ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Лазаровден в храм "Покров Богородичен" в село Китка, община Аврен, област Варна

08 април 2012 14:59, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Лазаровден в храм "Покров Богородичен" в село Китка

От ранна утрин в храм „Покров Богородичен”, село Китка, Варненска и Великопреславска епархия, е изпъстрен с цветя и китки. Лазарова събота, Лазаровден. Празнува се ден преди Вход Господен в Иерусалим.

Строителството на нов храм в село Китка, община Аврен, е започнало още през далечната 1926 г. На 31 юли 2007 г. Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил полага основен камък на православния храм в село Китка. На 21. 09. 2008 г. храмът е осветен от архиерея.

Днес, 07. 04. 2012 г., сме в храма на село Китка. Тук населението е 180 жители. Протойерей Димитър Димитров обгрижва храм „Покров Богородичен”. Макар и да е малко населеното място, храмът едва събира вярващите. Има много дълголетници. Жителите са събрани тук в очакване на Възкресението Лазарево.

В евангелския текст се разказва, че по това време Иисус приближавал страната на изток от Йордан, Неговият приятел Лазар заболял. Сестрите на последния - Мария и Марта - Му изпратили отчаян зов за помощ: „Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това Иисус, рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий”. Текстът гласи: „Когато дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дни в гроба... И мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешават за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го, а Мария седеше в къщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре навеки. Вярваш ли това? Тя му дума: да Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света" (Йоан. 11: 17-27).

В своята книга „По следите на Иисуса”, през 1967 г. Врачанският митрополит Паисий пише: „А Иисус обичаше Марта и сестра й и Лазар. А когато чу, че е болен - престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците Си: да идем пак в Иудея”. Отговориха с изумление: „Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?”. Но Иисус знаеше само един закон: Волята на Отца. „Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него” (Йоан. 11: 3-8, 16).

Разглеждайки текста, намираме, че това е първият път, когато учениците заявяват, че са готови, макар и с примирение, да следват съдбата на своя Учител. Смъртта на Иисус трябва после да им служи за пример и да обърне тяхната примирена преданост в ясна решителност. Евангелист Йоан разказва за възкресението на Лазар. Той ни съобщава най-голямото чудо. Могат ли да се сравняват други случаи на възкресяване на умрелите с този на Лазар. Не могат. Мястото на чудото е Витания. Тоя град на Мария и сестра й Марта. Добавено е, че „Витания беше близо до Иерусалим, около петнадесет стадии” – това са 2,7 километра. Днешното село Ел-Азарие, напомнящо на името на Лазар.

Исторически автентични сведения на гроба намираме у Ориген (185 – 254 г.). Поклонникът от Бордо (333 г.) говори за това в своето поклонническо съобщение. От Иероним, който живял 30 години близо до Иерусалим, узнаваме, че вече в ІV век, върху гроба на Лазар стояла църква, наричана "Лазария". От същото време, около 395 г., произхожда забележителното съобщение на поклонницата Етерия. С всички подробности тя ни рисува литургическите подробности на йерусалимската християнска община на „Шестия ден преди Пасха: „Щом като започне да се издига утрото, когато блесне съботата, епископът служи и извършва съботната литургия. И преди да се направи отпустът, архидяконът издига своя глас и казва: Ние всички да бъдем в седем часа (13 ч.) готови в Лазария! И ето тъй към седем часа всички идват в Лазария. Лазарият, както се наричало вече и селото Витания, е отдалечена около 2 мили от Иерусалим. Когато се отива от Иерусалим към Лазария, на около 500 крачки се вижда до пътя една църква на мястото, дето Мария, сестрата на Лазар, срещнала Иисус. Когато епископът дойде до там, посрещат го всички монаси, народът влиза, пее се един химн и един антифон и се чете онова място от Евангелието, дето Мария е срещнала Иисуса. След свършване на молитвата и всички бъдат благословени, се отива оттук с пеене на химни в Лазария".

С голямо вълнение миряните от село Китка, храм „Покров Богородичен”, община Аврен, слушат и днес святото съобщение на евангелиста: „Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: „не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи” (Йоан. 11: 38-44).

Възкресението на Лазар имаше за Иисус тежки последствия. Деянието, чрез което Той възкреси един умрял, трябваше да донесе на Самия Него смърт.

 

Текст и снимки: Петко Колев, пом. директор АД, СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, село Синдел, община Аврен

 

 

Снимки

Лазаровден в храм "Покров Богородичен" в село КиткаЛазаровден в храм "Покров Богородичен" в село КиткаЛазаровден в храм "Покров Богородичен" в село КиткаЛазаровден в храм "Покров Богородичен" в село Китка
« предишна новинаследваща новина »