ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Негово Преосвещенство Стобийски еп. Наум по повод Националния празник на страната 3 март

03 март 2012 17:50, Българска Патриаршия
Слово на Негово Преосвещенство Стобийски еп. Наум по повод Националния празник на страната 3 март

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Днес целият български народ отбелязва 134 години от една славна дата - Трети март – Освобождението на България. Това бе едно истинско Възкресение за живелите петстотин години под чуждо робство, без духовна и политическа свобода българи. Днес е рожденият ден на българската свобода, но този ден има своят нелек исторически път, първите стъпки на който се губят далеч в мрака, още в началните дни на робството.

Дълъг и стръмен е бил друмът към тази светла дата, осеян с много скъпи и свидни жертви. След превземането от османците на столицата Търново, на 17-ти юли 1393 година, е унищожена политически българската държава, а с изпращането на заточение на свети патриарх Евтимий, през 1394 година, е заличена и духовната свобода на българите. При сбогуването на светия патриарх с оцелелите след завладяването на града търновградци, на техния въпрос: "На кого ни оставяш, добри пастирю?", свети Евтимий отвърнал: "На Светата Троица ви оставям чеда мои, и сега, и навеки!".

Изминалите векове на робство ни убеждават в истинността на думите на светия патриарх. През мрачните столетия, Българската православна църква, със своите духовници, книжовници, монаси и вярващи люде не само усърдно залягаше да преподава на страдащия народ православната християнска вяра, но и поддържаше националното му самосъзнание, възпитаваше го в родолюбие.

През тези петстотин години, когато по българските земи нямаше официално образование, в лоното на Българската църква, в храмовете и манастирите бе запазена българската самобитност и национален дух. Църквата е запазила вярата, книжовността, традициите, обичаите и българското име. В нея българският народ е търсил опора и защита. Българската православна църква е записала в своята летопис цяла плеяда мъченици, които са пострадали за вяра и род през годините на робството, защитавайки народната чест и национално достойнство. В недрата на Българската православна църква са израснали и онези титани на духа, които подготвиха почвата за църковната независимост, впоследствие донесла и политическата свобода. Те са поддържали идеята за ценността на Православната християнска вяра, търсили са, и намирали съдействие, у единородния си и единоверен български народ.

От недрата на Църквата излязоха смиреният монах Спиридон, който пръв написа история на българския род, както и преп. Паисий Хилендарски със своята епохална "История славянобългарска", написана в скромната хилендарска килия, които върнаха самочувствието на поробения народ, напомняйки му за неговото славно минало и заслуги, за неговата висока култура и традиции, и така успяха да пробудят и възкресят българския национален дух. И дотогавашният българин-роб, пробуден от духовния глас на Атон, вдъхновен от хайдушкия шепот на Балкана, озарен от благодатните лъчи на учредената Българска екзархия, с вяра в собствените си сили и с надежда в Бога, въстана като един човек срещу вековните тирани и сам, през огън и кръв извоюва свободата си. И ето, пламна борбата между робът и тиранинът, зашумяха водите на реките, обагрени с българска кръв, почерня родната земя от пълчищата на башибозуците, над села и градове се развихриха огън и меч, стонове и писъци огласиха поля и долини, цял народ и земя бяха изправени на Голгота в Батак и Перущица, а България заплака цяла със своите чада...

Отзвукът от тези събития бе чут в цяла Европа, и бе подтик за руския император Александър Втори да каже: България трябва да бъде освободена... И тези думи, дадоха живот на цял един народ, сложиха начало на неговата нова история, станаха основа на Третото българско царство.

Християнският дълг и родолюбивото ни чувство ни припомнят тази историческа дата, този славен подвиг, и ни подтикват на колене да отдадем почит на саможертвата на руските, румънските, украинските, молдавските, финландските и грузинските воини и българските опълченци, дали живота си за свободата на нашата Родина. Да помним, подвига на всички тях, и в днешния знаменателен за нас - техните потомци, ден, изпеем "Вечная память", за онези, които с вярата, делата и подвизите си като неугасващи светлини блестят пред погледа и в съзнанието на родолюбивите поколения, та озарени с техния дух и добродетели, да имаме тяхното дръзновение, да служим на своето Отечество за слава Божия, Церкви и Отечеству на пользу. Амин!

Снимка: Атанас Димитров - АтаДим

 

 

« предишна новинаследваща новина »