ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Двадесет и една години достойно свещенослужение зад граница. Служението на ставр. ик. Петър Пенчев Тотев в Букурещ (25.08.1990-25.02.2011)

16 юни 2011 10:33,
Илинден 1998 г.

Нашият Спасител Господ Иисус Христос на много места в Свещеното Писание ни учи, че не трябва да бъдем неблагодарни, но напротив, да благодарим за всяко сторено към нас благодеяние. Неуморният в съставянето на послания св. ап. Павел пише до жителите на Солун: „Непрестанно се молете. За всичко благодарете” (Сол. 5:17-18).

Бих искал да споделя няколко мои спомени от годините на скромното ми пребиваване в Букурещ през студентските години, като желая с това да изкажа синовната си благодарност към учителя във вярата и благочестието ставр. ик. Петър Пенчев Тотев.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и на Св. Синод на Българската православна църква петима българи бяхме изпратени да се изучим в Богословския факултет „Патриарх Юстиниан” на Букурещкия университет. Изпратените богослови бяхме: Ивалин Славов (днес свещеник в българския храм „Св. Амвросий” в Милано), Кирил Грънчаров, Мирослав Чакъров (днес йеромонах Макарий от Рилския манастир), Иво Иванов (прот. Йоан Иванов, новият български свещеник в Букурещ) и мое смирение. По-късно дойде и Иван Добрев (днес свещеник на о. Крит), който замина на обучение в гр. Яш, сред известните със своето високо благочестие и вяра енориаши на Молдовската и Буковинска митрополия. Всички ние първо преминахме едногодишен курс на обучение по румънски език, след което продължихме образованието си в богословския факултет.

Отец Петър е назначен в Букурещ като представител на Българската патриаршия в Румъния на 25.08.1990 г. Годините не са били леки. Падналият наскоро комунизъм е довел след себе си до тежки изпитания за населението от двете страни на Дунава. С малки деца в чужбина без да знаеш език и все недостигаща храна на купонна система е тежко. Създаденият на политическа основа разкол в БПЦ води до лишаването му за няколко години от месечно възнаграждение, което затруднява неговото нормално съществуване.

Отец Петър помагаше на всички нас с всичко необходимо, за да започнем и напредваме в обучението. В неделя и на празник ние ходехме в българския храм „Св. пророк Илия” и взимахме участие в богослужението. Комбинирахме източното и западно хорово пеене. Чувствахме радостта и уважението на вярващите хора, които приемаха младите богослови на богослужение в храма с много любов. Използвайки мъдро пастирския си подход, свещеникът не оставяше никого, който влизаше в храма, да присъства безразлично, а приковаваше вниманието му чрез богослужението и просвещаващата си проповед. В църковните служби използвахме църковнославянски, български и румънски език. Всеки според своята народност разбираше текста на апостола и евангелието, които бяха четени на румънски и български. Проповедта, която о. Петър грижливо съставяше, беше превеждана също на двата езика. При евентуална наша липса той от вкъщи я превеждаше в писмена форма, за да бъде прочетена и разбрана от всички. Прочетеният текст от евангелието беше изясняван задълбочено на разбран за всички език и успешно се свързваше с ежедневния живот. Българският храм беше център на духовния и културен живот за всички дошли от България наши сънародници. Всеки идваше в храма със своята болка и духовни търсения и о. Петър лично на всеки обръщаше внимание и търсеше решаване на съответния проблем. Няма да преувелича, ако кажа, че мнозина наши българи откриваха пътя към храма и Всеблагия Бог именно зад граница, в българската църковна община в Букурещ. Те самите споделяха това. Всеки от тях във връзките си с нашия отец Петър се запознаваше с Божието Слово, пристъпваше към първата си изповед и св. Причастие. В храма идваха изключително интелигентни хора, учители, лекари, оперни изпълнители, студенти, адвокати. Всички ние се запознавахме един с други именно в храма посредством отзивчивия български свещеник.

Важен елемент в израстването на нашата българска църковна община бяха братските агапи след края на св. Литургия. Православните българи зад граница имат нужда не единствено от общение в храма, но и от общуване помежду си в църковна атмосфера. Отец Петър ясно разбираше тази пастирска необходимост и затова след участието ни в богослужението всички се събирахме в канцеларията на българския храм. Споделяхме радостта от приятното за нас богослужение и общувахме върху вълнуващи църковната ни общност въпроси. Неведнъж канцеларията се оказваше твърде тясна за всички български енориаши.

Проф. прот. Христо Димитров казва: „Изоставянето на личното душепастирстване би означавало смърт на всяко душепастирство изобщо”. При отец Петър беше силно развито личното, или още наричано от пасторолозите, индивидуално душепастирство. Той познаваше всекиго от енориашите поотделно, интересуваше се от техните проблеми и всячески се опитваше да помогне съвестно изпълнявайки своите пастирско-мисионерски задължения. От своя страна множество енориаши от различни народности вътрешно чувстваха личното отношение на духовника към тях и ставаха редовни членове на православната ни общност.

Срещите ни с отец Петър и общуването помежду ни водеха до активно поддържане на българското ни самосъзнание и дух. Ежегодно участвахме в панихидите по случай обесването на йеродякон Игнатий (Васил Левски) и други годишнини в памет на Христо Ботев, например. Двамата храбри български революционери имат издигнати бюстове в букурещкия парк Херъстръу, в който често се събирахме по църковно-обществени поводи.

Всяка година отец Петър посрещаше български архиереи, които идваха за богослужение на Илинден (20 юли, храмов празник на българския храм), Димитровден (26 и 27 октомври) в Букурещ и за Петковден (14 октомври) в Яш. Идването на български архиерей беше голямо събитие за църковната ни община.

Отец Петър доказа своята пастирска ревност и висока отговорност към поверените му енориаши, както в началото на своето задгранично служение, така и през последните моменти от съществуването на българска църковна община при храм „Св. Илия”, изпълнени с тежки изпитания за него самия, семейството му и всички българи. Той не постъпи като наемник, който „бяга и не го е грижа за овците” (Йоан 10:13). Служението на ик. Петър можем да сравним с това на добрия пастир, който „полага душата си за овците” (Йоан 10:11).

В заключение, за да не се изпадне в субективност по отношение мнението ни за достойното служение на отец Петър Тотев, прилагаме няколко впечатления, отразени в златната книга на бившия българския храм „Св. пророк Илия” в Букурещ:

С най-добри спомени ще останем от българския свещеник Негово Благоговейнство свещ. Петър Тотев.

† Траянополски епископ Иларион

24 октомври 1997

Трима богослови – университетски преподаватели (проф. д-р протопрезв. Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов и доц. д-р Иван Ж. Димитров) от Богословския факултет в София посетихме на 15.11.’98 г. Българската църква в Букурещ. Имахме духовното щастие да участваме в св. Литургия със служение, проповед-сказка и богослужебно пеене в неделния ден ведно с отец Петър. Вълнуващо беше общението ни с братя и сестри българи, българки и българчета, както и с православни румънци, руси и украинци. Надеждата ни е, че този църковен и духовно-културен оазис ще съдейства за обновителната мисия сред сънародниците ни всред северната ни православна съседка – Румъния, най-вече в юбилейното навечерие на Двехилядолетието!

С благодарност за топлия прием и с молитва за Небесно съдействие във всяко начинание.

15.11.’98 г.

София-Букурещ

проф. д-р протопрезв. Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, доц. д-р Иван Ж. Димитров

Възхитени сме от изключителното родолюбие и енергична дейност на свещ. Петър Пенчев Тотев в полза на Отечеството и на Българската православна църква.

Впечатлени сме от всеотдайността му като служител на Бога в нашата православна църква „Св. пророк Илия” в Букурещ.

Благодарим му от сърце за неговата отзивчивост и сърдечност по време на престоя ни тук, в Букурещ по случай Националния празник на България – 3 март.

07.03.2002 г.

Росица и Паско Бакалови

Днес – 3 март – Националния ни празник - се поклонихме пред паметниците на великите българи Васил Левски и Христо Ботев заедно с отец Петър Тотев; поклонихме се и в храма „Св. Илия” с дълбоко преклонение и уважение.

Благодарим на отец Петър за неговата сърдечност, всеотдайност и грижовност за църквата, за хората, за българската духовност!

03.03.2007

Силвия Алексиева, народен представител

 

 

Снимки

Илинден 1998 г.Илинден 1998 г.Илинден 2006 г.50 години Дунав мост 2004 г.Димитровден 2005 г.Димитровден 2005 г.Архим. Амвросий при патриарх Теоктист 06.2005 г.Архим. Амвросий при патриарх Теоктист 06.2005 г.Епископ Генадий при патриарх Теоктист 02.2006 г.Епископ Генадий сред българската общност 02.2006 г.На певницата в букурещкия храм "Св. пророк Илия" 12.2007 г.Петимата български богослови в БукурещСв. тайнство венчание в българския храм в БукурещСв. тайнство венчание в българския храм в БукурещС благия и мъдър патриарх Теоктист 01.2006 г.Ръкоположение на богослова Иван Добрев 06.2007 г.Интервю с отец Петър Тотев, в. Славословие, гр. КазанлъкПри представянето на прот. Йоан Иванов в Букурещ 03.2011 г.В българското посолство 03.2011 г.Храмов празник в университетския параклис "Св. Николай" 12.2010 г. БукурещДвадесет и една години достойно свещенослужение зад границаДвадесет и една години достойно свещенослужение зад границаДвадесет и една години достойно свещенослужение зад границаДвадесет и една години достойно свещенослужение зад границаДвадесет и една години достойно свещенослужение зад границаДвадесет и една години достойно свещенослужение зад граница
« предишна новинаследваща новина »