ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

За социалната кухня към храм „Св. прор. Илия“ в кв. „Дружба“ и още нещо

23 октомври 2011 21:04, Софийска митрополия
Отец Емилиян благославя храната

През последните години често се говори за социалната мисия на Църквата, за това как Православната църква е длъжна да се грижи и материално за своите пасоми. Много често, да отбележа – направо се пропуска фактът, че Църквата е богочовешки организъм, който се състои не само от духовници, но и от миряни. Тя - Църквата, не може да съществува без едните и другите. Но това човешко участие - йерархично и редово има своите права и задължения - и за едните, и за другите. В общественото пространство се говори най-вече за задълженията на духовниците - личностни и публични, и затова какво и как трябва да правят, а как те не го правели. Говорейки от трибуната на светската неразбраност, мнозина сипят обвинения, дори хули към свещенослужителите под маската на псевдозагриженост и други благовидни предлози. Такива гласове се опитват да определят и разграничават отношенията в ХРИСТИЯНСКАТА ОБЩНОСТ между „вас“ и „нас“, не знаейки, но и не искайки да разберат, че всички ние - миряни и духовници - сме Църквата. И каквито и недъзи и болки да имаме - те са наши, общи. Високомерието, надменността и осъждането не би трябвало да бъдат маниер на общуване между едните и другите, защото ние сме едно в Бога. Всеки участва със своите трудове и отговорности. За искрения, търсещ Бога човек това е много ясно. Той се чувства призован и, възраствайки в духовно отношение, той постепенно осъзнава отговорността, която носи като християнин. Той не е смутен от това какво не правят другите (дори и свещеникът), а все по ясно осъзнава какво той самият трябва да прави, според своите таланти и възможности.

С такива хора, осъзнали себе си като православни християни, се срещнах в неделния ден в храм „Св. пророк Илия“ в столичния квартал „ Дружба - 2“. В пригодена пристройка в двора на храма десетина човека - мъже и жени, млади и по-възрастни приготвяха храна, за да нахранят и така да подпомогнат своите по-бедни братя и сестри. В заслона, който има само покрив над главите им, те усърдно се трудиха, въпреки студената утрин. Дълга скована маса и две пейки от страните й, едно шкафче (за прибиране на посудата), множество дъски за рязане на продукти и огнище, на което да се приготвя храната, това бе всичко, което имаше там.

Присядам до тях да поговорим и да ги разпитам какво ги е накарало да започнат да готвят всяка неделя в продължение на 10 години, колко човека обгрижват, какви са трудностите им и колебанията им, как се справят с финансирането на продукти и какво все пак ги прави дръзновени и усърдни в еженеделните грижи за приготвяне и раздаване на храна.

Разговарям с един от основните инициатори на т. нар. социална кухня, който скромно се представя само с името Евгени.

- От колко години приготвяте храна и как започна всичко?

- Преди 12 години група млади хора, които се черкувахме в храм „Св. прор. Илия“ ни хрумна идеята да правим нещо повече от това да се черкуваме в храма. Така спонтанно се предложи да организираме социална кухня за бедни хора. В началото на 2000 г. реализирахме за първи път идеята си. Бяхме около петнадесетина в началото… Издирихме с помощта на общинската социална служба около 35 човека от квартала, които нахранихме за първи път на 9 януари. Постепенно се събраха и още хора - днес вече храним повече от 200 човека от цяла София.

- Колко са хората, които към настоящия момент помагат за приготвянето на храната?

- Сега са около двадесет. Повечето са млади хора и помагат тук на доброволен принцип. Всички работят, имат своите професии, но в неделя са помощник-готвачи. През годините са преминали около 60 човека. Едни идват, някои със семействата, други си отиват… зависи кой от какви подбуди идва. Прави впечатление, че остават трайно тези, които водят евхаристиен начин на живот. Има и други случаи - идват хора, които не знаят нищо за Църквата, но постепенно се приобщават към църковния живот и го приемат за свой.

- Вашите семейства участват ли и как приемат вашата неделна ангажираност? Не ви ли укоряват, че имате семейни планове и не може да ги осъществите?

- Самият факт, че ние сме тук, означава, че нашите мъже и жени участват и са съгласни с това. Освен това идеята е да сме взаимно заменяеми, така че ако на някого му се наложи да отсъства, това да не наруши работата. Това е нещо нормално, затова всичко е на доброволен принцип, а не на задължителен.

- Как успявате да се снабдявате всяка седмица с продукти и какво готвите?

- В началото храмът ни даваше някакви средства, постепенно се появиха и хора, които даряват и така успяваме… всяка неделя. Сега ние самите, помежду си събираме пари и закупуваме необходимото. Една фирма ни носи хляб като дарение, което много ни подпомага. Установихме, че е много спорно да готвим боб и леща и това най-често готвим. Фирмата, която ни снабдява понякога ни го дарява и така всеки път - слава Богу, има какво да предложим на хората.

- На какъв принцип определяте на кого да раздадете храна?

- Започнахме със списъци от Общинската социална служба с идеята това да са хора от квартала, но постепенно желаещите станаха много и от други квартали. Нещата се случиха по естествен път. Като го видиш човек и гол, и бос… чакащ, с приведена глава, тогава списъците стават излишни.

- Как готвите през зимата?

- По същия начин, по който и през лятото, и през другите сезони. Пооблечени малко повече… само храната през зимата става по-бавно заради ниските температури.

Продължаваме да си говорим за хората, за семейството, за милосърдието, за християнския начин на живот и за това колко е нужно днес на съвременния човек да осъзнае, че няма смислен живот без Бога и за това какви усилия трябва да се положат, за да се помогне на хората да чуят и разберат Христовия глас.

Докато споделяме размисли, ми показват едно вестниче - „Благовестие” - първо издание, което сами са подготвили с благословението на предстоятеля на храма отец Емилиян Константинов и което започват да дават като духовна храна заедно с телесната. Пожелавам им успех и все така ревностно да изпълняват Христовия закон - да положиш душата си за ближния, да се погрижиш за онези, които са в нужда.

Текст и снимки: Весела ИГНАТОВА

 

 

Снимки

Храм " Св. прор. Илия", кв. "Дружба"Мястото, където се приготвя храната  Новото издание - "Благовестие"Новото издание - "Благовестие"Отец  Емилиян  прави водосвет  Отец Емилиян  Отец Емилиян прави водосвет  Очакващите топла храна
« предишна новинаследваща новина »