ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Свещ. Никола П. Барбулов и свещ. Георги Хр. Дългодрейски от Ново село - нови ликове в българската святост

01 април 2011 17:58, Българска Патриаршия
Икона на Новоселските мъченици

Предстоящата канонизация на Баташките и Новоселските мъченици подтиква във всеки един от нас желанието да се доближим до живота и личността на достойните ни предци, пожертвали живота си за Христа, Църквата и Отечеството. Повечето от тях са известни само на Бога. Но, слава Богу, за други има запазена информация. Разполагаме с биографичните данни за двамата свещеници, пострадали при девическия манастир "Света Троица" край Ново село. Пред очите и сърцата ни застават двама духовници, чиито вяра, надежда и любов в Христа са ги направили големи... Големи пред Господа, Църквата и народа ни.

Напълно оригиналната иконография на новоизписаната икона на Новоселските мъченици е поставила о. Георги и о. Никола в центъра на изображението. Двамата държат иконата на Троичния Бог, заради Когото са проляли кръвта си. Отец Георги е по-младият свещеник, а отец Никола - беловласият.

Следва описанието на техния скромен, но по християнски ревностен живот, който ги направи съсъди на Божията благодат и ги удостои с духовна прослава.

+++

Свещеник Никола П. Барбулов (ок. 1800 – 9 май 1876)

Свещ. Никола П. Барбулов е роден в с. Ново село, дн. гр. Априлци. Учи в Кишинев, където пребивава 12 години.[1] Връща се от Бесарабия към 1824 г., като носи със себе си много руски черковни книги, има и черковни книги на румънски език, писани със славянски букви. Три години учителства в родното си село и през 1827 г. е ръкоположен за свещеник. Като свещеник продължава да учителства заедно със своя помощник Иван п.Гергев, който по-късно също става свещеник. Освен в килийното училище - “метоха” - поп Никола учел момчетата и в дома си. Повечето от тях се учили за свещеници. Колко време учителства поп Никола – това не може да се твърди с положителност. Дори и в преклонна възраст той обичал да сказва слова, да поучава народа. Гласът му треперел от слабост, но той пак пеел и не отстъпвал на младите. Той заемал редовно мястото си в трона и с треперещ глас четял “Верую” и “Отче наш”. При него получили образование много момчета. Някои от тях станали достойни за учители и по-после за свещеници. Такива са: п. Петър Горненски, п. Варчо, п. Цанко, п. Петко (от Столът), п. Стефан и п. Иларион, п. Кръстьо от Батошево, п. Христо от Калейца, п. Иван от с. Обретене, п. Иван от с. Кръвеник, п. Ради от Стоките, п. Иван от с. Балабан-Тръстеник, п. Стоян, п. Петко от с. Градница, п. Радко от Железвене.

Свещеник Никола П. Барбулов е убит мъченически на 9 май 1876 г. при местността Лъките. Турците го измъчвали най-жестоко: скубали му брадата, отрязали му ушите и бавно го умъртвявали.[2] Когато посрещнал мъченически смъртта си, о. Никола бил на около 76 години.

Бележки:

1.Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, книжари, търговци, военни...Енциклопедия. С., 1988, с. 58.

2.Марангозов, Иван Н. Новоселското въстание, с. 34-35.

+++

Свещеник Георги Христов Дългодрейски (ок. 1847/8 – 9 май 1876)

Свещ. Георги Хр. Дългодрейски е роден през 1847 или 1848 г. в махала Дългодреите (дн. Столът), Севлиевско, в североизточните склонове на вр. Черни връх. Баща му Христо Нанков, бил махлебашия (кмет) и уважаван от съселяните си първенец. Притежавал малък хан с бакалница и гостилница на пътя в Граднишкия боаз до река Боазка.

Сред четиримата сина на Христо Нанков Георги бил най-малкият. Началното си образование получил вероятно в махалата Черни връх или в с. Ново село, а класното – в Севлиево. Не са запазени сведения какво е работил след завършване на образованието си. През 1869 г. се оженил за сестрата на близкия си приятел, учителя Никола Дабев в Севлиево, в чието семейство живял. Тя се казвала Мария. Родила им се дъщеричка, която нарекли Стефанка.

Георги като буден и свободолюбив младеж се включва активно в утвърждаването на българската просвета и култура в Севлиево. През 1871 г. е ръкоположен за свещеник в църквата “Света Троица” в Севлиево.

След няколко години съпругата му починала и той остава вдовец, сам с малката си дъщеричка, за която се грижи с голяма любов.

Отец Георги е сред инициаторите за възстановяване на революционния комитет в Севлиево на 16 март 1875 г. Като духовник той подвежда под клетва членовете му в дома на братя Бояджиеви в Севлиево. Участва дейно в подготовката на въстанието. В навечерието на обявяването на въстанието заминава за родната си махала Дългодреите заедно с дъщеричката си за отпразнуване на Гергьовден. Там го заварва обявяването на въстанието. Като един от ръководните дейци на Севлиевския комитет той поема ръководството на снабдяването на въстаниците с хляб и дрехи, приготвени от монахините в Новоселския девически манастир. В манастирската обител намират убежище и старата му майка и дъщеря му.

След тежки боеве на двете отбранителни позиции на 9 май турците превземат Граднишкия боаз. Кръвеник е превзет и тилът на въстаниците е открит. На север от Ново село и манастира, откъм м. Чуката, “към екендия” се появили многобройните пълчища на башибозука и с това заплашвали да ударят в гръб и да обградят въстаниците и беззащитното население от жени, деца и стари хора. Намиращият се по това време в манастира свещеник Георги Христов, за да отвлече вниманието и да забави колкото се може по-дълго прииждащия башибозук, се залостил в горния етаж на манастирската сграда за гости, въоръжен с пушки, револвер и боеприпаси. Той открил честа пушечна стрелба срещу безчисления, безредно напиращ враг. С това си жертвено дело свещеник Георги успял за известно време да задържи жестокия враг, но когато нападателите разбрали, че се стреля от едно място, веднага нахлули в манастирската обител и отец Георги бил убит и жестоко насечен от турците. За преднамерената жестокост на турците спрямо достойния български свещеник свидетелстват докладите на участниците в международната анкетна комисия Юджийн Скайлер и княз Церетелев.

Литература:

Йонков, Христо М. Забравеният герой от 1876 година. В: 120 години Новоселско въстание. Юбилеен вестник. 1996, с. 2.

"И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време" (Откр. 6:11) докле Бог отрие "всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече" (Откр. 21:4). Амин!

Текст: Ловчанска митрополия, Десислава Панайотова

 

 

« предишна новинаследваща новина »