ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

За молитвата - 2 Неделя на Великия пост - Св. Григорий Палама

11 март 2012 19:44, Ловчанска митрополия
Ловчанският митрополит Гавриил

ЗА МОЛИТВАТА

Из Слово за молитвата, „Аскетически опити”, т. 1,

св. Игнатий Брянчанинов

За просяците е свойствено да просят, а за обеднялото от греха човечество е свойствено да се моли.

Молитвата е обръщение на падналия и каещия се човек към Бога. Молитвата е плач на падналия и каещия се човек към Бога. Молитвата е излияние на сърдечните желания, прошения, въздихания на падналия, убит от греха човек пред Бога.

Първото появяване, първото движение на покаянието е плачът на сърцето.

Молитвата е майката и главата на всички добродетели, средство и начин на общуването на човека с Бога.

Пътят към Бога е молитвата. За правилността на молитвата е необходимо тя да се принася от сърцето, изпълнено с нищожността (смирението) на духа.

Каквото е въздухът за живота на тялото, това е Светият Дух за живота на душата. Душата чрез молитвата диша в този свят тайнствен въздух.

Ангел е открил на един свят монах следния ред на мисли в молитвата, благоугоден на Бога: „Началото на молитвата трябва да се състои от славословия към Бога, от благодарения към и на Бога за Неговите безчислени благодеяния; след това ние трябва да принесем на Бога искрено изповедание на нашите грехове, със съкрушен дух; и като завършек можем да предложим, с голямо смирение, нашите прошения към Господа за душевните и телесните ни нужди, предоставяйки тяхното изпълнение или неизпълнение на Божията воля.

Произнасяй думите на молитвата без да бързаш, не позволявай на ума ти да скита навсякъде, затваряй го в думите на молитвата. Тесен и прискърбен е този път за ума, свикнал да странства свободно по вселената, но този път води към вниманието. Който вкуси от великото благо на вниманието (съсредоточеността), той ще обикне да стеснява ума си по пътя, който води към блаженото внимание.”

Колкото е вредно невъздържанието, толкова е вреден, дори още повече от това, неумереният пост. Слабостта на тялото, произтичаща от недохранването, не позволява да се извършват молитви в необходимото количество и с необходимата сила. Количеството на молитвите се определя за всеки от неговия начин на живот, на душевните и телесните му сили.

Душата на молитвата е вниманието. Както тялото без душа е мъртво, така и молитвата без внимание е мъртва. Умът в молитвата предстои пред невидимия Бог, Когото не е възможно да си представим по някакъв веществен начин. Образите, ако умът ги допусне в молитвата, стават непроницаема стена между ума и Бога. „Тези, които в своите молитви не виждат нищо, те виждат Бога” – е казал преп. Милетий Изповедник.

При подвижника на молитвата преуспяването в молитвата, в началото се проявява чрез особеното действие на вниманието: от време на време то неочаквано обхваща ума и го затваря в думите на молитвата. После това става много по-често и продължително, умът като че ли се долепва към думите на молитвата и се тегли от тях към съединение със сърцето. Накрая с вниманието внезапно се съчетава и умилението и правят човека храм на молитвата, храм на Бога.

Покаянието ражда молитвата и в двоен размер се ражда от своята дъщеря.

Насладата в молитвата е изключително достояние на светите избраници Божии, обновени от Светия Дух.

Този, който увличайки се от поривите на кръвта, увличан от тщеславие и сладострастие, си съчинява сам наслаждения, той се намира в горка самоизмама.

Молитвата е майка на всички добродетели.

Кое човешко състояние може да бъде по-високо, може да се сравни със състоянието на човека допуснат към беседа, чрез молитва с Царя на царете, с Бога на боговете, с Твореца и пълновластния Владика на всички видими и невидими, веществени и духовни творения?

Съзнаването на своята греховност, съзнаването на своята немощ, на своето нищожество са необходими условия за това, нашата молитва да бъде милостиво приета и чута от Бога.

Ти, който искаш да пристъпиш към подвига на молитвата! Преди да пристъпиш към този подвиг, се постарай да простиш на всеки, който те е огорчил, наклеветил, унизил, на всеки, който ти е причинил каквото и да е зло.

Всички светии, които са отишли от земята на небето, са извършили това шествие не по друг начин, освен чрез молитвата.

Молитвата казва: не оставям ръководените от мене, докато не ги доведа до Божието лице, докато не ги съединя с Бога.

Из проповедта на Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил на втората Неделя на Великия пост - Св. Григорий Палама.

Ловчанска епархия

 

 

« предишна новинаследваща новина »