ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

За чудото на вярата

13 септември 2011 17:56, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Яна

- Здравейте, Радостина, разкажете на читателите на официалния сайт на БПЦ - Българска Патриаршия за вашата трагедия и за чудото на вярата?

- Аз се казвам Радостина, а мъжът ми Георги. Запознахме се преди 6 години, работихме в Германия в един градски ресторант. Той е готвач, а аз миех чиниите. Разбираме се, обичаме се...

След време се роди Яна. Бяхме много щастливи и живеехме в хармония до деня, когато животът ни се обърна. Направихме й скенер, който показа много тумори в едно (мултикистозна формация). Отидохме в МБАЛСМ "Н. И. Пирогов" на другия ден, правиха много изследвания и на четвъртия ден (17.06.2010г.) й направиха операцията. Тя продължи 5 часа и половина. Изкараха тумор с тегло 1700 гр. От тежестта на тумора дванадесетопръстникът беше изтънен, жлъчният мехур и черният дроб засегнати. Детето ни беше 4 дни в реанимация, с катетри и дренажи. Докторите направиха биопсия, която показа, че туморът е злокачествен и ми казаха, че не знаят дали детето ще оживее, или не. Дадоха ни напътствия за химиотерапия в друга болница в София.

Щом излязохме от „Пирогов” ние отидохме в храм "Св. Александър Невски", запалихме голяма свещ и се молихме много... Аз от дете вярвам в Бога и се надявах на чудо, защото знаех, че майчината молитва е най-силна.

След една седмица излезе хистологията. Оказа се, че туморът е доброкачествен, но на много лошо място и не даваха много шансове, понеже остана част от него в главата на панкреаса, тази част може да започне да расте. Правим периодично скенери тук в Добрич. Засега се е смалил от 7 см на 2 см. Но докато има част от него, винаги може да започне пак да расте... Следващият скенер вече е догодина, но ако детето даде лоши признаци, ще направим веднага изследване.

- До какво доведе всичко това, какво се случи, вярваш ли, че чудото ще продължи?

- Отче, аз пия антидепресанти и се страхувам вече от всичко. Но не спирам да се моля на Бога. Аз постоянно разговарям с Него и всеки ден Му благодаря, че съм заедно с детето си, по-точно с двете, защото имаме още едно момиче, което се роди през януари. Докторите не ми даваха шансове за Яна и аз реших да зачена веднага, но от мнoгo мъка и сълзи го родих в 8-ия месец, недоносено. Сега е добре... Това е всичко... Обичам Господ и Го чувствам като невидим Приятел, Който ми помага всеки ден. Моля се да съм пълноценна майка и да мога да си отгледам децата и да ги възпитам добре... Това е...

Нека всички майки да възлагат упованието си на Бога и им гарантирам душевно спокойствие и увереност, че Той ще е с тях... Обичам всички деца!

- Благодаря ти, Радостина, за споделеното! Нека Бог да довърши започнатото и да дари семейството ти с много здраве и щастие!

Свещеник Васил Василев

 

 

Снимки

Яна с майка си
« предишна новинаследваща новина »