ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Съборно богослужение в Пловдивския митрополитски храм "Св. Марина"

30 април 2012 10:35, Българска Патриаршия
Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"

Огромно множество духовенство и миряни бяха изпълнили пловдивския митрополитски храм „Св. Марина”, двора на светата митрополия, в който се намира храмът, и околните улици, за да приветстват с добре дошъл светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил и поне отдалече да го зърнат и да получат неговото патриаршеско благословение. Трепетно очакваният гост и посрещачите се поздравяваха с радостни възгласи: „Христос воскресе!” и „Во истину воскресе!”

В центъра на осеяния с плакати и транспаранти приветстващи двамата патриарси гр. Пловдив, патриарх Кирил бе посрещнат от юноши в народни носии, след което шествие начело с хоругви и оркестър се отправи към митрополитския храм „Св. Марина”.

Придружаван от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Московският и на цяла Русия патриарх Кирил влезе в митрополитския храм, където бе приветстван с братско целувание от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. След като Руският патриарх Кирил застана на архиерейския трон с мантия и жезъл, а Българският патриарх Максим - на специално приготвен за него трон, бе дадено начало на благодарствения молебен.

На светейшия Руски патриарх съмолителстваха още, от българска страна: високопреосвещените митрополити: Пловдивски Николай, Видински Дометиан, Сливенски Йоаникий, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Плевенски Игнатий, Доростолски Амвросий и преосвещените епископи: Стобийски Наум, Знеполски Йоан, Велички Сионий, Траянополски Киприян, Константийски Антоний, Агатоникийски Борис и Браницки Григорий, и архим. Дионисий; от руска страна: Негово Високопреосвещенство Волоколамски митрополит Иларион, преосвещеният Солнечногорски епископ Сергий, протойерей Николай Балашов и протойерей Игор Якимчук. Както и архим. Дионисий, началник отдел "Богуслужебен при Св. Синод на БПЦ, игумен Филип (Василцев), настоятел на подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София, архим. Теоктист (Димитров), настоятел на подворието на Българската патриаршия в Москва, ставр. ик. Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх у нас и др. В богослужението взеха участие и протодякон Владимир Назаркин, член на руската официална делегация, и дякон Илиян Александров, от Пловдивска епархия.

В края на молебена приветствие към високия гост произнесе Пловдивският митрополит Николай. В него архиереят подчерта огромната любов и пасхалната радост, с която Пловдивската епархийска църква посреща скъпите гости. «В богатата съкровищница на нашите славянски езици не достигат думите, с които да изразим благодарността на свещения клир и христолюбивото паство на Пловдивска епархия за честта, която ни оказвате с присъствието си сред нас” - каза той, като изтъкна общите моменти от историята и духовното развитие на българския и руския народ, колко много са историческите паметници на територията на Пловдивска епархия и по цялата страна, които свидетелстват за неразривната връзка между българския и руския народ, и изрази надежда, че това първо посещение на патриарх Кирил в България в качеството му на Предстоятел на РПЦ ще бъде последвано и от други негови визити в нашата страна.

В своето слово-отговор Московският и на цяла Русия патриарх Кирил се обърна към Светейшия патриарх Максим, митрополит Николай, представителите на държавната власт и цялото църковно изпълнение с думите: „С чувство на братска любов и единство в Христа ние стъпихме на земята на единоверната на нас България. Именно тук, на тази земя, ние чувстваме особената духовна близост на вярващия народ на тази страна, в това число и по силата на общата ни вяра, по силата на значимостта на събитията, които са станали в нашата обща история.

Тук, в този исторически храм в град Пловдив, аз изпитвам особени чувства. Трудно е да се предаде с думи усещането за вечната младост на Христовото благовестие. Това благовестие преминало през различни исторически епохи, през различни политически ситуации, възвестявало се както в условията на свобода, така и в условията на угнетение и достигнало до нас, хората, живеещи в XXI век.

Мястото, където ние се намираме днес – това е древният град Филипополис, помнещ проповедта на свети апостол Ерм. Две хиляди години са изминали, но и досега посетите от апостолите думи на Божественото откровение дават кълнове, и Божията благодат, някога почиваща върху жителите на града на Трите хълма, и досега принася богати плодове.

Този поглед към историята на Пловдив и неговата християнска община носи за всички нас много важно послание: Църквата Христова и Божественото откровение са по-силни от всякакви сили, които действат в човешката история. Нали за тези две хилядолетия не само географските граници били подложени на промяна – сменяли се цивилизации, философски учения, човешки идеали. Какво ни напомня за това, което така вълнувало умовете на хората преди две хиляди или преди хиляда и петстотин години? Най-голямото – това са мъртвите паметници, а по-често от всякога - нищо, вятър, който е разпръснал и човешката радост, и човешката скръб, и силата на човешкия разум, и силата на човешкото безумие. Но остава неизменната, неизтребимата потребност на човека да се приближи до Бога, да има едното потребно (вж. Лука. 10:42) и да се старае да устройва своя живот в съответствие с Божия закон, с Божието слово.

Днес стремежът да живееш в съответствие с Божия закон се възприема от мнозина със снизходителна усмивка, а нерядко - с учудване или с презрение. Някои даже възприемат този стремеж със злоба, защото считат религиозните убеждения за опасна отживелица от миналото. Но нищо не се изменя: така е било и когато дошъл Господ Иисус Христос, когато са проповядвали светите апостоли.

И в историята на християнството в Пловдив ние можем да видим много важно за нас послание. Ето ние стоим в светия храм, посветен на мъченица Марина, и си спомняме подвига на 16-годишната девойка, на която се предлагал живот в аристократично семейство, брак с местния управник, живот в разкош, доволство, принадлежност към елита - блага, за които мечтаят и съвременните хора. Тя се отказва от всичко това и като християнка приема страданието.

Когато си спомняме за това, което е било отдавна, се губи остротата на възприятието. Но когато сами преживяваме нещо подобно, ние чувствуваме тежестта на проблема. И ето днес на християните се предлага същият начин на живот, който се предлагал на Марина. Предлага ни се да избираме същите тези наслаждения, радост и спокоен живот, а в замяна на това да се откажем да вървим след Христос. Казват ни: „Вземи всичко от живота”. Много глупавата реклама, която всички сме виждали, възглася: „Ти си достоен за това". Консумирай колкото е възможно повече - в това е твоето благополучие и щастие, имай колкото може повече пари и харчи ги колкото може повече, живей така, както ти показват лъскавите списания, както ти предлага рекламата - ето към какво ни призовават.

Всеки християнин трябва да разбере, че не бива да се съвместява верността към Христа с живот в съответствие с тези потребителски лъжливи ценности. Това съвсем не означава, че всички трябва да живеем в пустинята, да бъдем аскети, нищо да не купуваме и от нищо да не се ползваме. В центъра на нашия живот трябва да бъде Христос и тогава всичко останало ще се изменя, ще се изпълва с вечен и неизменен смисъл. Тогава човек придобива пълнотата на живота.

Подвигът на света мъченица Марина – това е забележителен, блестящ пример за нашата младеж. Тук има романтика на героизма, романтика на силата на човешкия дух. Но, за съжаление, младежта не знае за това. И колко е важно Църквата винаги да остава способна да показва на света този идеал за живот в Христа, справяйки се с всички изкушения на века.”

Накрая патриарх Кирил благодари сърдечно на Негово Светейшество за усилията му да пристигне в Пловдив, за да се помолят заедно, като сподели, че е дълбоко трогнат и цени подвига, който патриарх Максим е поел с това пътуване; благодари и на митрополит Николай и на събратята архипастири, взели участие в съборната богослужба, и на всички духовници и миряни, успели да влязат в препълнения храм и останалите навън, за това, че са се събрали в такова множество, за да го приветстват и да споделят с него съвместната молитва. И благопожела: „Нека Господ да пази България, нека Той пази страните на Светата Рус - Русия, Украйна, Беларус, Молдова и другите страни, обгрижвани пастирски от Руската православна църква. Нека Господ да сведе милостта Си към този град и неговите жители!”

В спомен на тази паметна среща Негово Високопреосвещенство митрополит Николай подари на Светейшия патриарх Кирил патриаршески омофор и епитрахил, като изрази надежда, когато служи с тях да си спомня Пловдивска епархия и да отправя молитви към Бога за нейното църковното изпълнение.

Патриарх Кирил, от своя страна, дари на храм „Св. Марина” икона на Божията Майка - "Знамение", а лично на митрополит Николай - златни енголпие и кръст, изработени по повод 65-годишнината на Светейшия Руски патриарх, и ювелирно украсено яйце с лика на покровителя на пловдивския митрополит - св. Николай Мирликийски.

Богослужбата бе огласена от митрополитския хор „Св. ап. Ерм” за източно пеене, хора при митрополитския храм за западно пеене, гостуващия от Русия църковен хор „Анастасис”.

След молебена Предстоятелите на Българската и на Руската църква, архиереите и официалните гости се отправиха по покана на Пловдивския митрополит Николай към митрополитския дом. В двора около дома десетки гайдари удивиха със своето изпълнение на автентична родопска музика гостите.

По време на братската трапеза отново бяха разменени приветствия от името на домакина - митрополит Николай, и от името на гостите на Пловдивска епархия - Волоколамски митрополит Иларион.

На тръгване Светейшият патриарх Кирил остави паметна бележка в Кондиката на Пловдивска митрополия, която гласи: „Срещата с множество свещенослужители, вярващи граждани, приветстващи със своите светли лица Патриарха Московски и на цяла Русия, изпълни моето сърце с радост. Нека миналото, живо и в днешния ден, да продължи и да поддържа голямата традиция на руско-българската дружба и братство. Благодаря на Светейшия патриарх Максим и на Високопреосвещения митрополит Николай за братското гостоприемство и искреност, за чистотата на добрите им чувства”.

Текст: Александра КАРАМИХАЛЕВА
Снимки: Атанас ДИМИТРОВ - АтаДим

 

 

Снимки

Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"Ангел и Рая в очакване на срещата със светейшите патриарсиМолебен в митрополитския храм "Св. Марина"Молебен в митрополитския храм "Св. Марина"
« предишна новинаследваща новина »