ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

За мен е голяма чест и същевременно духовна радост да бъда представител на РПЦ при Българския патриарх Максим - интервю

07 август 2011 23:28, Българска Патриаршия
Игумен Филип

Игумен Филип (Андрей Всеволодович Василцев) е роден на 26 декември 1969 г. в гр. Саратов в семейството на потомствения свещеник протойерей Всеволод Степанович Василцев, който впоследствие става архиепископ Кировоградски и Александрийски Василий.

През 1987 г. бъдещият игумен Филип завършва със сребърен медал средно общообразователно училище № 10 в родния си гр. Саратов. От 1987 до 1992 г. учи във филологическия факултет на Московския държавен университет “М. В. Ломоносов”, специалност “Руски език и литература”, след което постъпва в Московската духовна семинария, която завършва задочно. Същевременно от юли 1992 до октомври 1999 г. пребивава във възстановения Свето-Даниловски манастир в Москва, където на 18 март 1993 г. е постриган в монашество от наместника на манастира архимандрит Алексий (Поликарпов).

На 26 април 1993 г. е ръкоположен в йеродяконски сан от Негово Светейшество патриарх Алексий ІІ в съборния храм “Света Троица” на Свето-Даниловския манастир, а на 9 юни 1994 г. патриарх Алексий го ръкополага в съборния храм “Св. Никола” на Перервинския манастир, Москва, за йеромонах.

От 1998 до 2004 г. преминава обучение в Киевската духовна академия. От октомври 1999 г. е изпратен като свещенослужител в храма-подворие в Париж, а през 2001 г. преминава на служение в Италия, първоначално към ставропигиалния храм “Св. Николай” в Рим, а по-късно е назначен за клирик на енорията при новия храм “Св. Екатерина” в Рим. На 6 юни 2006 г. е възведен в сан „игумен”, а от 17 януари 2008 г. е назначен за секретар на управляващия енориите на Московската патриаршия в Италия. С Указ на Патриарха на Москва и цяла Русия от 24 май 2009 г. е удостоен с правото да носи кръст с украшения.

По решение на Светия Синод на Руската православна църква от 30 май 2011 г. (прот. № 62) игумен Филип бе определен за настоятел на Подворието на Московската патриаршия при Българската патриаршия в София. На 4 юли той официално бе представен на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и му връчи препоръчителната си грамота. Във връзка с новото назначение на игумен Филип с него разговаря г-жа Александра Карамихалева, редактор на Официалния сайт на Българската православна църква - Българска патриаршия и на официоза на БПЦ "Църковен вестник".

- Ваше Високопреподобие, Вашият произход като че ли от самото Ви раждане определя жизнения Ви път и служение. Кои бяха личностите, изиграли най-важна роля за Вашето духовно израстване?

- Да, аз произхождам от свещенически род и от най-ранната ми детска възраст моят живот е свързан с Църквата. Изключително голямо влияние върху мен оказаха моят дядо и баща ми. Дядо ми, протойерей Стефан, е завършил Кременецката семинария и е ръкоположен в свещенически сан през 1925 г. Последното място на неговото служение беше съборният Духосошественски храм в Саратов. Нашият дом се намираше точно до храма и аз често съпровождах дядо си за богослужение. Той притежаваше голяма вътрешна свобода и сила.

Баща ми, протойерей Всеволод, е завършил през 1949 г. Волинската семинария и през 1953 г. – Московската духовна академия. Впрочем, той е учил заедно с йеромонах Пимен (Хмелевски), неговия бъдещ епархиален архиерей. Това е бил първият следвоенен випуск студенти на духовното училище. Моят баща служи като свещеник в Саратов 25 години, до 1989 г. През 1971 г. мама умря. Тя се казваше Агафия Даниловна. След като прие монашеско пострижение, през 1989 г. моят баща беше хиротонисан за епископ Кировоградски и Николаевски. Той се отличаваше с особен стил на служение, с внимание към пеенето на църковния хор и към проповедта. Наричаха го най-добрият проповедник на епархията.

Въпреки външните давления църковният живот в Русия през 70-те години, беше вътрешно много богат. Саратовска епархия в това време беше възглавявана от архиепископ Пимен (Хмелевский) (+1993) – една от най-ярките фигури в руското православие в следвоенните времена. Постриженик на Жировическия манастир в Белорусия, той е един от първите възпитаници на възродените след войната Московски духовни училища. След академията бъдещият владика Пимен служи в Йерусалим, като изпълнява длъжността началник на Руската духовна мисия и като наместник на Троицко-Сергиевата лавра, а в началото на 1965 г. е хиротонисан за епископ Саратовски и Волгоградски. Той беше изключително необикновен човек. Беше много мъжествен и безстрашно защитаваше Църквата от вмешателствата на безбожната власт. Сериозен, дълбокомъдрен, задълбочен богослов. В неговата огромна библиотека се пазеха редки издания, често с автографи от самите автори, като протопр. Александър Шмеман, протопр. Йоан Майендорф и др. Беше и голям познавач и ценител на класическата музика и често можеше да бъде срещнат в местната филхармония. Свързваха го приятелски отношения с много видни представители на руската култура: негов приятел беше М. Л. Ростропович и той го венча с Г. Вишневска. Безусловно, владика Пимен оказа голямо влияние на мнозина, в това число и на мен. Той беше светител на Църквата Христова в жестоки времена и се радваше на любовта и уважението даже на невярващи хора.

През 1987 г. аз постъпих в Московския държавен университет „Ломоносов” и заминах от Саратов, но всеки път, когато се връщах в родния си град, аз се стремях да посещавам владика Пимен.

Животът в Москва коренно се различаваше от този в провинцията. Промените, които се извършваха в страната, в столицата бяха много по-забележими и църковният живот, особено след 1988 г., бележеше истинско възраждане. През 1982 г. Църквата си възвърна Свето-Даниловския манастир, и около честването на хилядолетието от Кръщението на Русия той беше възстановен като манастир. Богослуженията в манастира се отличаваха с особена красота и тържественост и това привличаше многочислени богомолци, в това число и стари московчани.

От 1988 г. аз станах енориаш на Свето-Даниловския манастир, където през 1989 г., по време на заседанията на Архиерейския събор, се запознах с митрополит Антоний Сурожки (Блум). Мога да кажа, че в продължение на много години напред личността на владика Антоний, неговите проповеди в значителна степен определяха моите житейски избори.

За моето поколение голямо значение имаха също така книгите на архимандрит Софроний (Сахаров): «Старецът Силуан» и «Да видиш Бога, както Си е».

- Категорично ли беше Вашето решение да посветите себе си на Църквата, или имахте колебания?

- Никога не съм си се представял вън от служението на Църквата и не съм искал за себе си друго освен да бъда неин служител, но същевременно винаги съм искал да получа светско образование. Затова и постъпих най-напред във филологическия факултет на Московския държавен университет.

- Когато приехте монашески постриг, как си представяхте своето служение?

- Монашеско пострижение приех през март 1993 г. в Свето-Даниловския манастир. Манастирът се намира в центъра на Москва, затова и, разбира се, едно от главните направления на пастирското служение на манастирското братство трябваше да бъде мисионерството в най-широкия смисъл на думата. Да се посветиш на такова служение не е никак просто, защото същевременно за всеки монах сърцевината на духовния му живот е молитвата и уединението. Но аз именно така виждах по-нататъшното си служение като монах - в съвместяването на пастирската грижа за енориашите при манастира, мисионерското служение и молитвеното подвизаване.

- Вашите досегашни послушания като че отговарят точно на това Ваше виждане за служението Ви в Църквата?

- Да. След неколкогодишно служение в Свето-Даниловския манастир от октомври 1999 г. бях назначен клирик при храма-подворие “Св. Три Светители” в Париж, което служение носех до октомври 2001 г. Едновременно с това от юни 2000 г. станах и настоятел на енорийския храм “Света Троица и руските новомъченици и изповедници” в парижкото предградие Ванв. След това бях изпратен в Италия, като свещеник в ставропигиалния храм „Св. Николай” в Рим. Там бях назначен от 7 октомври 2001 г. и останах на служение близо 7 години. От май 2004 г. бях определен за президент на фонда “Света великомъченица Екатерина” в Рим и отговорник за строителството на храма “Св. Екатерина” в руската вила Абамелек в Рим. От 21 август 2007 г. поех като свещенослужител енорията при новия храм “Св. Екатерина” в Рим, а на 17 януари 2008 г. бях назначен и за секретар на управляващия енориите на Московската патриаршия в Италия. Като такъв ме завари решението на Св. Синод на РПЦ да премина на служение като настоятел на Руското подворие в София.

- Неочаквано ли беше това назначение за Вас?

- Да, назначението ми като настоятел на Подворието в София беше абсолютно неочаквано за мене. Никога до сега не съм бил свързан с България.

- Как възприемате това послушание?

- Възприемам своето ново послушание като израз на волята Божия.

- А как бихте сравнил служението си в Рим и тук, в пoдворието в София? Какви са плюсовете и минусите на едното и другото назначение?

- Служението навсякъде е еднакво – в София, в Рим, в Москва. Пастирското служение трябва да бъде жертвено, защото по това се познава „добрият пастир”, по неговата готовност да положи живота си за своите пасоми (вж. Йоан. 10:11). По думите на св. апостол Павел, пастирът във всичко трябва да бъде пример за своите пасоми: „Бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота” (1 Тим.4:12). И в това неговото жертвено служение се състои голямото щастие за свещеника. А къде, в коя страна или град ще служи – това няма съществено значение.

- Вие пристигнахте в София в навечерието на 40-годишнината от интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, взехте участие в празничните мероприятия и се срещнахте с него? За какво разговаряхте и какви са Вашите първи впечатления от нашия Патриарх?

- Моето първо богослужение в Подворието в София беше неделната св. Божествена литургия в деня, в който се честват Всички светии, просияли по Българските и Руските земи. Така че в моето предстоящо служение ще се уповавам на помощта и молитвеното застъпничество пред Божия престол на небесните покровители на нашите братски Църкви. В следващата неделя Българската православна църква и цялото Православие по света отбеляза удивителния юбилей – 40-годишнината от патриаршеската интронизация на светейшия Български патриарх Максим. Точно в тези дни аз бях за първи път представен на Светейшия патриарх. Според църковния протокол представителят на дадена Поместна православна църква трябва да връчи на Предстоятеля препоръчителна грамота от името на своя Патриарх, потвърждаваща неговите пълномощия. На срещата със Светейшия патриарх Максим, която се състоя на 4 юли, аз му предадох писмото от Предстоятеля на Руската православна църква, в което Светейшия патриарх Кирил съобщава за назначението на нов представител на Московската патриаршия при Българския патриаршески престол.

Разбира се, за мене беше особено голяма чест и благословение, че всичко това се случи именно в деня на годишнината на Светейшия патриарх Максим. Неговата личност и служение имат важно значение не само за Българската православна църква, но и за цялото Православие. Той със своето служение олицетворява реалната връзка между времената и поколенията в Православната църква. Десетилетия наред управлява църковния кораб едновременно със смирение и твърдост. Благодарение на неговата мъдрост и неговите молитви Българската православна църква успя да преодолее много изпитания. От разговора със Светейшия аз останах с впечатлението, че той питае истинска отеческа грижа за нашето подворие, за неговите нужди, и силна и дълбока любов към Руската православна църква. За мен лично е голяма чест, но същевременно и голяма духовна радост да бъда представител на Руската православна църква при Светейшия патриарх Максим.

- Руското подворие в София е с дълга история, отношенията между нашите Църкви и народи - също. Какво смятате да съхраните от наследството, което са Ви завещали Вашите предшественици, и какво възнамерявате да добавите към техните усилия? Кои са основните принципи, които ще Ви ръководят в предстоящото Ви служение?

- Вие сте права - Руското подворие в София има дълга и славна история. През 2014 година ние ще отбележим 100-годишния юбилей от освещаването на нашия храм. През тези години храмът „Св. Николай” става едно от значимите средища на духовния живот на град София. След революцията през 1917 г. православната руска общност в България е била доста многочислена и Руското подворие е било един от центровете за нейното обединяване.

През годините в нашия храм са служили или са имали отношение към него: последният протопрезвитер на Руската армия и Флота отец Георгий Шавелский, протойерей Всеволод Шпиллер, който след войната се завръща в Русия. В родината му го наричат Московският Златоуст заради задълбочените му богословски проповеди; няколко години в храма е пял легендарният хор под ръководството на С. А. Жаров (б.а. През лятото на 1921 г. в София пристигнал от Лемнос Казашкият хор на С. А. Жаров, впоследствие световноизвестен певчески колектив, който пеел на службите в Руския храм през всяка първа неделя от месеца.); по-късно хорът при храма е под ръководството на композитора С. Игнатиев. И разбира се, трябва специално да споменем владика Серафим (Соболев), който в течение на много години е бил предстоятел на храма и е възпитал не едно поколение наши енориаши. Той безусловно може да се нарече един от най-ярките представители на руската емиграция. За нас е изключително важно, че владика Серафим е също толкова дълбоко почитан и от нашите братя - православните българи.

Разбира се, през всички тези години от съществуването на Подворието в неговия живот са се установили богати духовни традиции. Моята задача е да ги изуча внимателно и грижливо да ги съхраня. Без миналото няма бъдеще. Ние, всички заедно (в нашето Подворие служат забележителни духовници - български и руски свещеници), сме призвани да продължим това служение на двете братски православни църкви - Българската и Руската - във вярата, надеждата и любовта.

- Каква е според Вас днес ролята на подворията на поместните православни църкви и в частност – ролята на Руското подворие в София?

- Въпросът за ролята на Подворието на Руската православна църква е от изключителна важност за мене, затова ще се опитам да отговоря пределно ясно: 1) Руското подворие е призвано да бъде своеобразен духовен мост, който да способства за укрепването и развитието на връзките между нашите църкви, както на ниво свещеноначалие, епископат и духовенство, така и на ниво народ Божий. В този смисъл много важни са съвместните богослужения, молитвеното общение между представителите на нашите Църкви, поклонническите пътувания по свети места както от Русия в България, така и от България в Русия.

Темата за духовното образование ще заема специално място в нашата работа. Ние ще правим всичко, което зависи от нас, за да може повече млади хора от България да получат духовно образование в учебните заведения на Руската православна църква.

2) Руското подворие е призвано да свидетелства за единството на Православната църква. Настоятелят на Подворието се явява пълномощен представител на светейшия Московски и на цяла Русия при Българския патриаршески престол, при светейшия Български патриарх Максим, защото той олицетворява пълнотата на Българската православна църква.

3) Руското подворие е призвано да съдейства за развитието на културния обмен между нашите Църкви.

4) И последно. Руското подворие - това е енория с установени традиции и голямо паство. Както всички енории в Българската и в Руската православна църква, ние сме призвани да обгрижваме нашето паство, извършвайки своето служение с пълното уважение към традициите и обичаите на вашата Поместна православна църква.

- И накрая, възнамерявате ли да изучавате български език и да опознаете нашата страна и история?

- В езика се отразява характерът на даден народ, неговият манталитет. Ако не изучаваш езика и историята на народа, не можеш да претендираш, че го познаваш. Разбира се, аз възнамерявам да изучавам български език, историята на страната. Но за мен представлява интерес и съвременна България.

Интервюто с игумен Филип (Василцев) бе публикувано и в Официалния сайт на Руската православна църква: http://www.patriarchia.ru/db/text/1611816.html

 

 

Снимки

На прием при Светейшия патриарх МаксимПо време на празничната св. Литургия на 3 юли 2011 г.Сред енориашите на Руския храм в София
« предишна новинаследваща новина »