ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Гърция и Солун през погледа на българска стажантка в Аристотелевия университет в Солун

23 май 2011 15:54, Варненска и Великопреслaвска митрополия
В храм „Възкресение Христово”, XIV в., Верия

Ростислава Тодорова - През 1998 г. завършва „Теология”, а през 2002 г. – „Педагогика на обучението по изобразително изкуство” в същия университет. От 2008 г. е доктор по изкуствознание. Преподавател е в Катедрата по изобразително изкуство на ШУ „Епископ Константин Преславски”.

- Христос воскресе, Ростислава! Какъв беше поводът за твоето неколкомесечно пребиваване в Солун?

- Воистину воскресе! Поводът за моето пребиваване в Солун беше работата ми по постдокторския ми научен проект, за който спечелих финансиране от фонд „Научни изследвания” към МОМН през 2009 година. Първата част от реализацията на проекта включваше 8-месечен постдокторантски стаж в Катедрата по църковна история, християнска патрология, археология и изкуство към Богословския факултет на Аристотелевия университет в Солун, в периода 2010/2011 година.

- Каква е тематиката на проекта, по който работиш?

- Темата на проекта е “Изобразяването на “Славата Божия” в контекста на византийската и поствизантийската иконографска традиция – произход и семантика” и е свързана с изследване на иконографските сюжети като „Преображение Господне”, „Възкресение Христово”, „Възнесение Господне”, „Успение Богородично” и други случаи, в които Господ е изобразен „в славата Си”.

Основната идея на проекта е да се направи интердисциплинарно богословско-изкуствоведско изследване на причините, поради които именно мандорлата е намерила място в християнската иконография като визуален знак за неописуемата теофания на Божието присъствие.

- Разкажи ни за впечатленията си от Аристотелевия университет и по-специално за неговия Богословски факултет.

- За краткото време, което имах на разположение имам само положителни впечатления от Университета като цяло и от Богословския му факултет. Безплатно образование, многобройни социални придобивки за студентите, много добре работещи програми за международен обмен на студенти и преподаватели, изключително богати библиотеки във всеки факултет и департамент на Университета, прекрасни условия за учебна и изследователска работа – всяко от тези неща ме караше да се чувствам прекрасно.

Заради разликата в статута на религиозното образование в България и Гърция, една от най-поразителните гледки за мен бе четириетажната самостоятелна сграда на Богословския факултет, препълнена със студенти – мъже и жени, което явно демонстрира добрите възможности за реализация на завършващите.

- Какво те впечатли най-силно в Гърция?

- Трудно е човек да изрази впечатленията си само с няколко думи. Все пак имам няколко ярки спомена:

Едно от най-невероятните за мен неща беше силното чувство за консолидация и солидарност у хората. Виждаш го у всички гърци при всеки повод за обществено недоволство. Голяма роля в обединението на хората играе и Църквата, която не стои встрани от обществените проблеми, а заема и изразява твърда позиция.

Друга уникална гръцка черта за мен остана умението да се печели от историческото си наследство на държавата. Въпреки финансовите сътресения, Гърция е идеален пример за това, как една аграрна държава може за около едно столетие да превърне историческото си наследство в златна мина и да изгради цялата си икономика върху културния туризъм. Нещо, от което България определено трябва да се поучи.

Може би най-впечатляващото нещо за мен си остана силата на религиозните традиции. Православието е стълбът на живота в Гърция. И това е така не само защото Църквата като институция е вплетена по много начини в управлението на държавата, а и заради личното отношение на всеки грък към православната вяра.

В Гърция обучението по религия никога не е напускало класната стая, богословските факултети са препълнени, а фразата за неделните костюми е изпълнена със съдържание – не можеш да видиш човек по анцунг и маратонки на литургия в храма. Първият въпрос, който се задава на всеки чужденец е от къде е родом, вторият – дали е православен и чак тогава – какво го е довело. Спазването на религиозните традиции слага ясен отпечатък върху начина на живот в Гърция – дори в космополитен град като Солун на всяка крачка виждаш признаци на един патриархален дух, който при нас е почти изчезнал. И именно той поддържа ясна ценностна система, която им спестява доста от социалните проблеми, които например ние в България имаме през последните десетилетия.

Друго важно нещо, което наблюдавах всеки ден беше специалното отношение към знанието. Университетите са истинското богатство на Гърция. Държавата, която е дала на света философията, все още поставя знанието на пиедестал. Университетските комплекси са в центъра на градовете и концентрират в себе си не само академичния, но и културния, и социалния живот - там се организират изложби на световноизвестни художници, симфонични концерти, празнуват се национални и религиозни празници, на които се канят свободно всички граждани, там се зараждат и там завършват стачките, това е прагът, който полицията и войската не могат да прекрачат по закон.

Последното нещо, което остави неизгладим спомен у мен, беше гръцкото море. То е истинският център на живота в Гърция – то формира климата, дава храна, осигурява препитание, привлича туристи, на него са посветени едни от най-великите произведения на гръцката култура и изкуство, неговият цвят стои върху флага на Гърция, покрай брега му е мястото за вечерните градски разходки. Но струва ми се, че най-нетипичната гледка за мен беше фактът, че в Солун слънцето не изгряваше, а залязваше над морето.

Гърция е многолика, изтъкана от противоречия, едновременно архаична и модерна, страна с много положителни и отрицателни черти. Но може би най-важното нещо, което човек запомня, е че тя е много повече от място с горещо лято, кристални морски заливи, сиртаки, таверни и „лаики мусики”, узрели портокали и маслини по улиците през януари, Акропола, Метéора, Бялата кула и всички останали туристически атракции. Гърция се простира от Аристофан до Нобеловата награда за литература на Георгиос Сеферис, от старите рибарските песни до Манос Хатзидакис, тя е онова пътешествие, за което разказва Константинос Кавафис в своята „Итака”.

Интервюто взе: свещ. Васил Василев

 

 

Снимки

Храм "Св. Димитър Солунски"Рождественската украса на Солун
« предишна новинаследваща новина »