ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Във Видин бе отбелязана паметта на свети Ромил Видински

16 януари 2012 09:59, Видинска митрополия
Във Видин бе отбелязана паметта на св. Ромил Видински

На 16 януари със света Литургия във видинския катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ бе отбелязана паметта на св. Ромил Видински, небесен покровител на град Видин.

Светата Литургия бе отслужена от архимандрит Евтимий, енорийски свещеник при храма.

След духовното тържество бе осветено и раздадено коливо за здраве и духовна радост на вярващите.

---

Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността Устие, обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат Калороман, по гръцки, или Добрия Роман, по български.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността Парория (т. е."пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонската Света Гора, където в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а от там – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро починал, на 16 януари 1375 година.

("Жития на светиите", Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Текст и снимки: архимандрит Поликарп

 

 

Снимки

Във Видин бе отбелязана паметта на св. Ромил ВидинскиВъв Видин бе отбелязана паметта на св. Ромил ВидинскиВъв Видин бе отбелязана паметта на св. Ромил ВидинскиВъв Видин бе отбелязана паметта на св. Ромил ВидинскиВъв Видин бе отбелязана паметта на св. Ромил ВидинскиВъв Видин бе отбелязана паметта на св. Ромил ВидинскиВъв Видин бе отбелязана паметта на св. Ромил ВидинскиВъв Видин бе отбелязана паметта на св. Ромил ВидинскиВъв Видин бе отбелязана паметта на св. Ромил Видински
« предишна новинаследваща новина »