ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Знеполския епископ Йоан произнесено след Опело Христово на Разпети петък

13 април 2012 23:18, Софийска митрополия
Знеполски еп. Йоан

Обични в Господа братя и сестри,

Защо са скръбни сърцата ни през тия шест дни преди Пасха? Защо с тъжни песни коленичим пред гроба на Спасителя в тази молитвена вечер? Какво възпяваме? Смъртта или надеждата, запечатания гроб или утринната светлина, която ще изгрее от него. А ето, цялата Божия Църква е тъжна заедно с вселената и с ангелите на небето.

Ние скърбим със скръбта на Христовите ученици, със скръбта на благочестивите мъже и жени, които вървяха след Божествения Учител, слушаха Неговото слово, получаваха Неговите милости, бяха свидетели на Неговата сила, виждаха знаците на Божията благодат върху Него, вярваха, че Той е Син Божий и бяха твърди в надеждата, че Той е Оня, Който ще спаси човечеството и за Когото бяха говорили от име Божие древните пророци.

Ние сме скръбни, защото туриха ръка на Оногова, Който ние познаваме като наш Учител, защото Той ни е явил съвършената воля Божия и ние в нея сме познали истината на живота.

Ние сме скръбни, защото сложиха ръка на Оногова, Който ние знаем като наш Наставник.

Ние сме скръбни, защото разпнаха и умъртвиха Оногова, Който бе велик Пастир на нашите души и Който е за нас Светлина, Който като Светлина дойде в света, та никой да не ходи в мрак, а всички да имат светлината на живота (Йоан. 8:12). Ние сме скръбни, защото хванаха Иисуса, бичуваха Го и се поругаха над Него. Оногова, Който очисти образа на човека, за да блесне духовното му родство с Бога.

Господ Иисус не остана в гроба. Той възкръсна, защото не бе възможно гробът да задържи Живота. Гробът трябваше да бъде победен и смъртта потъпкана. "Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви; вие сте си още в греховете" (1Кор. 15:17) - говори св. ап. Павел. Затова ние вярваме, че гробът и смъртта са безсилни и не могат да умъртвят живота. От гроба ще изгрее Слънцето на правдата и ще ни въведе в пасхалната радост, за да възхождаме към целите на нашия християнски живот, към целите, които са определени от Божията воля и от Жертвата на Иисусовата любов. Оттук извира за нас непоколебимият залог за безсмъртието на вярата, надеждата и любовта.

А от този залог се ражда волята да служим всепредано на вярата, надеждата и любовта.

Възлюбени братя и сестри,

Нека със смирени и покаяни сърца да преклоним молитвено колене пред гроба Христов, вярвайки, че Господ Иисус Христос е победил смъртта, победил е и мъртвилото на всяко сърце, на всяка съвест, на всяка душа, чрез смъртта Христова ще бъдем всякога живи в Него и за Царството Божие.

Амин!

Произнесено на 13 ІV 2012 г. в митрополитския катедрален храм "Св. Неделя"

 

 

« предишна новинаследваща новина »