ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Кръстът се носи със знание за служене на Истината и Правдата

19 март 2012 15:12, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Неделя Кръстопоклонна

18 март 2012 - Трета неделя на Великия пост, Кръстопоклонна. Храм "Св. Атанасий" във Варна е изпълнен с много миряни. Тази трета неделя е средата на Великия пост, светата Евхаристийна служба бе отслужена от свещеник Ясен Шинев. Той припомни на миряните, че човешката природа често усеща тежестта на своите трудове. Светата Църква, желаейки да ни укрепи в труда, да ни насърчи в поста и да продължим добрия подвиг, полага в средата на храма светия Кръст - като дърво, под което да си отдъхнем за момент.

Свещ. Ясен Шинев отбеляза в проповедта си: „Един кратък евангелски текст прочетохме от светия евангелист Марко. Този, който написа най-краткото Евангелие, боговдъхновено и съдържателно, от което чухме назидателни слова. Но има изречения, в които всеки един от нас си струва да се замисли повече и да вникне в дълбочина на изреченото. Защото носи в себе си драмата на разделението, противоположността и противопоставянето, с което е изпълнена духовната битка на всяко вярващо сърце.

В този евангелски текст четем следните думи: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Марк. 8:36). Противопоставени са светът и душата. От една страна - онова, което човекът външно да преодолее, да превъзмогне и да постигне чрез своето его, чрез своето желание да се наложи в света. Но от друга страна ние живеем в плът не единствено за земни и преходни победи, а за да спасим душата си, за да можем да заслужим място горе под покрова на Отца и Сина и Светия Дух. И целият път на човека е именно с подобна цел. Да спаси своята душа. Да наследи Царството Божие. Да заслужим място до онези, които са от дясно на Отца”.

Духовният растеж, съобразен с особеностите на този живот, напредването в духовния живот Господ Иисус Христос оприличава с развитието на семе: хвърлено в почвата, то постепенно пониква и расте. Първо се появява злак, после клас и накрая зърно (вж. Марк. 4:28).

„За да не остане да се движи в нисшите сфери на християнската надежда, в които преобладава мотивът на страха, вярващият трябва да укрепва в себе си упованието в Божията всегдашна доброта и неотстъпващата помощ”, пише проф. Иван Панчовски в своята статия „Възрастване в християнската надежда”, през 80-те години на ХХ век.

Господнята отеческа доброта, благост и любов трябва да възприемаме така: „Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност” (Евр. 12:11). „Всеки провинил се и съответно наказан вярващ може да изповядва заедно с Псалмопевеца: „Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде” (Пс. 117:18). Проф. Иван Панчовски допълва: „Следователно пътят на християнската надежда е път към радост и блаженство: от мъката на страха той преминава в пребъдване в радост и в предвкусване на вечно блаженство. Който се уповава на Господа и на светото Му име и от Него очаква помощ и защита, той изживява веселие в сърцето си (Пс. 32:20–21). В отношенията Си към хората Бог винаги е благ, Той е най-висшето благо за тях. Поради това в актовете на християнската вяра, надежда и любов се изживява „неизказана и преславна радост” (1 Петр. 1:8). Св. ап. Павел изповядва, че дори когато го огорчавали, той винаги бил радостен (2 Кор. 6:10). Такова поведение той завещал и на всички вярващи в Христа Господа: „Бъдете радостни в надеждата” (Римл. 12:12), „Радвайте се винаги в Господа” (Филип. 4:4), „Винаги се радвайте” (1 Сол. 5:16).

Кръстът, който се възлага на всеки християнин в пътя му на вярата и надеждата във висшето благо на спасението, не може да помрачи радостта на вярващия, понеже той се носи със съзнание за служене на истината и правдата. Това съзнание обаче се придружава от вътрешно удовлетворение и се обагря от сиянието на вечното блаженство, когато се отлива в безкористни дела на братолюбие и човеколюбие. Възвишен пример в това отношение е служението на Господ Иисус Христос, което е преминало през унижения и страдания и е завършило с кръст и смърт, но се е увенчало с влизане във вечна слава (Лука. 24: 26). По образеца на Спасителя и следвайки Божествена поръка, християните се радват, когато попаднат в разни изкушения, изпитания и страдания (Як. 1:2; 1 Петр. 1:6; Кор. 12:9; Кол. 1:11), и са блажени, когато ги хулят и гонят заради вярата им в Христа Господа (Мат. 5:11-12; Лука. 6:22-23). Земният път не само на Спасителя, но и на последователите Му, е носене на кръст. Обаче именно кръстът е най-голямата гаранция за постигане съвършенство, спасение и блаженство: ако с Христа страдаме, с Него и ще се прославим (Римл. 8:17). Пътят на християнския живот, който протича в следване на Христа и в носене на кръст, винаги се озарява от изживяване на вътрешна радост и от очакване на обещаното блаженство. Мисля – свидетелства св. ап. Павел, - „че страданията на сегашното време са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас” (Римл. 8:18).

Както всяка друга добродетел не е изолирана от останалите добродетели и не може да се запази и укрепи без тяхното съдействие, така и християнската надежда възраства и се усъвършенства, когато се придружава от изпълняване на всички изисквания и повели на християнския морал, чиято сърцевина се състои в заповедта за универсална безкористна любов. Спасителят казва: „Ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите” (Мат. 19:17). Възрастването в християнската надежда, както и въобще в християнското усъвършенстване, се извършва в неотклонно следване на Христа. Спасителят е нарекъл Себе Си не само истина и живот, но и път (14:6) – път, по който се върви с вяра и любов, но и с надежда. Оттук и някои богослови изтъкват, че „Пътят на надеждата в пълния смисъл е Христос. Не само в началото, пише проф. Панчовски, нито само в средата, но и в края на пътя на християнската надежда е Христос. Който следва Христа и провежда живота си в духа и в изпълнения на заповедите Му, той не ходи в мрака на безнадеждността, а ще има непомръкващата светлина на надеждата и живота (срв. Йоан. 8:12). Най-висшата награда на християнската надежда също е Христос: духовното общение с Него, пребъдването с Него, вечното лицезрение на Божественото Му величие и участието в небесната Му слава. Затова св. апостол Павел се отрекъл от всичко, за да придобие Христа и с всичките си сили тичал към „целта – към наградата на горното от Бога признание в Христа Иисуса” (Филип. 3:8 и 14).

Третата неделя на Великия пост - Кръстопоклонна, ни разкрива думите на апостола: „и се хвалим с надежда за слава Божия” (Римл. 5:2), щото ти да узнаеш, каква душа трябва да има вярващият. И да не забравяме, че и християнската надежда може да се постигне, и съвършенството само чрез даровете на Светия Дух. Единствено водените от Духа Божи са синове Божии (Римл. 8:14). Св. Дух е наречен Утешител, понеже Той укрепва надеждата и дарява с всяка утеха (виж. Йоан. 14:16; Деян. 9:3; 2 Кор. 1:3). Християнската вяра съдържа в себе си здрави елементи за борба със страха и за превъзмогването му. Защото в нея доминиращ е не страхът от Бога, а любовта към Него, тъй като в нея Бог се открива и преживява преди всичко и над всичко като обичащ Небесен Отец на всички хора.

И истина е, кръстът се носи със знание за служене на истината и правдата.

Текст и снимки: Петко Колев, пом.-директор АД СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Синдел, община Аврен

 

 

Снимки

Неделя КръстопоклоннаНеделя КръстопоклоннаНеделя Кръстопоклонна
« предишна новинаследваща новина »