ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Покайният пример - св. преподобна Мария Египетска

04 април 2012 11:06, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Храм "Св. Атанасий", Варненска и Великопреславска света митрополия

Урокът на света Мария Египетска. Той е толкова многообхватен и поучителен – ето защо Църквата желае непременно да го запечати в нашите сърца. Действително Божията благодат пробудила св. Мария Египетска от греховния сън. И днес се спираме върху житието й, за да ни призове към подражание. Това е трудно, защото как ще подражаваме на този, който не е от нас?! Но Църквата ни показва как и всеки от нас може и е длъжен да постъпва така, че да получи същата благодат. Обръщането на света Мария Египетска е необикновено, но постижимо.

Храм "Св. Атанасий", Варненска и Великопреславска света митрополия. След светата Литургия свещеник Теодор Стойчев разгледа примера на света Мария Египетска. В своята проповед той разясни важните думи: „Покайният пример”. Защо се стремим и просим чрез Господнята молитва: „Да дойде Царството Ти; да бъде волята Ти, както на небето така и на земята”, т. е. – с други думи: да настъпи по-скоро Божието царство и волята Божия да започне да се изпълнява на земята така, както я изпълняват на Небето ангелите и блажените души.

Мария Египетска. Самата тя потънала в греха и на ум не й идва да се отдели от него. Но идва благодатта и със своето поразително действие преобръща цялостното й съществуване. Пробудена, тя вижда своята гибел и решава да промени живота си. С нея станало същото, както, ако някой би бил потопен в тиня и друг отвън със здрава ръка го извлича от дълбочината на калта и го поставя свободен на твърда земя. Такова е било обръщането на свети апостол Павел и на много други.

И ако някой, основавайки се на тези примери, би се отказал да се грижи за своето обръщане и от всяко самопринуждение към това, като че ли казвайки на благодатта: ела, вземи ме и ще тръгна!, такъв би бил несправедлив и сам би погубил себе си, предавайки се във властта на своето падение. Общият път за всички е: търсете и ще намерите, тропайте и ще ви се отвори. Какво трябва да вършим след това, ще ни научи самата посетителка на душите, както е научила Мария Египетска, както научава всекиго, който се удостои с нея и й се подчини.

Първото нещо, с което човек трябва да започне своето служение, е това: да се освободи от житейските грижи: „Не се грижете... какво да ядете и да пиете... какво да облечете... Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец небесен ги храни. Не сте ли Вие много по-ценни от тях?... Взрете се в полските кринове, как растат; не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци” (Мат. 6:25, 26, 28-30).

Така Господ действа над Своите избрани. Ние пък трябва да вървим по общия път и да принуждаваме сами себе си към обръщане, когато имаме за това благоприятно време и преминаваме спасителни дни. И така, споходила ни е мисълта за изправяне на нашия живот: съвестта ли я е внушила, или Ангелът пазител я е донесъл? Да не я отхвърляме, а веднага да се заемем с нея и да започнем да вършим над себе си, така да се каже, промени, които биха дали възможност на тая мисъл да овладее с всички сили нашето същество! В този опит трябва да действаме противно на онова, което върши у нас грехът, изобщо противно на оня порядък от разположения, чрез които човек се задържа в греха. Грехът оплита душата с много мрежи или се скрива зад много покривала, защото сам по себе си той е безобразен и от пръв път може да отблъсне от себе си всекиго. Тези покривала са: най-дълбоките и най-близките до сърцето - самозаблудата, безчувствието и безгрижието. По-горе от него и по-близо до душевната повърхност лежи разсеяността с многогрижието, след което идва най-горното покривало – преобладаването на плътта, изявено във външния ред на живота, наситен с грехове и пороци.

Накрая, нека се обърнем към Бога и да разсъдим какво нещо е грехът пред лицето на нашия всезнаещ и вездесъщ, всеблаг и всещедър Промислител и Изкупител. Като се самоизобличим в престъпно невнимание, дързост и неблагодарност към Него, дано възбудим у себе си спасителен копнеж и скръб по Бога.

Именно затова ни се сочи примерът на света Мария Египетска сега, през време на поста, та спомняйки си за нея, да се насочим към грижлива преценка – постили ли сме духовно и извършили ли сме това както трябва? Ония, които са постили както трябва, ще се чувстват оживени, напрегнати, устремени към усилия в делото на спасението. И Господ ще обърше сълзите от всички очи.

 

Текст и снимки: Петко Колев

 

 

Снимки

Храм "Св. Атанасий", Варненска и Великопреславска света митрополияХрам "Св. Атанасий", Варненска и Великопреславска света митрополияХрам "Св. Атанасий", Варненска и Великопреславска света митрополияХрам "Св. Атанасий", Варненска и Великопреславска света митрополияХрам "Св. Атанасий", Варненска и Великопреславска света митрополия
« предишна новинаследваща новина »