ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Проповед за годишнината от възстановяването на Българската патриаршия

11 май 2011 15:40, Българска Патриаршия
Стобийският еп. Наум

Х Р И С Т О С В О С К Р Е С Е!

Още сме в светостта и тържеството на свещената Господня Пасха. Сърцата ни още са изпълнени с веселие, защото Христос възкръсна от мъртвите и утвърди всички надежди на вярващите в Него (1 Петр.1:3) Утвърдена е надеждата, че Бог милостиво ще пази обичното Свое лозе (Ис. 27:3), светата Православна църква, като му праща в благовремие небесна роса и го пои с живителните струи на Своята благодат. Чрез възкресението на Христа е утвърдена и нашата надежда в мира, доброто и благоволението между хората. Такава е вярата ни, такова е упованието ни, което възкръсналият от мъртвите Христос вселява в душите ни.

Към тази пасхална радост се присъединява и друга радост на светата ни родна Православна църква - че след петвековно робство, Бог по Своята велика милост възкреси отново светата Българска патриаршия. Възстановяването на патриаршеското достойнство на Българската православна църква е събитие от извънредно историческо значение за нашия народ. Така се възстанови едно историческо право, имащо своето съществено каноническо основание.

Да благодарим Богу, Който не остави българския народ без Своите милости и в избрано от Него време възстанови древния Патриаршески престол на българските първосветители, за да бъдат около Него в живо единство всички вярващи православни християни.

Приел свето Кръщение и благото Христово слово от Византия, св. цар Борис-Михаил Покръстител с особена последователност работи и през пролетта на 870 година на църковен събор в Цариград бива учредена Българската поместна православна църква, първа по древност сред църквите на славянските народи и пета по ред сред Православните църкви. Не сполучил докрай да осъществи своя и на българския народ блян за независима Църква със свой патриарх, той завещава този идеал и на приемника си - Великия цар Симеон Първи, при царуването на когото били създадени условия за постигане на пълна духовна независимост. Около 919 година българският архиепископ бил провъзгласен за патриарх, а при царуването на свети цар Петър, Цариградската вселенска патриаршия признала патриаршеското достойнство на Българската православна църква.

По това време Църквата в България става могъща обществено-строителна сила, превъзпитава народа в дух на възвишени евангелски принципи и го утвърждава в духовна зрялост. Закипява благодатен духовен живот. Чрез книжовната дейност на светите Кирило-Методиеви ученици Българската църква става разсадник на славянска просвета и светилник на самобитна българска национална култура. На нея се дължи организирането на Охридската и на Преславската книжовни просветни школи, създали Златния век при царуването на Симеон.

Изгубила своята независимост след превземането на България от Византия, Българската православна църква възкръсва отново чрез учредяването на самостоятелна Архиепископия със седалище в новата столица Търново, след въстанието на братята Асен и Петър.

Влиянието и престижът на България по времето на цар Иван-Асен Втори утвърдили мнението на владетеля, че на неговото царско достойнство съответства патриаршеско достойнство на Българската църква. Царят издействал Цариградския патриарх и останалите източни патриарси да признаят Търновската архиепископия за Патриаршия, което и било извършено през 1235 година на Събора в град Лампсак, на брега на Мраморно море.

Българската църква запазва своето Патриаршеско достойнство до падането на България под турско робство през 1393 г. В онези съдбоносни за страната ни дни благият Божи промисъл дарява на нашата света Църква, в лицето на свети Евтимий, Патриарх с велико и прославено име и авторитет както в България, така и в целия православен свят. Неговият светъл ореол остава - дори след отстраняването и заточаването му - като звезда, поддържаща надеждата и стремежите за освобождение и възстановяване на Царство и Патриаршия. Сред настъпилата нощ на робството звучат последните думи-завет на Патриарха-светец: "Оставам ви под закрилата на Света Троица".

И светата ни родна Църква, вярна на този завет, остава единствена пазителка на духа, езика и съзнанието на българите, докато "Един монах - тъмен, непознат и бледен" пръв запалва искрата на пробудата у народа. Преподобни Паисий Хилендарски извисява своя будителски глас, че и българите са имали "славни царе и патриарси". Този глас отеква и намира прием във всяко българско сърце, за да възкръсне наново след десетилетие на църковно-народни борби за духовна свобода и независимост Българската църква. На 28 февруари 1870 г. със султански ферман е обявена независимостта на Българската църква под името Екзархия. Във фермана е определен и диоцезът на Българската екзархия, като по този начин турското правителство по косвен път признава границите на българския етнически елемент.

На 22 февруари 1945 г. Цариградската патриаршия вдигна наложената през 1872 г. схизма на Българската православна църква, по силата на което Поместните православни църкви признават автокефалността на Българската църква и влизат в евхаристийно общение с нея. Вдигането на схизмата става най-важната предпоставка за възстановяването на Патриаршеското достойнство на Българската православна църква на 10 май 1953 г.. На провелия се от 8 до 10 май 1953 г. Трети църковно-народен събор в София, с единодушния вот на събраните делегати, за Български патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Интронизацията на новия патриарх е извършена същия ден в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

След кончината на патриарх Кирил на 7 май 1971 г., Четвъртият църковно-народен събор, провел се в гр. София на 4 юли 1971 г., избира за Български патриарх нинездравстващия първойерарх на светата ни Църква - Негово Светейшество Максим, Патриарх Български и митрополит Софийски, който с Божията помощ скоро ще отбележи 40-годишен благословен юбилей от това знаменателно събитие.

През вековното съществуване на Българската патриаршия, на нейния патриаршески престол са светителствали цяла редица патриарси, имената и делата на някои от които са добре познати, докато за други, за съжаление, не знаем почти нищо. Но и това, което историята ни е оставила за Първойерарсите на БПЦ, е достатъчно да разберем тяхната голяма роля в историческия живот на народа ни. Неслучайно нашите предци са включили в сонма на почитаните светци на Българската православна църква известни нейни предстоятели, като са изписали светителските им ликове в храмовете и манастирите. През дните на робство те са напомняли на българския народ за съществуването на някогашната свободна българска държава и Църква, като са го подтиквали към борба за духовно и политическо освобождение.

Да възнесем към престола на Всевишния нашата обща молитва -Великият Пастиреначалник Господ Иисус Христос да закриля със Своята мощна десница Българската патриаршия, за да пребъде тя през вековете в сила и слава и да бъде крепост на вяра и благочестие.

 

 

« предишна новинаследваща новина »