ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Поздравително слово от Св. Синод на БПЦ по повод 40-годишното патриаршеско служение на светейшия Български патриарх Максим

03 юли 2011 14:29, Българска Патриаршия
Поздравително слово от Св. Синод на БПЦ по повод 40-годишното патриаршеско служение на светейшия Български патриарх Максим

Поздравително слово от името на архиереите от Св. Синод на БПЦ по повод 40-годишното патриаршеско служение на Негово Светейшество Българския патриарх Максим

Братя, "такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлоблив, непорочен…” (Евр. 7:26).

Ваше Светейшество, зелочтимий Светейший владико и Първосветителю на светата ни Църква,

Ден на молитвено тържество е, обилна духовна радост и изрядна прослава на достойно възстановената ни древлепросияла Българска Патриаршия, венец на светата ни Църква, жив член на Едната, света, съборна и апостолска Църква, когато "единеми усты и единем серцем" празнично отбелязваме благословената Четиридесетгодишнина от избора и каноничната интронизация на Ваше досточтимо Светейшество за Първопрестолник - Первойерарх, светейший Патриарх на светата ни Църква и духовен отец на христоименитата и боголюбива българска православна челяд!

Благият Божий промисъл чрез апостолския призив: „Изволися Святому Духу и нам!” Ви посочи и избра да продължите благодатното първосветителско дело на изрядните първойерарси на светата ни Църква – любвеобилна духовна Майка на целокупния български народ от свещения купел на Кръщението в Правата вяра при равноапостолния св. цар Борис-Михаил чрез безсмъртното дело на първоучителите светите равноапостолни братя Кирил и Методий и техните богоозарени ученици Климент и Наум Охридски Чудотворци и плеядата с тях през вековете за духовно възрастване и съвършенство, за духовна просвета и прогрес, от благите плодове на духа за благодатно оплодяване на родната култура и щедър принос във всеславянската и световна цивилизация, за спасение на благоверните люде!

От дистанцията на времето – с първите Ви благословени стъпки на благодатното и спасително в Христовата църква първосветителско служение за радост и утеха на всички нас – Вашите духовни чеда - сякаш долита до нас и днес, под свещените куполи на този исторически и благолепен патриаршески катедрален храм, посветен на благоверния княз св. Александър Невски, даденият от Ваше Светейшество свещен обет пред престола на Бога и богомолния народ: „На милостивия Господен благослов за отговорно призвание и на благосклонния църковно-народен вот за високо доверие, които днес получавам с възвеждането ми на най-върховното служение в Българската православна църква, аз с трепетно вълнение и смирено съзнание се откликвам: „Ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля” (Еф. 10:9)… Но аз ще диря опора в непоклатната скала – Бога. На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя до веки” (Пс. 70:1) („На Господнята нива”, т. І, стр. 7).

Несъмнени за всички нас, Вашите скромни съработници на Господнята нива и свидетели на благодатния Ви духовен възход, са твърдата вяра и упование в благия Божий промисъл, което неведнъж сте изповядвали с благоговение, както и тъй трогателно при първото Ви посещение на родната Вам Троянска обител в патриаршеско достойнство: „Троянската света обител е люлка на църковно-духовната ми съдба. Тук, в свещената купел при тайнството Кръщение, аз съм се родил за духовен живот; тук, в дълбоката мистика на цялата обкръжаваща обстановка съм кърмил възвишените си стремежи; тук, под възпитателното въздействие на историческите спомени и наставнически беседи аз съм разгарял вярата си в Бога и любовта си към Родината… Нейното духовно наследие ще ме вдъхновява и в бъдещото ми отговорно служение.” („На Господнята нива”, т. І, стр. 28).

Това себежертвено вдъхновение ние съзираме като благодатен дар на Светия Дух през цялото Ви богопредано служение в родната ни св. Църква измлада по лествицата на отговорно църковно и йерархическо служение – монашеско послушание, преподавателски дълг, протосингел, предстоятел на Българското църковно подворие в Москва, гл. секретар на Св. Синод, председател на редакционната колегия на синодалните периодични издания, Браницки епископ, Ловчански митрополит, Патриарх Български.

Ваше Светейшество,

Една основна добродетел, известна на всички, която краси първосветителския образ и оплодява обилно благодатното Ви служение в Христовата църква е както Вашата изключителна скромност в личния Ви целомъдрен живот и всепредано послушание към Божията воля, така и рядкото чувство за благодарност към всички, които са допринесли и привнасят своя благороден принос за осъществяване на високата и спасителна цел в достойното Ви архипастирско служение „Церкви и Отечеству на пользу!”

Това изрядно обстоятелство ни насочва отново към програмното Ви боговдъхновено слово отпреди четиридесет лета Господни, където споделяте чувствата, които оправдано Ви вълнуваха: „Мъдрите архипастирски мисли, добрите братски чувства, доброжелателните дружелюбни напътствия, които Светият Синод трогателно изрази в своето приветствено послание, ще залегнат в паметта ми, ще топлят сърцето ми, ще бъдат подтици в служението ми”. („На Господнята нива”, т. І, стр. 12).

Ваше Светейшество, богомъдри Архипастирю на светата ни Църква,

На мое смирение се падна високата чест от името на всепреданите Ви съработници на Господнята нива, епархийските митрополити, членове на Св. Синод, да стана изразител на нашите синовни чувства, с обич в Господа и изрядно уважение към Ваше Светейшество, вседостойния Предстоятел на Българската света Православна църква, по повод историческото събитие в многовековната църковно-народна история, когато тържествено, с молитва и благопожелания отбелязваме благословената Четиридесетгодишнина от възшествието на Ваше Светейшество на старославния патриаршески престол на възстановената през 1953 г. с всеправославно признание Българска Патриаршия.

Не случайно подчертавам синовните чувства и повиновение на всички нас към Ваше зелочтимо Светейшество, защото в тези благодатни четири десетилетия всички ние – синодалните митрополити и освещеният епископат на св. ни Църква в съвременния състав, получихме благодатта на апостолското приемство от Вашата благославяща десница и под Вашия първосветителски омофор. Още в далечната 1956 г., на Вашата епископска архиерейска Петдесетница, вседостойният Ваш предшественик, блаженопочиналият Патриарх Кирил, да бъде вечна светлата му памет, оценявайки Вашите изрядни качества на всепредан клирик на св. ни Църква, Ви завеща да пребъдвате в апостолското си служение „като съвест чиста” в Христовата църква. По неподкупното свидетелство на освещения български клир и христолюбиво паство, Вие, Ваше Светейшество, оставате верен на тази заръка, която предавате и нам, за вярност към Църква, род и Родина, в благопросветеното подражание на Вашия небесен покровител и непоколебим защитник на светото Православие - преподобния и богоносен св. Максим Изповедник.

Ваше Светейшество,

Непосилно е в рамките на едно скромно поздравление за висотата и значимостта на днешното изключително по своята историческа значимост църковно-народно и по духовни мащаби всеправославно тържество, да се отбележат огромните заслуги за св. ни Църква и св. Православие, усърдните светителски трудове на Ваше Светейшество в сложната атмосфера на духовни, обществено-икономически и политически промени от края на миналото хилядолетие и днешния век.

Но за наша обща радост и утеха сме убедени, че в свое време безпристрастният църковен историк ще впише достолепното Ви име и достойната за преклонение библейска седина, благодатно оплодена с богатите плодове на светителските Ви трудове във всички сфери на църковно-обществения живот на родната ни Църква и за спасителна полза на добрия ни народ и свидна Родина в златната Летопис на църковно-народното ни битие!

Отново ще си позволя да подчертая, че ние, скромните Ваши чеда в архиерейско достойнство и съработници на Христовия виноград, се прекланяме със синовна благодарност за Вашата отеческа любов, снизхождение и мъдрост, с които ни ръководите в отправяне делата на светата ни Църква и всегда молитвено подкрепяте нашите епархийски трудове за повереното ни христолюбиво свещенство, всечестно монашество и боголюбиво паство.

Ние се гордеем от заслужения авторитет, който има Светейшият ни Първосветител във Ваше лице, пред нашата българска, държавна и международна общественост и най-паче пред високочтимите Предтоятели и техния архиерейски сонм и православно изпълнение на всеправославното единство, за което сте носител на многобройни духовни и научни отличия в православния свят и международната просветна общност за „опазване единството на духа, чрез връзките на мира” (Еф. 3:4).

Но има нещо свято, родолюбиво и достойно за църковно-народната българска памет, без което не можем да отминем днешното достолепно тържество в чест на родния Първосветител: църковната канонизация под светителския омофор на Светейшия ни Патриарх на безчисления сонм на Баташките и Новоселски мъченици, в свидетелство на вярата Христова, за чест и прослава на род и православна християнска Родина! Каква милост Божия, да се умножи тържествуващата небесна Църква с нови молитвеници и усърдни ходатаи пред Престола на Триединаго Бога за чедата на светата ни Църква и прослава на светото Православие!

С вяра и преданост, и много любов в Господа, в молитвено съпричастие към Божията майка и всички родни светии възкликваме:

Святейшему МАКСИМУ, Патриарху Болгарскому нам же Отцу и Владице – НА МНОГАЯ, МНОГАЯ ЛЕТА!

Произнесено от Видинския митрополит ДОМЕТИАН след св. Литургия в ПКСХП „Св. Александър Невски”, София на 3.VІІ, неделя, 2011 г.

 

 

« предишна новинаследваща новина »