ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

„Румъния - близка и... далечна...” - интервю с Кина Златева (продължение)

30 април 2011 14:25, Варненска и Великопреслaвска митрополия
„Румъния - близка и... далечна...”

- Ти беше казала, че сте посетили някакъв манастир, в който имало над 300 монахини. Кой е този манастир?

- Това е манастирът "Агапия" - най-големият женски манастир в Източна Европа с над 300 монахини: млади, интелигентни, сърдечни... В самия храм също имаше един гроб, на св. Йосиф (така мисля, че беше името на светеца), а също и много, много, много свети мощи...

- Би ли разказала малко по-подробно за този манастир. Защо точно така е наречен този манастир според историята му, която ви разказаха по време на пътуването?

- Манастирът се нарича "Агапия" по името на основателя му, монаха Агапи, живял през XIV век в скит наблизо. В този скит днес ни казаха, че живеят около 40 монахини. Манастирът е един от най-големите в православния свят, с над 300 монахини и не е преставал да съществува през цялата социалистическа епоха. Църквата е построена в 1642 г.от Гавриил, брат на владетеля Василий Лупу. Тази църква е била разрушавана от татари, турци и поляци. Изключително ценна е тук една старинна византийска икона на Пресвета Богородица, която също казаха, че е от XIV век, подарена от Йоан Палеолог VIII. С голяма стойност тук са стенописите, рисувани от Николае Григореску между 1858 и 1861 година.

- А как изглеждаше външно погледнато животът на тези толкова много на брой монахини в този манастир?

- Ние не видяхме толкова много от тях в този манастир, защото вероятно тук имат изключително организиран живот, така че да бъдат съчетани в едно цяло трудовете на тези монахини - духовните и физическите трудове. Всяка от тях (поне тези, които видяхме) си имаше своето послушание, което изпълняваше в момента толкова съвестно и съсредоточено - все едно, че покрай тях не минаваше нито един външен, светски човек, а ние бяхме цял автобус хора, които вървяхме напред-назад из двора и храма на този манастир.

- Една от монахините четеше изключително съсредоточено молитви в храма, който беше озвучен. Нейните молитви се разнасяха с особена духовна сила над цялото пространство в този манастирски комплекс. А заедно с тях, с молитвите на монахинята (навярно там по цял ден сестричките четат молитви към Бога, сменяйки се през определено време), действаше Божията благодат, която им даряваше сили и преобразяваше всичко и всички в тази света обител. Друга сестричка от монахините, по-възрастна, просто стоеше в близост до светите мощи, но не правеше никакви забележки на никого, колкото и нередни неща да забелязваше у нас (това, че бяхме много шумни например; или че снимахме с фотоапаратите и мобилните си телефони иконите в храма, въпреки че имаше навсякъде знак, че това е забранено). Тя навярно се молеше за всичко това, но никого от нас не нарани с някакви строги забележки. Имаше една сестричка, която окопаваше цветята в градинките пред храма, слушайки молитвите в самия храм. Друга забърсваше стъклата на прозорците. Една от монахините продаваше иконки и свещички в преддверието на храма.

А навън, извън входа на манастира, беше също много интересно за нас, защото там имаше едно малко павилионче, в което една от сестричките-монахини, много млада, както и останалите, и много миличка, продаваше чудесни закуски, постни, приготвени от сестричките в кухнята на този манастир. Те бяха много вкусни, топлички, дори и много евтини, така че ние просто обядвахме там, в този чудесен манастир!

- А другите манастири, които посетихте, кои бяха те?

- Посетихме също и манастирите "Варатек" и "Бистрица". Последният манастир е основан през 1406 г., във византийски стил е.

За манастира "Варатек" ни разказаха, че е основан през 1785 г. с около 500 монахини по онова време. Църквата "Успение Богородично" e построена от камък и тухли, в хармонична комбинация от молдавски и неокласически елементи през XVIII век. Наред с красивите икони в този храм, от лявата страна на олтара, е издигната иконата на св. Анна със св. Богородица-младенец на ръце. Нарисувана е от някакъв анонимен, тайнствен майстор.

- Ти разказа за толкова много манастири, споделяйки с нас впечатленията и вълненията си от видяното и преживяното в тях, но не чухме нищо за храма на св. Петка. Навярно остави за накрая да споделиш с читателите голямата си радост от най-вълнуващата среща по време на това пътуване - срещата със светите мощи на св. Петка?

- Да, една от най-вълнуващите срещи бе срещата с мощите на св. Петка, изложени за поклонение в митрополитската катедрала в гр. Яш!

Храмът е нещо уникално! Усещането за нейното живо присъствие е изключително осезаемо, както и благословението, което ни изпраща Бог по нейното молитвено застъпничество! Множеството чудотворни икони, които са в храма; възможността да си вземеш от нафората, колкото си искаш; да си налееш светена вода - всичко това е нещо много вълнуващо с усещането за тази тиха святост, която струи от всичко в този храм...

А чувството за свобода и извисеност на духа са нещо много, много странно, което човек изпитва в този просторен храм... Нещо непознато до този момент...

- Какво още ти направи впечатление в храмовете, които посетихте, като цяло?

- Там, във всеки храм в Румъния, има оставени листчета и химикалки, има масички и човек навсякъде може да записва имена, желания, молби към когото си иска (към Бога, към Майката Божия, към светците), а след това или дава листчетата на свещениците там, или си ги оставя до някоя от чудотворните икони, или до мощите на светците. Да, много, много свети мощи, оставени в храма за поклонение на всички, с иконите на светците, с имената им!

Тук, в гр. Яш, се намира и манастирът "Св. Три светители" (манастирът, в който отначало са били положени мощите на св. Петка, построен специално за тази цел), който също посетихме, но в момента служителките бяха в обедна почивка и не успяхме да влезем в него, а само се снимахме за спомен пред три много големи камбани, които се намират пред самия вход на храма. Посетихме и манастира "Голия", който е наблизо до храма на св. Петка. Той също датира от XIV век.

Всички тези, бих казала, почти непознати за нас места се оказаха изненадващо богати както на исторически и художествени ценности, така и на един пълноценен съвременен духовен живот, за който дори и не сме подозирали, че съществува.

- А какво ще отнесеш задълго, като спомен в сърцето си, от тази страна - "страната на тихата святост" както си я нарекла в статията си, публикувана в сайта на "Всемирното Православие"?

- На първо място бих посочила скромността на тези хора, практическото приложение на Божието слово в живота им! Това е факт, който направи изключително силно впечатление на всички ни.

Тук, в посетените от нас храмове (а вярвам, че навсякъде и в другите храмове е така), човек вижда едно служение на Бога - живо, реално, от вяра и обич към Него: няма думи, няма критики, а вяра, изразена в реални дела! Всеки ден се служи тук света Литургия и всички са не на колене, а с наведени до земята направо глави и никой "не вижда", "не чува" това, което се случва около него - напълно е "онемял" за земния свят.

На второ място бих посочила изключителната грижа на обществото им за правилното възпитание на децата, на подрастващите там, които се възпитават в християнските ценности чрез изучаването на вероучение при тях в училищата им и те, децата, израстват като прекрасни млади хора, които постигат своята пълноценна реализация в живота. Там никъде не видяхме хора да вървят по улиците и да пушат, например; не видяхме по тротоарите им да бъдат изложени вестници или списания с неморално съдържание. (Говоря за североизточната част на Румъния, за градовете, които посетихме - гр. Нямц и Пятра Нямц, а не изобщо за Румъния като цяло - не! За цялата страна нямам тези наблюдения, въпреки че много хора потвърждават казаното и за други градове на страната им.)

На трето място бих посочила изключителното уважение към паметта на починалите, чиито гробове са в самата част на града, на селцето им, и то в централната част, като задължително, почти навсякъде гробовете на починалите се намират в двора на някои от храмовете, а паметниците им са задължително във формата на кръст! Това може да се види ясно от снимката, която съм изпратила с един от гробовете на починалите в някой от храмовете там.

Ще запомня това пътуване със скромността на един свещеник - румънски свещеник - който също отиваше в гр. Яш, пътувайки без никакво превозно средство, като истински поклонник, който прие поканата на ръководителя ни да пътува заедно с нас, но не пожела да седне някъде напред в автобуса, въпреки поканите ни, но посочи, че ще седне по-назад, на свободните места, за да не ни безпокои. А когато стигнахме в града и го помолихме за благословение, той благо се усмихна, извади от горното джобче на дрехата си едно шишенце с осветен елей и ни помаза с широка усмивка, с радост и обич в сърцето си, за което сме му много благодарни!

Да, Румъния, която аз видях, бе близка и... далечна... Близка с разположението си в близост до нашата страна, а далечна като представа, която имаме за тази страна, като страна на християнските ценности, допринесли за нейното духовно издигане и преуспяване в живота... Страна, от която в това отношение ние има какво да научим...

- А ако трябва да съпоставим тези два народа, какво би казала ти за нашия народ, коя е най-силната черта на характера ни, според теб?

- Може би патриотизмът ни! Да, така бих отговорила, без дори и да се замисля за отговора на въпроса Ви. Този скрит обаче патриотизъм, който е при нас, българите. Да, той е най-силната страна на характера ни. Може би затова руският академик Димитрий Лихачов е нарекъл някога България "Страната на Духа!" Този наш патриотизъм, силно развитото ни чувство за родолюбие, пролича още в момента, в който видяхме късно вечерта на една от табелите да пише "Русе". Виждайки надписа, веднага разбрахме, че вече сме в нашата си територия и моментално, като по даден някакъв знак, радостта изпълни сърцата на всички ни и автобусът бе огласен от наши песни с патриотично съдържание: "Тих бял Дунав", "Хубава си, моя горо", "Една българска роза", "Пътнико свиден, пътнико млад", "Питат ли ме де зората" и др.

РАДОСТТА НА ВСИЧКИ НИ БЕШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМА!

Особено вълнуващ бе моментът, когато там, на Дунав мост (попаднали сред колоната от множеството тирове, които се движеха с много бавна скорост и се наложи малко да изчакаме), се обади отецът, организирал ни тази екскурзия съвместно с председателката на Клуба на хората със зрителни проблеми в гр. Стара Загора - г-жа Желева, и изпрати на всички ни Божието благословение, развълнуван и той от нашата безкрайна благодарност за тези свети места, които имахме възможността да посетим.

- И накрая един личен въпрос, ако позволиш. Ти за какво се моли най-много по време на това пътуване до тези толкова много свети места?

- Определено аз се молих за България! Молих се за Благословението на страната ни, на децата ни, на младежите ни, на нашите духовници, учители, управници и на цялото ни общество, като цяло!!!

Молих се за Благословението на всичките славянски народи, които силно обичам! Молих се за Благословението на Православието по лицето на цялата тази земя! Молих се, защото обичам страната ни, а моята обич към България е обич на целия български народ! Защото едва ли ще се намери някой разумен човек, който да каже, че не обича страната си - едва ли...

Молих се за Благословението на България и за изстрадалия български народ, защото когато тръгвахме за това пътуване, духовникът, за когото разказах в първата част на интервюто си, давайки ни своето благословение (аз пътувах с дъщеричката си и с цялата група от Казанлък): Бог да благослови пътуването ни, Ангел Господен да ни съпътства навсякъде и във всичко, накрая добави: "И се помолете за България! Нека по молитвеното застъпничество на св. Петка Бог да благослови страната ни и да помогне на нашия изстрадал български народ!"

Последните думи на този добър наш духовник - изключителен родолюбец, докоснаха силно сърцето ми и останаха да звучат в него през цялото време на пътуването ни, на поклонението ни в самите храмове. Забравих за всичко онова, което ни беше казал, но думите му за България и за изстрадалия народ на България звучаха непрестанно в сърцето и душата ми - като камбана - духовна камбана...

Да, молих се за Благословението на България, защото наскоро преди да тръгна на това пътуване, бях прочела един разказ на нашия писател богослов, изключителен родолюбец, Мартин Ралчевски, чието име напоследък нашумя изключително много в интернет-пространството във връзка с огромната му болка за страната ни, представена в едно английско предаване като "страна на циганите". Много болно ми стана от този факт, защото страната ни има много достойнства, макар и те да не се забелязват така открито през погледа на един чужденец, например... Но още по-болно ми стана от факта, че сме един разединен, а не сплотен народ; от изключително отрицателното отношение, което някои от нас, българите, бяха изразили не само към България в коментарите си по повод писмото на този толкова млад, но добър и мъдър човек, в чието сърце има изключително много доброта и любов, но и към самия него - автора, осмелил се да защити страната ни, когато я злепоставят пред света неоснователно. А когато прочетох разказа му за съдбата на България след 200 години, ако не се осъзнаем и се обърнем Бога, към вярата на своите прадеди, болката ми за България стана още по-голяма, по-силна, по-изгаряща...

Знаем и предупреждението на Търновския митрополит Климент за съдбата на България в бъдеще, а това не са само думи, а сериозно предупреждение към всички нас, българите, които живеем в тази страна!!!

Изпращам линка за този разказ на писателя Мартин Ралчевски, за да може всеки, който желае, да прочете този разказ, а също и координатите на сем. Петьо и Анелия Пейчеви, ръководителите на поклонническото пътуване, които ще проведат още едно до тези свети места през месец юни, както казаха, и всеки, който желае, може да се включи в него.

Благодаря Ви, отец Васил, за предоставената ми възможност чрез това интервю да направя достояние на читателите на сайта на БПЦ - Българска Патриаршия тези малко известни, почти непознати, бих казала, за нас свети места, които се оказаха изненадващо богати както на исторически и художествени ценности, така и на един пълноценен съвременен духовен живот, за който ние дори и не сме подозирали, че съществува, при това - толкова близо до нас...

А като имаме предвид, че една голяма част от тези свети места са били наши, български манастири, чувството ни за национална гордост е още по-голямо, по-силно и по-завладяващо сърцата и душите ни, за да се съхрани в тях пламъкът ни на любов към род и Родина, въпреки трудностите и изпитанията на времето, в което днес живеем!!!

- Какво би желала да предадеш като послание от това пътуване на читателите на този сайт, на нашия български народ в тази Светла седмица на Христовото Възкресение?

- Бих желала на всички свои сънародници да предам Благословението, което Бог изпрати за всички ни чрез игумена на последния манастир, който посетихме - манастира "Бистрица"! Специалното Благословение на Майката Божия и на св. Георги, когото всички ние, българите, познаваме и изключително много почитаме, изпратено отново от този манастир чрез техните чудотворни икони, посредством молитвеното застъпничество на този добър игумен, чието име не разбрах, но Бог го знае!

Нека Той, Бог, благослови тези добри хора! Нека бъдат благословени всички славянски народи! Нека бъде благословено Православието по цялата тая земя, особено след канонизацията на толкова много наши мъченици за светци и по тяхното молитвено застъпничество!

Това е моето духовно послание в тази Светла седмица на Христовото Възкресение!

Интервюто взе: свещеник Васил Василев

 

 

Файлове

« предишна новинаследваща новина »