това, че толкова много хора смятат Петър Дънов за християнин. Мнозина смятат, че той е духовен човек, който цели духовна промяна към добро. Това се отнася и за Ванга. Толкова много книги излизат в нейна възхвала, в някои я наричат светица, други ни призовават да падаме на колене пред нея. В книгата „На колене пред Ванга” намерих толкова богохулства и бях изумен, че се предлага да се чете от обществото. Тази нейна възхвала се оказа, че не е моментно увлечение, а се задълбочава с времето и преминава към поклонение на злото.

България е родината на св. Патриарх Евтимий, на св. Йоан Рилски. Тук са били такива църковници като св. Климент Охридски и св. Наум Охридски и техните ученици, цар Петър, цар Борис, тук са се подвизавали мъченици като св. Георги Нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Защо ние сме ги забравили тези наши духовни колоси, които и досега не спират да помагат на българите? Св. Йоан Рилски ни завещава: „Пазете православната вяра! Пазете вярата предадена от светите отци!“ Ами къде е този призив сега? Чува ли се той?... Чува се призив да се покланяме на Ванга, чуват се думите на Дънов и даже имаме национална гордост, че и „ний сме дали нещо на света“ чрез Дънов и богомилите.

Въпреки официалната позиция на Св. Синод от 1922 г., че Дънов е еретик, днес това не се знае. За съжаление тя е непозната в наши дни. Но все пак за него и учението му има официална църковна позиция, но за Ванга няма такава. Благодарение на журналистите тя се представя в положителна насока: знае се, че тя „познава“, помага на хората, значи тя е светица. Забравя се фактът, че чудеса могат да бъдат извършени от хора, които са далече от християнството и светостта. Има неща, които принадлежат на падналите ангели, на паднали духове, които съществуват.

___За опасността при врачуването___

Тъмните сили именно затова са опасни, защото са лукави и понякога говорят напълно верни неща. Ще посоча ясен пример от Светото Писание на Новия Завет. Това е случаят със св. ап. Павел, който с Божията сила веднъж изгонил „дух на предричане“ от една слугиня, въпреки че в този случай духът е казвал самата истина: „тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение“ (Деяния 16:16-18). Тази слугиня докарвала голяма печалба на своите господари с врачуването си и впоследствие, заради изгонването на този нечист дух, апостолите Павел и Сила претърпели жесток побой и дори гонение. Но, както отбелязват светите отци, св. Павел не е желаел да се възползва от услугите на бесове, защото такива услуги впоследствие се заплащат твърде скъпо в духовен план. Нека обърнем внимание и на факта, че слугинята успешно е врачувала и предричала и по този начин е привличала голям брой хора към себе си, т.е. в очите на хората тя е била „пророчица“. Несъмнено тази слугиня и нейният „дух на предричане“ много наподобяват „пророчицата“ Ванга и нейните „сили“.

Нека отбележа още, че въпреки множеството хора, които са заобикаляли слугинята, единствено ап. Павел (бидейки наистина духовен и свят човек) е забелязал, че тя е предричала не с Божията помощ, а с бесовска. В днешния бездуховен свят пък е още по-трудно да се намерят такива хора като ап. Павел, които толкова ясно и категорично да разкрият истината. Затова и не трябва да разчитаме на съвременното „обществено мнение“ (или пък на екзалтирани статии във вестниците) по духовни въпроси, а внимателно да се ръководим от примера и учението на Божии угодници като ап. Павел и останалите апостоли. Тези примери и това учение са подробно описани в Свещ. Писание и Свещ. Предание.

При Ванга се забравя фактът, че тя изпада в транс и след него не помни нищо. Появява се елементът на чуждия глас, с който говори и това показва, че в нея се вселява друго същество и самата тя го признава. В момента, в който има такова вселяване, тя започва да ръмжи, „светицата“ започва да ръмжи и заплашва околните, че ще им стори зло. Това не само, че не е святост, а е обладаване, обратното на святост. Човекът в това състояние няма общение със Светия Дух, с Господа, а има общение с тъмните духове. Обикновено светиите, които извършват чудеса, имат дългогодишен аскетически опит, имат много дълги борби, имат борба за очистване на сърцето, имат много изкушения и духовно ръководство, което им е помагало духовно да се преборят и издигнат. Но всичко това е било след дългогодишно усилие. Преди плодовете на светостта да започнат да се проявяват, е необходим този период на очистване, което при Ванга съвсем липсва.

В живота си тя има два момента, първият е когато ослепява и постепенно започва да предсказва. В този период, според нея й се явява св. Йоан Златоуст, който казва, че тя ще бъде първата гледачка. Това е един трагикомичен момент. Защо? Защото св. Йоан Златоуст говори за врачките като слуги на лукавия. Той не си е променял учението и през целия си живот е гледал на врачките и гледачките като на Божии врагове, които са пряк канал на свръзка между хората и бесовете. Това е и учението на Църквата, че врачките са Божии врагове. И Ванга, която е невежа в духовно отношение и си остава такава до края на живота си, приема, че това е наистина св. Йоан Златоуст, защото той й бил казал. Нищо, че през целия си живот той проповядва различно от това което й е казал, нея е решил да „насърчи“. И Ванга приема. Нито се прекръства, нито се обръща към Бога да я просвети дали това е така, нито се защитава с молитва в този момент и приема всичко за чиста монета.

Вторият момент е през 1941 г., когато тя започва да говори с чужд мъжки глас и на практика виждаме вече един обладан човек, който става все повече подчинен на бесовете. Тези духове на злобата издевателстват над нея: карат я да се съблича, облича, да обира паяжини и т.н. Това е издевателстване. Може ли да се каже, че това е общение с Бога? Може ли Бог да издевателства така над Своето създание? Ясно е, че това е общение с тъмните сили. Но за съжаление, това което се знае в обществото е точно обратната страна на нещата: Ванга познава, предсказва, тя помага на хората и това е достатъчно да е светица. А това, че тя знае тези неща от общението си с демоничните сили, които имат знание, няма значение. Има много такива случаи и с други екстрасенси, които познават, но това прави ли ги светии? Това състояние на духовна непросветеност се задълбочава. Вместо да се заклейми, че Ванга е гледачка и да се обясни, че подлежи на огромна епитимия, както се полага и за хората, които се обръщат към нея, тя се обявява за светица, пред която трябва да коленичим. Подчертавам отново, че тъмните сили понякога казват и истината, но само за да могат впоследствие да измамят още по-лошо тези, които им се доверяват. Тъкмо затова не трябва да се допитваме до врачки, гледачки, магьосници, екстрасенси и т.н. Дори и да кажат нещо вярно, но душата на човека невидимо ще бъде свързана и осквернена от нечистото бесовско въздействие.

Св. Йоан Златоуст ни съветва особено много да се пазим и дори да ненавиждаме врачка, която нарича себе си християнка, използва Божието име, но при това си остава врачка. Особено в нашите лукави дни нека да имаме предвид това лицемерие у множество съвременни екстрасенси и врачки, които често обичат да демонстрират „близост“ до християнската вяра и Църква, показвайки почит към Библия, икони, светена вода и други светини, но при все това си остават врачки и магьосници. Най-опасни са враговете, които считаме за приятели; вълците, носещи овчи кожи.

___За приликата и разликата между Дънов и Ванга___

Много наши съвременници биват подвеждани от това, че и Дънов, и Ванга често говорят за Бог, светлина, вяра, Христос, любов, мъдрост, но хората днес имат твърде наивната представа, че тъмните сили (и техните човешки служители) не се прикриват и праволинейно проповядват само неверие, омраза, насилие, разврат, смърт. Дънов и Ванга използват думата ,,християнство” единствено като параван, като всъщност под формата уж на християнство се проповядват нехристиянски идеи и се извършват нехристиянски практики.

Петър Дънов разпространява лъжеученията си съзнателно, планомерно и целенасочено, и именно затова той следва да бъде наречен лъжеучител, за разлика от Ванга, която е по скоро жертва на заблуда и духовна измама от съществата, „силите“, с които контактува. Тя самата в своите изказвания е имала добро отношение към Църквата. В някои случаи посещавала манастири, ставала е кръстница. Тя е имала някакво уважение към Православната църква, но става жертва на заблуда и тази заблуда става общоизвестна. Хората вярват, че нейното познание води към спасение. Ето това е заблудата.

___За българското дехристиянизирано общество___

За това, че българският народ е непросветен по този въпрос, вината е не само в него, но и на всички духовници, които са длъжни повече да обясняват, че това е една демонизирана врачка и дори самото отиване при нея е вече възможност тъмните духове да докоснат човека и той да се свърже с неблаготворни влияния.

И това идва от липсата на благовестие за това какво е християнството. При Ванга има и богословски заблуждения… Тя учи за прераждане, колкото и племенницата й Красимира Стоянова да казва, че тя е православна християнка, но Ванга открито говори за прераждане. Знае се и за близките й контакти с Людмила Живкова, и то в момент, в който Людмила е приела окултно разбиране. Вместо Ванга решително да се възпротиви и да й каже, че православното християнство е път за спасение, тя дори я е окуражавала да продължава по пътя, който е поела. Тя никого не е обръщала към Православието! Всичко това показва, че Ванга не е православен човек, не е с православно изповедание. Затова съм се постарал в анализа за Ванга да покажа как са постъпвали светите отци, как са лекували светците и са се отнасяли към хората и какво е учела Ванга и какъв е резултатът от нейната дейност. Досега в българската история не е имало случай една врачка да има толкова голяма популярност на общонационално ниво и тази врачка да бъде смятана за светица. Ако тя беше живяла преди 200 години, тя никога не би имала тази известност, която има сега. В нашето дехристиянизирано общество един Божи враг се смята за светец. Това е трагедията.

___За тесния път към Бога___

Истинското християнство насочва към тесния път. Човекът пада, става, стреми се да живее според Божиите заповеди, да ги спазва според силите си, като православното християнство призовава човек да изпълнява тези неща, но само като средство, а не да бъдат цел. Целта е да се придобие благодатта на Светия Дух, защото тя освещава човека. Тя го прави нещо повече от човек. Тя (благодатта) го обожва. За да я придобие, човек трябва да положи нравствени усилия. Не може да си стоиш пред телевизора с цигара в ръка и изведнъж да почувстваш, че вече си друг, че вече си се обожил. Изискват се нравствени усилия и с Божията помощ - придобиване на Светия Дух, както казва св. Серафим Саровски. Има ли го всичко това при Ванга и като желание на сърцето при съвременния човек?!

___Съвременният човек иска всичко да става бързо___

Ако има някакъв път към духовния успех и вечността, той иска това да става бързо. Няма го търпението, което нашите отци са го имали и това желание да положат всичко от себе си, за да постигнат това общение с Бога. При Ванга са ходили хора, които са питали различни неща, които не са важни, още по-малко спасителни: къде си загубих овцата, къде са ми парите… разбира се, някои хора са имали и нужда от духовно напътствие. Задавали са въпроси от рода на: "какво да направя за болен родител?". За тези важни неща не са потърсили отговора в Църквата. Тази липса на уважение към Църквата прави съвременния човек нещастен. Разбира се, много са факторите за това. Тези 45 години атеизъм, при който съзнателно се потъпкваше всякакво уважение към Църквата, сега се вижда какви неща е правил държавният апарат, за да промени доброто отношение на хората към Църквата. И тези усилия са дали резултат - печален резултат. Може ли да кажем, че съвременният българин е същият като българина, който е живял в средата на миналия век? Не може. Това промиване на мозъците, което е ставало много дълго време и е стигнало дотам, че от речника са изхвърлени всякакви духовни понятия и наред с това е наложено светско образование, което се е стремяло да изхвърли религиозната вяра и възможността човек да разбере каква е същността на християнството.

___За образа на съвременния духовник___

Дълго време Църквата е била хулена и поругавана, а самата държава е внедрявала хора в църковната институция, които да контролират духовниците. И тези хора са се опитвали да наложат отрицателен образ на свещеника пред обществото. И всички като че ли са забравили, че Църквата е една надчовешка организация, ръководена от Господ Иисус Христос и единствено чрез Църквата може да стане това доближаване до благодатта на Бога, и то чрез св. Тайнства. Това е един друг живот над човешките грехове и несъвършенства. Свещеникът дори да е много немощен и да има лични страсти и грехове (той не е ангел, който Господ спуска от небето), но като свещеник той е придобил благодатта на Свeтия Дух и може да я преподава. И затова е добре да се отнасяме с уважение към него. Св. Йоан Златоуст казва, че дори на ангели и архангели не е дадена тази власт, която е дадена на свещеника. Това уважение към свещеника липсва в момента. Съвременният човек вижда свещеника, че идва със скъпа кола и ползва скъпи вещи, и веднага е готов да го осъди. „Какво да се обръщам към този, който е пребогат“ - констатира той. За съжаление, журналистите създават този облик на свещеника. Това е, което им се струва интересно и може би само това забелязват (дотам имат очи да видят) и така се насажда мнението, че свещениците мислят само за себе си, а не за хората. Човек, който иска да се обърне към Бога, да стигне до Църквата, той ще намери и свещеника и храма, в който ще се чувства добре и ще може да се моли.

___Няма лесен път към Бога___

Всеки човек, който тръгва към Бога трябва да знае, че тръгва към изпитание. Няма лесен път към Бога и никога не е имало. Затова и Господ говори за тесен път. Той не обещава: "О, всички, които искате влизайте в Царството Божие, то е ваше!". Той казва, че Царството Божие насилници го грабят. Съвременният човек не иска да положи усилие, той е далеч от желанието да се самопринуждава. Той иска всичко да става с едно щракване на пръсти. Ако може веднага да стигне с колата си до Царството Небесно и Сам Бог да го посрещне, да го потупа по рамото и да му каже, че всичко е наред: "Ти си прекрасен, нищо не се изисква от теб!"…. Няма такова нещо. Християнството изисква жертва. Изисква самопринуждение, но в него се съдържа и радостта. Не трябва да се пренебрегва, омаловажава и забравя този момент на радост. Радостта от това, че си с Бога, това е радостта на християнството!

___За личния път към Бога___

Не беше лесно да вляза в Православието, защото човек трябва да измине пътя не само със запознаване с това, което се предлага на "духовния пазар", но трябва да предприеме пътуване към себе си. Аз тръгнах по един нехристиянски път, път на заблуди, но този път също има смисъл, защото човек като се запознае със заблудите, знае после къде не трябва да върви. Много са случаите, в които църковните отци са тръгвали именно по пътя на заблудите. След това обаче, намират истинския път и осъзнават къде е истината.

Когато бях на 15 години, активно се стремях да изучавам всякакви учения, за да разбера къде е истината. На пазара се предлагаха всякакви книги с най-разнообразен характер, повечето от тях бяха езотерични. Въпроси като: защо има толкова много религии и каква е разликата между тях; ако има Бог, Кой е Той и как да се моля на Него; ако няма Бог как да живея, ако има Бог как да живея? За мен това бяха въпроси на живот и смърт. Аз вървях усилено към източните религии. Запознах се и с учението на Дънов, в което имаше симбиоза между източните учения и християнство. И аз си мислех, че при Дънов има всичко заедно. Понятия като прераждане, карма, звучаха обещаващо. При него имаше интересни неща, обаче стигам до някъде и виждам, че вратата, която очаквах да бъде отворена, не се отваря. И всички книги на Дънов бяха едно безкрайно повторение със затворена врата. Очаквах да се отвори вратата на познание, на светлина, на мъдрост, но всъщност няма дълбочина, стигаш до някакво място и няма накъде повече. Моята заблуда беше тогава, че Дънов е християнин.

___Обръщане към Православието___

Книгата, която дълбоко промени моето цялостно възприемане на света не дойде като една интелектуална промяна. Бих казал, че това бе едно малко чудо. И то се случи с книгата за св. Серафим Саровски, един от най-големите светци на Православието.

“Православието е единствената истина“ се казваше в нея. Аз си мислех: ако човек се роди в Индия, как да очакваш да е православен, а ако се роди в Китай и т.н. Най- важното е човек да е искрен - си мислех аз, ако човек е искрен в религията си, той стига непременно до Бога. Но разбрах, че ако наистина човек иска и е искрен, той ще достигне до Бога чрез богооткровеното християнство. Аз винаги до този момент бях спорил, че истината се намира навсякъде. Изведнъж това изречение все едно ме проряза: „В Православието е истината“ - тези думи влязоха като огън в сърцето ми и изпепелиха всякакви интелектуални спекулации. Не може Бог да не дава шанс на будистите - си мислех аз, неуверен в това, което току що бях разбрал, достигайки до истината. И отговорът изплува: да, Бог дава шанс на будистите, но не чрез будизма. Дава им шанс да се обърнат към Православието и така да достигнат до Него.

___Единственият път към вечността___

Христос е Единственият, Който е победил смъртта, Той е Богочовек, Който е победил смъртта. Когато човек се кръщава, той се кръщава в Христос, облича се в Христос. Защо това е толкова важно? Защото Христос е победил смъртта. Всичко друго е на някакво теоретично ниво. Християнин е именно този, който се облича в Христос и началото е светото Кръщение и продължава през целия му живот. През живота си той се облича с благодатта Христова. Участва в тайнствата, приема Тялото и Кръвта Христови. Именно това обличане в Христос е целта на християнския живот. И това обличане дава надежда за вечен живот. Ти може да си много добър и морален будист, но облечен ли си в безсмъртния Христос - Този, Който е победил смъртта? - това е, което отличава християнството от всичко останало. Това е пътят към вечността, към безсмъртието. Единствено християнинът е този, който се е облякъл в Христос или му предстои да се облече в Христос и той ще победи смъртта чрез Христос, а не чрез някой друг. Затова са важни думите: „Аз съм Пътят и Истината и Животът; никой не дохожда при Отца освен чрез Мене” (Йоан. 14:6).

___За трудностите при изследването на Ванга и Дънов___

Никак не ми беше лесно да работя върху тези теми. Да влизам осем месеца в тази отрова... Откровено казано, очаквах при Дънов все пак някаква светлина. Не очаквах да е толкова тъмен. Оказа се просто един антихрист. Оказа се, че Дънов е демонизиран, съответно и Ванга. Но при Дънов има едно сатанинско излъчване, което при Ванга го няма. Той има претенции за божественост, които са именно антихристиянски. Затова пиша, че е предтеча на антихриста, както пише в Писанието, че ще има по-малки антихристи, преди идването на Христос. Ще има и един голям антихрист. Дънов се оказа един от малките антихристи, за които св. Йоан Богослов казва, че те вече са в света. Не е никак лесно да се докоснеш до това, което той е писал, почувствал и това, което се опитва да насади, защото в думите му се усеща действително една сила и не е лесно човек да се пребори с нея и тя да не остави никаква следа в сърцето му. Трябват молитви и Божията благодат да подкрепят човека… сам човек не е способен да отблъсне това демонично влияние. Въобще не ми беше лесно да работя върху творенията на Дънов и да изучавам дейността на Ванга. Но те трябва да бъдат изобличавани. Когато светите отци са се запознавали с еретическите учения, те не са говорели наизуст. Аз трябваше да се запозная в дълбочина с това, което изповядват, за да мога да намеря аргументите, с които да ги оборя. Аз доказвам, че Ванга е врачка, и че е много далече от светостта, а Дънов е един антихрист. Не ми беше никак лесно, но е необходимо.

___Посланието___

На съвременния българин искам с тези книги да му се даде избор. Той знае само едната страна на монетата, че Ванга е светица. Нека чуе и другата страна, че наистина има святост. Нека почувства и се докосне до светостта, която съм описал в книгата от различни църковни отци и пътя им към нея. Една книжка няма да е достатъчна, не казвам, че тази книга отваря всички врати на познанието - далеч съм от такава грандоманска идея, но тя може да го провокира той да прочете и други книги, да си зададе въпроси и да потърси отговори. Тя е един избор, избор на доброто.

Интервюто подготви: Весела Игнатовa

 

 

Снимки

Йеромонах Висарион, брат на Зографския манастирЙеромонах Висарион, брат на Зографския манастир
« предишна новинаследваща новина »