ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

97 години от блажената кончина на Видинския митрополит Кирил

02 юни 2011 14:41, Видинска митрополия
Видински митрополит Кирил

На 21 май (3 юни) се навършват 96 години от блажената кончина на приснопаметния Видински митрополит Кирил.

Когато човек чете за митрополит Кирил, за неговия живот, вяра, дела и трудове, се учудва от величието на духа и духовното му извисяване и авторитет.

Личност, която остава в църковната ни и държавна история като велик пазител на вяра, род и родина.

Във връзка с 97-годишнината от кончината на този бележит духовник и отец на Видинската епархийска църква, на 3 юни в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски”, гр. Видин, ще бъде отслужена заупокойна света Литургия и панихида в памет на Видинския митрополит дядо Кирил.

***

Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.

(Евр. 13:14)

Кратко житиеописание на митрополит Кирил Видински

Светското име на митрополит Кирил е Коста Стоичков. Той е роден на 15 юли 1832 г. в будния възрожденски град Берковица.

Дните на неговото детство са белязани с недоимък и терзания, както на всяко българско семейство по това време. С неимоверни усилия го записват в местното килийно училище, където получава първоначалното си образование. Междувременно родителите на малкия Коста почиват и той остава кръгъл сирак. След завършване на образованието си, осъзнал своето духовно призвание, той се отправя към Чипровския манастир „Св. Йоан Рилски”, където постъпва като послушник.

В манастира любознателният и ревностен младеж с готовност изпълнява възложените му послушания, като заедно с това се укрепва и утвърждава във вярата. Издържал изпитанията на строгия манастирски живот, през 1857 г. той е постриган в монашество с името Кирил, а скоро след това е ръкоположен и в йеродяконски чин.

Воден от желанието си за придобиване на по-високи богословски познания и с подкрепата на манастирското братство, което го насърчило морално и материално, през 1858 г. йеродякон Кирил заминава за гр. Сремски-Карловци, Австро-Унгария. Там в продължение на четири години прилежно учи в местната сръбска духовна семинария, като в свободното си време има възможността да се запознае и с богатото историческо и културно наследство на страната.

Извън учебните занимания отец Кирил силно е повлиян и от нарастващото недоволство сред българското население срещу османските поробители и гръцкото духовенство, като поддържа постоянни контакти с българската емиграция и следи с жив интерес събитията, свързани с българския народ и отразявани в европейския печат.

През лятото на 1863 г., завършил своето богословско образование, йерод. Кирил се завръща в родината. Едва стъпил на родна земя в гр. Видин, под давление на тогавашния гръцки Видински митрополит Паисий, който предварително бил информиран за неговото пристигане, той е арестуван. След щателен обиск на личния му багаж турските власти откриват в него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен Втори, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред съда.

След необосновани обвинения и фиктивен процес младият инок е осъден на заточение и е изпратен в Сивас, Мала Азия. Там в продължение на три години е принуден да изтърпи жестоки издевателства и унижения, съпътстващи всички дни на неговия престой, които въпреки всичко не отслабват патриотичния му борчески дух и каляват апостолската му ревност за бъдещото високоотговорно служение.

Бидейки освободен през 1866 г., той се установява в Тулча, където до 1870 г. работи като учител, а заедно с това служи и като дякон в тамошната църква. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен и в архимандритско достойнство и назначен за председател на българската църковна община в град Силистра.

Навсякъде архим. Кирил изпълнява възложените му послушания с необходимото разбиране и взискателност, което дава основание на новоизбрания Български екзарх Антим I и Светия Синод да му възложат по-отговорно служение. Повикан в Цариград, през 1872 г. в българския храм „Св. Стефан” той е хиротонисан в епископски сан с титлата „Белоградчишки” от Екзарх Антим I и архиереите Самоковски Доситей, Нишавски Партений и Софийски Доротей (по-късно Скопски) и е назначен за екзархийски викарий във Видинска епархия, където остава до 1874 година. От края на същата година епископ Кирил е управляващ Скопска епархия, а на 23 юли 1875 г. е избран за Скопски митрополит.

След започването на Руско-турската освободителна война, през 1877 г. митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София, където е „митрополит на разположение” на Св. Синод.

От 1887 г., след отстраняването на Софийския митрополит Мелетий, той е управляващ Софийска епархия, а след смъртта на Видинския митрополит и бивш екзарх Антим от края на 1888 г. е управляващ Видинска епархия.

На 21 март 1891 г. е избран за Видински митрополит. В своята нова богодарувана епархия митрополит Кирил има възможността да изяви целия свой потенциал, като доразвива започнатото от екзарх Антим и същевременно обновява клира и възобновява храмостроителството. Всеизвестна е неговата строгост към подчинените му свещенослужители, от които изисква достойно поведение и изряден външен вид.

Като член на Св. Синод дядо Кирил е принципен деятел за развитието на църковно-просветното дело на Българската православна църква. Благодарение на своята монашеска пестеливост, но не и стиснатост, през 1902 г. той става и един от основните дарители за построяването на сградите на Софийската духовна семинария, като дарява 50 000 златни лева.

В последните години от своя живот митрополит Кирил живее твърде уединено и скромно. Часовете му преминават в молитва, четене и размишления. Преживял много превратности в своя земен път, той склопява очи с твърдата увереност, че е допринесъл според силите си за развитието на Българската православна църква и своята епархия. Почива на 21 май 1914 г. в гр. Видин. Погребан е до видинския катедрален храм „Св. Димитрий Солунски”.

Текст: архимандрит Поликарп и Борис Цацов
Снимки: архимандрит Поликарп

 

 

Снимки

97 години от блажената кончина на Видинския митрополит Кирил97 години от блажената кончина на Видинския митрополит Кирил97 години от блажената кончина на Видинския митрополит Кирил97 години от блажената кончина на Видинския митрополит Кирил97 години от блажената кончина на Видинския митрополит Кирил97 години от блажената кончина на Видинския митрополит Кирил97 години от блажената кончина на Видинския митрополит Кирил
« предишна новинаследваща новина »