ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

„Византийското общество е много по-толерантно, отколкото сме си мислели преди”

23 август 2011 12:56, Софийска митрополия
22 Международен конгрес за византийски изследвания

Интервю с Евангелос Хрисос и Константинос Пицакис на византийския конгрес в София. Проф. Евангелос Хрисос е дългогодишен преподавател по Византийска история в Атинския университет и секретар на Международната асоциация на византинистите. Проф. Константинос Пицакис преподава История на византийското право в Юридическия факултет на Тракийския университет – гр. Комотини, Гърция, и е заместник-секретар на Международната асоциация на византинистите.

Въпрос: Как ви се струва организацията на конгреса?

Е.Х.: Вижте, това е един огромен конгрес и се изисква истински подвиг, за да бъде организиран добре. Работата беше изключително много, моите скъпи български колеги бяха посветили много време, идеи и труд, за да организират конгреса и ние сме им признателни за това тяхно усилие.

К.П.: Разбира се, ние сме още в самото начало на конгреса, но наистина организацията е забележителна. При получаването на материалите за конгреса, при информацията около програмата видяхме колко работа е била свършена и какво посвещение е било нужно за това, и то при неблагоприятни икономически обстоятелства. Макар г-н Хрисос и аз да сме членове на Международния комитет по организирането на конгреса, участието ни там е символично. В действителност, цялата работа свърши Организационният комитет от българска страна, нека не го крием.

Въпрос: Предполагам сте били на предишния конгрес по византинистика в Лондон, където бе взето решението домакинството на следващия конгрес да бъде в София. Какви бяха мотивите ви да подкрепите кандидатурата на България?

Е.Х.: България е част от византийската култура и е участвала в изграждането на тази култура. Затова за България византийската история – не само средновековната българска история, но именно историята на Византия – е или поне би трябвало да бъде част от нейната национална история. Затова византологията традиционно е толкова развита тук и имаме изключително добри български византолози, които са и наши приятели и които организират този конгрес. Радвам се, че отново съм в София за този конгрес по византинистика.

К.П.: Това беше един наложителен избор. България от много години не е организирала подобен конгрес. Решението за това дойде напълно непринудено и естествено, нямаше съпротива срещу това предложение. България е първородна дъщеря на Византия, що се отнася до сферата на културата, филологията, религията, администрацията. Византия е също част от българската история. Съвсем логично беше този конгрес да бъде проведен тук. Разбира се, конгресите по византинистика невинаги се провеждат в страни, които са част от византийската традиция, но също и в страни, където византийските изследвания са добре развити. Това също е налице при България. Така че тя притежава и двете – византийски изследвания и византийска традиция.

Въпрос: Г-н Хрисос, имал ли сте сътрудничество конкретно с някой български византолог?

Е.Х.: Първият, който изигра важна роля в моето научно търсене и с когото сме си разменяли материали и идеи, беше Веселин Бешевлиев, който издаде прабългарските надписи, които са били написани на гръцки език. С него имахме много тясно сътрудничество, още от 60-те години.

Въпрос: Посещавали ли сте музеи и средновековни археологически обекти в България?

Е.Х.: От 1976 година водя студентите си от Атинския университет на образователна екскурзия в България и посещаваме по-значимите исторически паметници из цялата страна.

К.П.: Смятам, че всички гръцки византолози се чувстват като в свои води в България. Границите в това общо културно пространство са изкуствени. Когато посещавам средновековни паметници на културата в България, се чувствам така, все едно съм в Гърция.

Въпрос: Какво послание към днешните хора носи Византия? Какъв е приносът на Византия към съвременна Европа?

Е.Х.: Византия е била едно човешко пространство, където са се развивали естетиката, идеите, вярата, любовта, емоцията, изкуствата. Това е един модел, изключително привлекателен пример за човешко общество. Струва си да го изследваме, поне ние, европейците.

К.П.: Няма да се спирам на очевидни неща, като например Юстиниановото право, което се изучава в повечето европейски университети и което е формирало правото поне в държавите от Централна Европа. Европейското право произлиза от Юстиниановото. Смятам, че византийското общество е много по-отворено, много по-толерантно, отколкото сме си мислели преди. Това е едно наднационало общество, което знае да приема другия, да го интегрира в живота и традицията си.

Интервюто взе: Алексей СТАМБОЛОВ

 

 

Снимки

Проф. Евангелос Хрисос Проф. Константинос Пицакис
« предишна новинаследваща новина »