ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Знеполският еп. Йоан отслужи Богородичния канон в Ресиловската св. обител

10 август 2011 13:29, Софийска митрополия
Ресиловската св. обител

На 9 август (вторник), съгласно програмата на Софийската св. митрополия за изпълнение на църковния чин по време на настоящия пост, Богородичният молебен канон бе отслужен в Ресиловския девически манастир “Покров Богородичен”, край град Дупница.

Молебното последование бе предстоявано от Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит. Във вечерното богослужение взеха участие ставроф. ик. Ангел Ангелов, протосингел на Софийска митрополия, протойерей Георги Паликарски, архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия, свещеници от столицата и от околията.

Молебният канон бе отслужен пред чудотворната икона на св. Богородица "Скоропослушница“, която се намира в съборния манастирски храм и вече е поставена на специално изработен проскинитарий. Тази чудотворна икона на Божията майка е донесена от манастира „Св. Пантелеймон“, Света Гора, по времето на Втората световна война. В дни на глад и много болести известният фабрикант Стоян Величков я закупува и я дарява, заедно с други икони. Самият той по-късно, в телесна немощ приема монашество от архимандрит Серафим Соболев, който го постригва и му дава името Йоан. В Ресиловската св. обител е донесена през 1982 г. от архимандрит Методий (Желев), който първоначално мислел да я дари на Руската църква в София, но по Божие устроение я донесъл в Ресиловския манастир.

В края на богослужбата архиереят произнесе поучително слово за Великата застъпница на човешкия род - св. Богородица, която винаги чува нашите молитви, нашите въздишки и сълзи. „Майката Божия да дава просвещение и разум на всички ни, благодатен успех и предпазване от всяко зло, и да имаме съзнание, че земният ни път е свързан с Божия храм - от люлката до гроба, и с молението към св. Богородица“ - каза в словото си еп. Йоан.

Викарият поздрави игумения Мелания, сестринството на светата обител и нейните населници, свещенослужителите, които дойдоха, за да вземат участие в службата, и всички поклонници и им преподаде патриаршеското благословение.

Ресиловската св. обител напоследък стана известна като един от забележителните с благоустройството си епархийски манастири, който с неуморните трудове на сестринството се превърна в духовно средище на цялата околност. В сегашния си вид е от около десетина години. От познатите ни допреди това манастирска църквица и едноетажна сграда към нея няма почти нищо останало. Внушителните му нови постройки и велелепна църква днес впечатляват и от километри разстояние – видът му пленява и притегля дори пътуващите по главния път София – Кулата, отстоящ на 10 км от манастира.

Историята не помни на това място да е имало древен манастир. Сведенията за духовен живот тук датират от първата половина на ХХ век. Знае се, че първоначално в този дивен кът в подножието на Рила планина през 1924 г. са се заселили шест жадуващи за монашеско уединение жени. Те си устроили жилище подобно на пещера, разположено на 200 м от сегашния манастир. В нея имало две стаи - в едната спели, а в другата поставили икона на светите Архангели и я ползвали за молилня. През 1939 г. три от тях били постригани за монахини от епископ Флавиян, викарий на Софийския митрополит. Това били сестрите Пелагия, Ксения и Клавдия, като първата от тях – Пелагия, при пострижението била поставена за игумения. Още през 1932 г. е поставен основен камък за градеж на църква, чието посвещение на Покрова на Божията майка се разбира по чудесен начин. След много трудности за монашеското сестринство тя е завършена и осветена през 1940 г. от епископ Флавиян. Настъпват изключително тежки дни за новопостриганите сестри. Те живеели в голяма бедност и мизерия и в крайна изнемога през 1947 г. взели решение да отидат във Врачешкия манастир, тъй като имали близки отношения със сестрите там и били обгрижвани от един и същ духовен отец. Но св. Богородица не позволила това. Тя внушила на благочестив свещенослужител, на име Стефан, да подпомогне финансово монахините, като с тези средства те построили в близост до храма (тъй като мястото на предишното им пребиваване било вододайна зона) скромна жилищна постройка с четири стаи и салон помежду им. По това време с ангелски образ се удостоили и останалите три поселнички – именувани Серафима, Евдокия и Татиана. През 1962 г. към сестринството се присъединила и настоящата игуменка, която Левкийският епископ Партений постригва през 1968 г. с монашеското име Мелания. Архитектурен разцвет за светата обител настъпва през деветдесетте години на миналия век и за това основна заслуга има г-жа Маргарита Христова, известна на всички като Мария. С дългогодишен опит в строителството и с помощта на хора от различни краища, призовани от св. Богородица, но и с жертвеното усърдие и насърчение на сестрите, г-жа Мария започва строеж на нова жилищна постройка и солидна външна ограда.

Днес манастирът разполага с красива двуетажна Г–образна сграда, с много килии за монашестващи. В манастирския комплекс има архондарик (приемна за гости), магерница и трапезария. Не на последно място трябва да се спомене, че са построени и устроени три параклиса, посветени на: Света Троица - в манастирската сграда, на светите Архангели - в старата жилищна част, и на Рождество на св. Богородица - в криптата на главния храм. Съборната църква “Покров Богородичен” е основно реконструирана и след като е доволно разширена, тя сега е една от най-просторните и велелепни манастирски църкви.

Болката на четиричленното монашеско сестринство е, че няма достатъчно желаещи да последват техния подвижнически пример, за да съработят за благото на св. обител, а оттук и за духовното благосъстояние на целия този край.

Текст и снимки: Весела ИГНАТОВА

 

 

Снимки

Богородичният канон в Ресиловския манастир Съборният храм  Съборният храм  Дворът на манастираКамбанарията и параклисът " Св. Архангели"Посрещане на епископаПосрещане на епископаНачало на вечернята Начало на вечернята  Храмовата иконаБогородичният канон в Ресиловския манастир  Богородичният канон в Ресиловския манастир  ПевцитеБогородичният канон в Ресиловския манастир  Чудотворната икона Богородичният канон в Ресиловския манастир  Богородичният канон в Ресиловския манастир  Богородичният канон в Ресиловския манастир  Богородичният канон в Ресиловския манастир  Богородичният канон в Ресиловския манастир  Знеполски еп. Йоан Богородичният канон в Ресиловския манастир  Богородичният канон в Ресиловския манастир  Богородичният канон в Ресиловския манастир  Богородичният канон в Ресиловския манастир  Богородичният канон в Ресиловския манастир  Богородичният канон в Ресиловския манастир  Ресиловската св. обителРесиловската св. обителРесиловската св. обителМанастирската оградаМозайката над входа на храма
« предишна новинаследваща новина »