ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

„Недочетени страници от Освободителната война”

05 март 2012 15:16, Варненска и Великопреслaвска митрополия
„НЕДОЧЕТЕНИ СТРАНИЦИ ОТ ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА”

„НЕДОЧЕТЕНИ СТРАНИЦИ ОТ ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА”

На 3 март 2012 година Обществото за приятелство с народите на Русия и ОНД организира среща–разговор на тема „Недочетени страници от Освободителната война”. В мероприятието участие взеха Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил, областният управител на Варна г-н Данчо Симеонов, проф. Андрей Пантев.

Арт–залата на Радио Варна се оказа препълнена в деня на Националния празник на страната. Ученици от СОУ „Гео Милев”, гр. Варна, представиха поетичен спектакъл, посветен на св. Паисий Хилендарски, будител български. В своето изказване Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил говори за материалната помощ от братска Русия за Освобождението на България от османско иго. Руската православна църква има своя дял за успешното завършване на Освободителната руско-турска война 1877/1878 година. Освен с молитвите, които е отправяла към Бога за своите страдащи братя, РПЦ заедно със своите пасоми оказвала всевъзможна материална помощ, за да се прекрати веднъж завинаги тежкото османско владичество над българския народ.

Необходимо е да припомним, че през различни времена Руската църква организира събиране на пожертвования за въстаналите в Османската империя православни християни. Така за християните в Сирия за две години били събрани 125789,21 рубли. След възванието на Московския митрополит Филарет през 1867 г. в помощ на въстаналите християни в Крит били събрани 107685,17 рубли.

След въстанията в Босна и Херцеговина през 1875 г. и особено след жестоко потушеното Априлско въстание в България положението коренно се променило. Пожертвованията вече не се изчисляват с хиляди, а с десетки милиони рубли, тъй като в това движение участват милиони хора – цяла Русия. Всички слоеве на населението били потресени от съобщенията от България, Сърбия, Босна и Херцеговина. При създалото се положение славянските комитети в Москва и Петербург се оказали в центъра на събитията.

Създадени през май 1867 г., в тези комитети влизали преди всичко известните писатели славянофили (Аксаков, Данилевски, Хомяков и други), професорско-преподавателският състав на университетите, представители на духовенството и др.

През август 1875 г. Санкт–Петербургският отдел на славянския благотворителен комитет се обърнал към императора за разрешение за събирането на пожертвования в полза на пострадалите по време на въстанието в Босна и Херцеговина. Разрешението, което последвало на 23 август, било доведено до знанието на читателите чрез отпечатване в отделните вестници и епархиалните ведомости. Заедно с това славянските комитети се обърнали за съдействие към руското духовенство в лицето на епархийските архиереи.

Първият публичен призив към пожертвования е направил свещеник Йоан Казански от Саратовска епархия на 12 октомври, като няколко неделни дни преди това е говорил за събитията в Босна и Херцеговина. Първата публикувана архиерейска проповед произнесъл Донският архиепископ Платон Городецки (1867 -1877) на 19 октомври и веднага след това били събрани 220 рубли.

Указът на Светия Синод от 24 ноември 1875 г. за разрешаване събирането на пожертвования в полза на Босна и Херцеговина се явил като благословение на централната църковна власт за нов подвиг на любовта и самопожертвователността на цялата пълнота на Руската църква в името на своите ближни.

Донският архиепископ Платон не се ограничавал само с възвания, в които призовавал способните да вземат участие във военните действия срещу Османската империя в редовете на доброволческата армия, но и сам на свои средства оборудвал петима казаци, а със събраните от него средства били подготвени още десет души.

Нека да припомним, че българските доброволци в Сърбия съставили 2 батальона с по 1400 души, като повечето от тях били под командването на руски офицери. Средствата за нуждите на доброволците били събирани съгласно указа на Светия Синод от 4 – 23. 03. 1876 г., които били съсредоточавани в Общество за грижи за ранените и болни воини (впоследствие Червен кръст).

Самопожертвователната благотворителност на руския народ била ръководена от неговите архипастири. В Орловска епархия например епископ Макарий свикал представители на отделните сфери на обществената дейност в града и под негово председателство бил създаден комитет за подпомагане на българските семейства. Плоцкият и Витебски епископ Викторин Любимов (1874 – 1882) предложил на своите добри съпастири да запознаят всички енориаши с тези страдания на нашите братя. Витебските свещеници М. Красовицки, П. Белавни и Ф. Заволодски събрали финансови средства.

По призива на Московския митрополит Инокентий московските манастири отделили в полза на славяните 3 015, 49 рубли.

Живеещият на покой в Киево-Печерската лавра бивш игумен на Мстиславския Тупичевски манастир „Св. Николай Чудотворец” и бивш инспектор на местното училище архимандрит Йоаникий предал в Московския славянски благотворителен комитет специално в полза на българите две облигации на Козловската градска обществена банка на стойност 2170 и 1750 рубли. Свещеник Константин Кедров, Владимирска епархия, след св. Литургия на 11 юли 1876 г. се обърнал към богомолците с призив за пожертвования, като им разказал за българите и другите славяни. По същото време пожертвованията, постъпващи в редакцията на „Църковен вестник”, се увеличавали за седмици по 1000 рубли. Светият Синод с указ от 29 октомври 1876 г. предписал на Литовския архиепископ Макарий Булгаков (1868 – 1879) да избере 15 свещеници, които да обслужват постъпващите в бъдещите лазарети. Усилена подготовка вървяла в много манастири на безкрайната руска земя: Ставрополския, Йоаново-Марински женски манастир, Черноморската женска пустиня, „Св. Мария Магдалина”, Калужкия „Св. Преображение”, в гр. Ржев, псковските „Старо-Възнесенски” и „Св. Йоан Предтеча”, Саратовският „Въздвиженски”, Симбирският „Св. Спас”, Нежинският „Въведение Богородично”, Немировският „Св. Николай”, и др. Така при всеобщо народно въодушевление и подкрепа, с участието на всички слоеве на руското общество, с най-активно съдействие на Руската православна църква се вършела подготовката към Освободителната руско-турска война. Манифестът за обявяването й от 12 април 1877 г. бил посрещнат с ликуване и отбелязан като всенароден празник. Св. Синод предписал манифестът да бъде обнародван във всички събори, църкви и манастири след св. Литургия с извършване на тържествен молебен на колене. Рижският и Митавски епископ Серафим Протопопов (1875 – 1877) изпратил за нуждите на болните и ранени войни 5000 рубли.

На трети май 1870 година по случай 1000 години от учредяването на Българската църква слово произнася Херсонският и Одески архиепископ Димитрий (Муретов). В него се казва: „Във всичко това ние много дължим на нашите братя от другите славянски племена, които се просветиха със светата вяра преди нас. Те ни предадоха на роден и общ за всички славянски народи език светото слово Божие – тази духовна храна, с която човек като се храни възраства „за спасение” (1 Петр. 2:2), „за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело” (2 Тим. 3:17) – това Писание, дадено на човечеството от небето, което поучава всички хора на „всичко що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала” (Филип. 4:8)... И така, не само християнската любов, но и дълг на благодарност е нужен, за да направим и ние от своя страна всичко, което можем за нашите братя славяни, които, като се пробуждат сега от своя вековен сън под гнета на другородци и друговерци, очевидно, се нуждаят от братска поддръжка и помощ. Какво можем да направим като израз на нашата благодарност? – Най-напред, според заповедта на апостола, трябва да им помагаме в техните нужди, да приемем близко до сърцето си техните потребности и нужди като свои собствени, да възгреем в себе си живо и радостно съчувствие към тях, та и в тях да се породи същото това чувство към нас”.

Възрадвани и обнадеждени от благоприятния развой, множество родолюбиви българи пристигнали в Русия и помолили да се обособи за тях самостоятелна войскова единица, която заедно с руската армия да участва в предстоящите сражения за освобождението на България. В отговор на тяхната молба правителството формирало три доброволчески дружини (13.11.1876 г.), които получили името „Пеши конвой на главнокомандуващия княз Николай Николаевич”. На 17 април 1877 г. Пешият конвой бил реорганизиран в Българско опълчение под командването на Н. Г. Столетов. Славянските комитети в Москва, Киев, Петербург и Одеса набавили за българските опълченци дрехи и оръжие. Жителите на гр. Самара ги дарили с бойно знаме. Осветено от българския духовник архимандрит Амфилохий и свещеник Петър Драганов, знамето било връчено на 6 май 1877 г. в град Плоещ.

Подбрал и записал: Петко Колев
Снимки: Петко Колев

 

 

Снимки

„НЕДОЧЕТЕНИ СТРАНИЦИ ОТ ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА” „НЕДОЧЕТЕНИ СТРАНИЦИ ОТ ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА” „НЕДОЧЕТЕНИ СТРАНИЦИ ОТ ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА” „НЕДОЧЕТЕНИ СТРАНИЦИ ОТ ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА”
« предишна новинаследваща новина »