ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

"Да се отдадем изцяло в ръцете на възкръсналия Спасител" - интервю с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил

25 април 2011 16:39, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

Поздравявам читателите на "Аргументи бг" с победоносния православен поздрав: "Христос воскресе!"

- Ваше Високопреосвещенство, утре е Великден, какви трябва да бъдем и какво трябва да направим, за да преживеем Празника на празниците – светлото Христово Възкресение?

- Да се отдадем изцяло в ръцете на възкръсналия Спасител – Победителя на ада и смъртта, за да възкръснем за нов, обновен живот. Ние, българите, трябва особено да се постараем в това отношение, защото тази година отбелязваме един изключителен от световно значение юбилей – 1700 години от едикта на римския император Галерий (305-311), издаден на 30 април 311 година. Това става три години преди Миланския едикт и най-важното – на територията на древна Сердика – днешната българска столица София. Знаменателно е, че императорът се обръща към християните: “Да молят своя Бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си”. Точно това прави днес Православната ни Христова църква – корабът на душевното ни спасение!

- Вие сте отличен с първия орден на св. великомъченик Теодор Стратилат на Казахстанската митрополия. Какво означават отличията за един български духовник, предоставени от чужбина? Оценката е за личността Ви или за цялата Българска православна църква (БПЦ)?

- Да, слава Богу! Без да звучи нескромно, ние сме удостоени с ордени на други православни църкви, като Сръбската и Полската. В продължение на 5 години ние вършихме своето църковно послушание в Руската православна църква, за което сме получили два църковни и два светски ордена. Разбира се, че ние сме удостоени с тези признания за дейността ни като клирик на БПЦ. В същото време имат и личен характер по отношение на персоналните ни приноси за развитието на отношенията между нашите Църкви и митрополии.

През този период се опознахме с мнозина руски йерарси, както и с немалко представители на почти всички православни църкви, с които продължаваме своите братски отношения и досега. Някои от тях посетиха нашата богоспасаема епархия. Това са преди всичко възглавяващият автономната Беларуска епархия Минският и Слуцки митрополит Филарет, който беше председател на Външния отдел на Руската православна църква, когато ние бяхме представител на нашата Църква в Москва, най-вече Смоленският и Калининградски митрополит Кирил - нинездравстващият светейши патриарх на Москва и цяла Русия. Нишкият митрополит Ириней също беше на посещение в епархията ни и на другата година го избраха за патриарх на Сръбската църква. Така и с митрополит Александър се познаваме от години и ние му предложихме размяна на взаимни посещения, които да помогнат на клира и християните за сближаване в молитвата и в непосредственото общение за въздигане на духа и за прослава на св. Православие. Именно в такъв дух бяхме отличени за пръв път с този орден на една епархия от Руската църква, в която също има много, и то доброволно преселили се българи. Поради тази причина и българският депутат в местния парламент – г-н Димов, ни връчи медал по случай 100-годишнината от заселването на първите българи в Казахстан.

Радостната новина е, че Астанайският и Казахстански митрополит Александър ще върне визита в България по време на празнуването на храмовия празник на катедралния ни храм-паметник “Св. Успение Богородично” – на 15 август, когато е и денят на Варна.

- През последните няколко седмици предмет на коментари бе социалното осигуряване на свещенството. До каква степен миряните трябва да имат обратна грижа за своите пастири? Как стои този въпрос във Вашата епархия?

- Преди 9 септември българското духовенство не е получавало заплати. Издържало се е изцяло от своето паство, въз основа думите на св. ап. Павел: “Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?” (1 Кор. 9:11) По време на атеизма, както и сега духовенството се осигурява и получава заплата от върховното управление – Светия Синод на БПЦ – Българска Патриаршия, за да не е в тежест на паството си. Разбира се, по желанието на самите християни, както казва народът: “За да хванат декиш молитвите”, те дават своите дарения за издръжката на храмовете и духовенството. Освен това Св. Синод е определил съответни такси за храмовете и духовенството при извършване на св. Тайнства, съответни молитви и чинопоследования. Това се прави, за да може духовенството да се посвети повече на църковната си мисия, а не постоянно да мисли за “насъщния”, та послушанието му да бъде на първа позиция и пръв приоритет.

- Доколко БПЦ, като административен апарат, има сили да защити потребностите и нуждите на своите служители, както във финансов, така и в социален и в образователен план – като квалификации?

- За потребностите на свещено- и църковнослужителите се заплащат според техния труд. Всеки храм прави отчисления от своите приходи. Особено ако се увеличи пласирането на църковните свещи, ще има възможност за увеличаване на заплатите. Светият Синод има собствени почивни станции – в Несебър, в Момин проход и гр. Банкя; за съжаление, последната не действа поради икономическата криза. Църквата има и две духовни семинарии – “Св. Йоан Рилски” в София и “Св. Кирил и Методий” в Пловдив. В тях се подготвят достатъчно семинаристи. Поради недостатъчното заплащане на духовенството малцина приемат свещенство, но поне знаем, че ще бъдат достойни пастири на своя народ, независимо от финансовите и материални затруднения. Особено е важно, че има няколко Богословски факултета към държавни университети, в които се подготвят мнозина, в това число и девойки, по отношение и на педагогиката, което е много необходимо в днешно време за работа с деца и младежи.

- Днес Църквата у нас е упреквана за липса на социална ангажираност. Вие споделяте ли това мнение?

- Изобщо не го споделяме. БПЦ бива упреквана целенасочено, за съжаление - понякога и злонамерено, макар и невинаги съзнателно. Понякога това се прави от егоизъм, за да изтъкне някой себе си, или от недостатъчно познаване същността на Христовата църква. Който поставя въпроса: “Какво прави Българската православна църква”, като журналист има това право, но трябва да го задава по-деликатно, за да не поставя себе си извън Църквата. Христовата църква е съставена от духовенство и миряни. Всяка от тези части самостоятелно не може да се смята за Църква. Мисията на Църквата е голяма отговорност и трябва да се носи взаимно от духовенството и от миряните. Само в единството е силата на всяка организация, така донякъде е и с Църквата, защото все пак тя е богочовешки организъм.

Благодарение на дарители от православните християни се ремонтират стари и се строят нови храмове и манастири, върши се и социалната дейност. Където има единство между духовенство и вярващи, между църковната, от една страна и от друга страна – държавната и общинската власт, са налице повече дела на църковност, благотворителност – безплатни трапезарии, духовни центрове за обгрижване на нуждаещи се християни, за наркозависими, неделни училища и пр. Колкото повече ни подкрепят миряните, толкова по-успешна ще е мисията на Църквата.

- Във Вашата епархия има няколко значими социални проекта, които работят от години – комуната за наркозависими към храма в квартал “Аспарухово”, българо-немския социален проект, с който се обгрижват социално слаби хора и детски дом за деца от по-бедни семейства. Доколко е възможно да се съвместява и социалната ангажираност на Църквата, и основната й задача – да учи и проповядва словото Божие?

- Христовата църква е с насока да обгрижва цялостния живот на вярващите, даже и по отношение на най-невероятните нужди на християните. Затова Църквата трябва да има своето мнение и да взима отношение по всички въпроси от живота на миряните. Затова трябва да се грижи за запазването на обществения морал, за да не се приравнява добродетелта с греха, с което българинът се отчуждава от християнските ценности и традиции.

Св. ап. Павел казва: “Ако някой не се грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник” (1 Тим. 5:8). Първото и приоритетно служение на духовника е свещенодействието, извършването на св. Тайнства, други молитви и чинопоследования. След това е проповедническата му и поучителна дейност. Ако в това му служение би могъл да бъде подпомаган само до някаква степен, то в следващите – просветна, социална и прочее, напълно може и трябва да бъде подкрепен от църковното настоятелство и православните християни. Той просто е задължен да контролира и наблюдава цялостната дейност на енорията, за да има успех. Нали затова в Църквата нищо не става без благословението на духовника – бил той архиерей или свещеник.

- Според лекарска статистика, през последните 50 години в страната ни са убити при аборт около 6 милиона българчета. Абортът на майката отразява ли се върху живота на цялото семейство – на родителите, на живите деца в рода?

- Всеки грях и престъпление засяга преди всичко извършителя и всички свързани с него. Св. ап. Павел говори: “Грехът извършен, ражда смърт”. По време на атеизма имаше ограничение на духовната просвета и цялостното служение на духовника, поради което българският християнин се дистанцира от Църквата и последиците са трагични. Днес мнозина майки и бащи осъзнаха голямата си отговорност пред Бога и обществото и абортите намаляха. Пораженията обаче са нанесени, важно е да го разбираме, да дойдем в себе си и повече да не се повтарят такива случаи. Сега обаче има други опасности, за които трябва да внимаваме. Трябва да осъзнаем още повече отговорността си от християнска гледна точка по отношение намесата на човека в генното инженерство, доколко са съобразени с вярата и етиката методите ин витро, евтаназията, клонирането.

- В днешното забързано общество семейството често е една проблемна общност. Каква е ролята на родителската благословия и на проклятието от родителите? Как е благодатно родителите да общуват с децата си?

- Ще започнем от народната поговорка за първите седем години. Може ли Църквата, училището да повлияе на възпитанието на детето? Църквата може, ако й се позволи, ако детето бива водено в храма от най-малка възраст. Тогава то ще може да различава духовника с лъжичката за свето Причастие от иглата на лекаря и няма да се плаши, а даже само ще търси връзка с Бога и ще го привлича молитвената обстановка, а не казина, барове и прочее и прочее, да не говорим за тях. Не че Църквата е против развлеченията изобщо, а само против всяко прекаляване с грижите за тялото. Защо ап. Павел пише: “Грижите си за плътта не превръщайте в похоти”.

- Кое позабравено традиционно българско качество е добре да възстановим, според Вас, за да се промени обществото ни към по-добро?

- Трябва да усилваме вярата си в Бога, която ни прави благочестиви така, както са били българите в миналото. Самите руснаци са се удивлявали на силната вяра в Бога на българина по времето на османо-турското робство, както свидетелстват мнозина пътешественици. Руският монах Порфирий, когото не можем да обвиним в пристрастие, пише: “Българският народ е достоен за всяка похвала и почит: гостолюбив, милостив, много усърден към св. Църква, много обича благолепието на Божиите храмове и много ревностен към светите места – Св. Атонска Гора и св. Град Йерусалим. В това отношение той превъзхожда всички християнски народи: гърци, сирийци, грузинци, сърби, власи, молдовани, та даже и руси” (Сказание о странствии, инок Порфирий, Москва, 1856, ч., ІV, с. 260-264).

Днес мнозина българи могат да бъдат похвалени в това отношение, но пораженията на атеизма не са малко. Затова е необходимо задължителното въвеждане на вероучението в българското училище, независимо как ще се нарича, дали "Религия", "Етика". Не е важна формата, важно е съдържанието. Това е конституционно право на всеки българин – да получи религиозно образование. Който не съдейства за това, нарушава основния закон на Републиката и носи отговорност за моралното състояние на обществото и нацията.

- Какво е Вашето архипастирско послание за Великден към читателите на “Аргументи бг”?

- Като поздравяваме читателите на “Аргументи бг” с победоносния православен поздрав “Христос воскресе”, напомняме, че Христос възкръсна, победи смъртта и ни дари вечен живот. С вярата си в Бога и ние ще можем да побеждаваме света – т. е. всичко, което ни отдалечава от Бога и от истинската наслада на живота с Христа. Затова и св. ап. и евангелист Йоан Богослов пише: “Тази е победата, която победи света – нашата вяра” (1 Йоан. 5:4). Условието, за да побеждаваме с Христа е да се стараем да живеем според Божиите заповеди, “които не са тежки” (1 Йоан. 5:3) и тогава, като родени от Бога, ще сме победители в доброто. Трябва обаче да не забравяме, че “Бог ни е дарувал вечен живот; тоя живот е в Неговия Син” (1 Йоан. 5:11). Нека бъдем с Божия Син, за да бъдем истински духовно щастливи и да имаме “живот в Неговото име” (Йоан. 1:3).

За много и благодатни години! Во истину воскресе Христос!

Интервюто взе: Весела Веселинова, "Аргументи бг"
http://argumenti-bg.com

 

 

« предишна новинаследваща новина »