ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Протодякон Стефан Марков - живот без остатък посветен на Бога

01 април 2011 01:03, Отдел "Връзки с обществеността"
Протодякон Стефан Марков

С подобаваща тържественост на 31 март по решение на Светия Синод на БПЦ протодякон Стефан Марков бе отличен за особени заслуги към Църквата с ордена на БПЦ „Св. Климент Охридски” - ІІ степен.

Много прекрасни думи се чуха по време на благодарствения молебен, отслужен по повод неговата 75-годишнина в митрополитската катедрала „Св. Неделя”, където той получава своето дяконско ръкоположение. В приветствените слова към него бяха припомнени всички назначения, които отец-протодяконът поема като многогодишен църковен служител и хоровете, на които е бил солист и с които е осъществил многобройни незабравими изпълнения и емблематични записи, и най-вече десетилетията, в които като дякон оглася храм-паметника „Св. Александър Невски”, възнасяйки с прекрасния си глас молитви към Бога „за всички и заради всичко”.

Така и не успях да разбера колко всъщност са протодяконите на БПЦ в най-новата й история. Не са никак много. Но когато кажеш „Протодякона", се сещаме именно за отец Стефан Марков. Когато споменем храм „Св. Александър Невски", пак той е сред лицата, станали емблематични за богослужебния живот в храма, пък и за цялата Българска православна църква, с великолепния си басов глас, с цялостното си присъствие, придаващо изключително благолепие на службата. Където и да служи той - в патриаршеската катедрала, по софийските храмове, по епархиите или манастирските църкви, неговото поведение в олтара, на солея, произнасянето на възгласите, каденето, неповторимото съчетание от авторитет, вещина и финес, с които съумява да синхронизира участниците в богослужението - клир и народ, внасят особено настроение и достолепие на богослужбите.

Когото и да попитах от неговите съработници в певческото изкуство и в църковното служение, чувах суперлативи, изграждащи образа на един изцяло потопен в църковната атмосфера човек от самото си раждане до днес: семейството, в което е израснал, образованието му, семейството, което сам създава, неговото служение и обкръжението му, стремежите, вълненията, тревогите и въжделенията му - всичко е посветено на Църквата и служението Богу. Човек строго православен, коректен, ерудиран, който през всичките години на своето служение неустрашимо и с изключително достойнство отстоява позициите и авторитета на БПЦ.

Отец Стефан е роден във Видин на 31 март 1936 г. Единствено дете е в свещеническо семейство. Баща му е енорийски свещеник в с. Видло и с. Гурко (дн. Дунавци). Отец Стефан Марков разказва, че по време на Втората световна война баща му е полкови свещеник. Когато през 1945 г. се завръща от фронта, е задържан под стража от народната власт. Точно на Бъдни вечер. Изправен е пред т. нар. Народен съд, а обвинението е, че е „въвел България във война с обединените народи”. Дванадесет часа е бил измъчван на електрически стол. От електричеството, което прокарват през тялото му езикът му се набраздява. Отец Марков, тогава едва 10-годишен, присъства на делото. Завежда го дядо му. Въпреки невинността си, баща му за пет години е лишен от граждански и политически права.

Репресиите срещу баща му и семейството не отклоняват о. Стефан от начертания му път и през 1949 г. той постъпва в Софийската духовна семинария. Той е от випуска, който постъпва в София, но след няколко месеца семинарията е преместена при гара Черепиш. След завършването й постъпва в Духовната академия в София. Веднага след като завършва висшето си богословско образование започва работа в църковната администрация. Първоначално като куриер в Светия Синод, като началник на готовата продукция в свещоливницата, финансов ревизор в Софийска св. митрополия.

Още при пристигането си в София като студент по препоръка на отец Йордан Мицов, дългогодишен солист на хоровата капела „Светослав Обретенов”, започва да учи вокално пеене при Геновева Списаревска, преподавател в консерваторията, и ходи редовно на уроци при нея до 1984 г., когато тя почива. След това до 2001 г. протодякон Марков продължава да поддържа гласа си при Райна Михайлова - народен артист, прекрасен преподавател и прекрасен дълбокорелигиозен човек, завършила музикалното си образование със стипендия дадена й от Русенския митрополит Михаил. Тя имала убеждението, че този, на когото Бог е дал глас, трябва най-вече на Бога да пее, Него да славослови и да украсява с таланта си Божия дом - храма. Убеждение, което и отец Марков носи дълбоко в сърцето си и което определя житейския му избор и служението му.

С храм-паметник „Св. Александър Невски" е свързан от 1955 г. Веднага след завършването на богословското си образование се явява на конкурс и го приемат в състава на хора, а само след няколко месеца диригентът Ангел поп Константинов го прави солист на състава. Негов духовен наставник е Левкийски еп. Партений, когото дълбоко почита. Жени се за племенничка на архиерея, от който брак има две деца - Йоан, дългогодишен свещеник, и Бона-Мария. На 10 септември 1967 г. еп. Партений в качеството си на викарий на Софийския митрополит го ръкополага в митрополитската катедрала „Св. Неделя" в София за дякон, а от следващия ден постъпва на служение в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски". По онова време еп. Николай Макариополски е предстоятел на патриаршеската катедрала и едновременно с това - ректор на Духовната академия. Именно той препоръчва на патриарх Кирил своя студент Стефан Марков за дякон в катедралата.

Като щатен дякон към храм-паметника поема задълженията и на счетоводител-касиер при храма и секретар на църковното му настоятелство. По това време в катедралата служи и именитият протодякон Флавиан Григориев Иванов, който е с руски произход и вече с доста разклатено здраве. Служи в храма до 1976 г., след което протодякон Марков остава сам.

Разказва, че когато постъпил в храма, той се отварял сутрин в 8 ч. за сутрешна богослужба и се затварял в 12 ч. В 15 ч. се отварял за вечерното богослужение и се затварял в 17 ч. Тогава църковното настоятелство под председателството на еп. Николай решило храмът да бъде отворен от 7 до 19 ч. Посещаемостта се увеличила, приходите и задълженията - също.

Като свещенослужител отец Марков с изключителна ревност изпълнява своето служение. Той от самото начало обиква и избира за свое служение дяконството - вероятно заради любовта си към певческото изкуство. Винаги идва пръв в храма, за да почисти и подреди в олтара всичко необходимо за богослужението. Неговият дългогодишен съработник и приятел доц. Д. Димитров казва за него, че е отказвал турнета в чужбина, считайки, че нищо не оправдава отсъствието му от богослужение в храма.

Със своята богата култура и изрядна богословска подготовка дякон Марков често произнася и проповеди в храм-паметника. Живо се интересува от всичко свързано с историята на ПКСХП „Св. Александър Невски", събира сведения, документи и подготвя книга за историята на храма, която поради липса на средства все още не е издадена.

През 1974 г. за храмовия празник на 23 ноември в страната гостува руска църковна делегация. По време на всенощното бдение в навечерието на празника по решение на Св. Синод на БПЦ Ленинградският митрополит Никодим го отличава с офикията „протодякон”.

- Винаги съм се стараел - казва отец Марков - и по препоръките на еп. Партений, да не се наслаждавам на гласа си, а да не забравям, че песнопението е молитва, че то е отправено към Бога и винаги текстът трябва да преминава през ума и сърцето ми и така да музицирам, че да предам това молитвено настроение и на богомолците. Това е разликата между артиста в операта и духовника в храма, който има музикална дарба - разбирането откъде го имаш този талант и Кому трябва да служиш с него и как.

Именно това става отличителна черта на протодякон Стефан Марков и при неговите солови изпълнения при записите на църковни песнопения, които той осъществява като солист на различни хорови формации. Незабравимо и неповторимо остава неговото изпълнение с хора на храм „Св. Александър Невски” на сугубата ектения от "Демественная литургия на св. Йоан Златоуст" на композитора Александър Гречанинов, която изпълняват и знаменитите Фьодор Шаляпин и Борис Христов. Тя е композирана със съпровод на орган, но доц. Д. Димитров прави нов аранжимент и заменя органа с хор. Поради прекрасното съчетание между великолепния солов бас на протодякон Марков и дяконското му служение става възможно изпълнението на тази забележителна ектения и по време на богослужение.

Протодякон Стефан Марков е участвал като хорист и солист в почти всички звукозаписи на църковна музика на плочи и компактдискове с хорове като: „Смесен хор при ПКСХП „Св. Александър Невски” и смесен хор „Св. Софроний Врачански” с диригент доцент Димитър Димитров; в запис през 1979 г. със сборен църковен хор и запис през 1980 г. със Софийския свещенически хор под диригентството на архим. Неофит (сега Русенски митрополит), с камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел - Ангелогласния” с диригент доц. Димитър Димитров; със Софийския свещенически хор през 1992 и през 1999 г., мъжкия хор при катедралния храм „Св. Неделя” през 1999 г. и с мъжки хор „Св. Йоан Рилски Чудотворец” през 1994 г. с диригент Кирил Попов (сега протойерей); със Софийски ортодоксален хор с диригент проф. Мирослав Попсавов и др.

През 1998 г. отец Марков се пенсионира и административните му задължения към храма поемат семейство Калайджиеви. Продължава да свещенодейства както в патриаршеската катедрала, така и навсякъде, откъдето му отправят покана. Служи в различни храмове и епархии, участва в богослужбите по повод по-значими събития в БПЦ. Написва и книга за Левкийски еп. Партений и друга - посветена на православната икона.

Преди 6 години отец Марков губи съпругата си, която е негова опора, съветник, верен коректив в продължение на 45 години. Тъгува много. Но разбира, че и това, както и прекрасните години на съжителство във взаимна любов и разбирателство, е по Божие допущение и милост.

От известно време протодякон Стефан Марков губи певческия си глас. Според лекари - на неврогенна основа. Загубата на този дар Божий, който без остатък е полагал десетилетия наред пред Престола Божий като жертва чиста, невъзможността да служи в храма го измъчва много. Воден от разбирането, че човек трябва да поднася пред Престола на Бога най-доброто, той се оттегля от служение, а в нашия църковен живот остава осезаема празнина.

С напредването на възрастта човек неизбежно губи все повече неща, които в младостта и силата си е приемал като даденост, но когато приема тези загуби с вяра и упование в Бога, придобива не по-малко важни дарове - търпение, смирение, мъдрост, крепка вяра и надежда в Бога. А отец Стефан Марков, без съмнение, има и силна вяра, и надежда, и любов към Бога, на Когото служи с всичките си сили и дарования през всички дни на своя живот.

Живот, който в разговора ни без колебание обобщих като „достоен”, а протодякон Марков след кратко мълчание ме поправи: „Скромен!”

 

 

« предишна новинаследваща новина »