ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Изложба „Икони от Възраждането” в Духовно-просветния център при храм „Св. архангел Михаил”, гр. Варна

05 май 2012 15:24, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Изложба „Икони от Възраждането”

В Духовно-просветния център при храм „Св. архангел Михаил”, гр. Варна, с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил на 4 май 2012 година бе открита изложба „Икони на Възраждането”.

Протойерей Василий Шаган (ръководител на ДПЦ „Св. архангел Михаил”, Варна) откри изложбата с думите: „Христос воскресе”, а гостите отговориха: „Воистину воскресе”.

Протойерей Василий Шаган продължи: „Свещеник Константин Дъновски организира църковна общност на това място, където се намираме. Като учител, можете да си представите, и като свещеник Дъновски в село Николаевка е бил, наистина, образ на това единение на Църквата и училището.

Тази година всички мероприятия Духовно-просветният център при храм „Св. архангел Михаил”, който е основан с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил, организира и провежда под общо название „150 години от основаването на първото българско училище във Варна”.

Тази вечер позволете да Ви представя нашия отколешен приятел г-н Ангел Радушев, който ще ни разкаже за изложбата, която той със своите сътрудници подготви. Мястото е тук, защото това са икони от възрожденския период. А нашият храм е център на Българското възраждане във Варна”.

Г-н Ангел Радушев: „Иконата е посредникът между човека и Бога за молитва. Иконата е тази, която подпомага човека, когато се обръща към Бога за молитва. Представлява една лупа, която като я поставяме срещу слънцето, а долу една книжка - тази книжка, ако се разтвори на подходящото разстояние, се запалва. Господ Иисус Христос е нашето Слънце, а иконата е лупата. Когато човешкото сърце се настрои подходящо, с вяра и искрена молитва, се получава това чудо, което прави някои икони известни като чудотворни икони. Това е същевременно занаят и изкуство, защото не всяка икона има тази способност - да се е прочула като чудотворна. Това е другият, тайнственият, неизвестният елемент, защото наглед всички икони, едни по-красиви, други по-некрасиви, са различни. Имаме хора, които рисуват за пари множество икони, произвеждат голямо количество, които наглед са много красиви. Но не постигат целта си. Защото целта на иконата е да подпомогне молитвата на човека, за да достигне той до общение с Бога.

В последно време стана мода, когато всички изкуствоведи започнаха да говорят за обратната перспектива в иконата, започнаха да разсъждават и да развиват много теории, в които изпускат главното в иконата - нейната духовна същност. Те приличат на тези хора, които са слепи за Божията светлина, които са построили дом изцяло с тухли, но знаят, че трябва да се сложат прозорци и са сложили прозорци до тухлените стени. Там през тези прозорци няма да получат светлина. Защото те са слепи за тази светлина. Не бива да се смесва и да се търси изкуство като най-главно в иконата. Не бива да се говори за музеен експонат икона. Нейното място е винаги в храма. Нейното място е върху домашния иконостас. Защото тя е нашият посредник, нашият помощник да се обърнем към Бога.

Българинът през духовното му робство, макар че то е било и физическо робство, е показал своята вяра в Бога и своята сила да преодолее външните несгоди, които през петстотингодишното робство е претърпял. Те са в действителност един синтез на духовната сила на българина през тези векове. Тези единици, които са се запазили в иконите, в действителност свидетелстват за това, че българинът винаги е вярвал, българинът винаги се е молил и затова е просъществувал. Защото, човек винаги знае, че освен материалното, има една невидима част от неговия живот. И съприкосновението с Невидимото, общението с Бога, тази граница между видимото и невидимото е посредством молитвата, в което иконата играе голяма роля.

Една голяма грешка на съвременните иконописци е, че всички се смятат за големи художници и веднага пристъпват към рисуване. Ние не сме по-велики от нашите предци. Сред тях имаме светци иконописци, като например свети Пимен Зографски, свети Андрей Рубльов, свети Алипий Печерски. На всички тези светци ние - следващите поколения - сме длъжни да подражаваме. Трябва да се копира точно образецът, оригиналът, така нареченият руски прорез. И след това, не бива много да се влага от нас. Но просто със смирение да кажеш и да се помолиш: „Господи, аз нищо не мога, помогни ми, за да се изпълни за Твоя слава това творение”. Господ помага да се пресъздаде, но то пак не става абсолютно точно копие. Но се пресъздава нещо, което с благословението на предишните поколения, които са ни дали образец, и с нашето старание и молитва, и най-вече с Божията помощ, ангелът-хранител води ръката ни, за да се постигне всичко това, което виждаме тук”.

На откриването на изложбата присъства и г-н Асен Балабанов, художник и майстор фотограф, завършил Художествената академия. Много от изложените икони са заснети от него. Именно той е и инициаторът на събирането на тези икони на едно място. Събрани са от музеи и храмове. Фотографирани и компютърно обработени, защото на голяма част от тях са липсвали детайли или са били напукани. Всичко това е почистено и обработено. След компютърната обработка те са отпечатани върху платно с основните тонове на иконата - контури, детайли и всичко, което трябва, възможно с изключителна точност към оригинала.

В изложбата от репродукции на възрожденски икони има една, която не е такава. Тя е дарена на варненския храм „Св. Николай” от един млад човек. Била в много лошо състояние - много повредена, черна. Сега е реставрирана и блести в оригиналния си вид - като истинска икона, образ на Божията Майка, който може да ти запали сърцето.

Мъжът разказал и историята на тази икона. Тя идва от Битоля. От времето, когато неговите предци бягали от там, гонени от турците. Свалили я от някакъв храм и я скрили под сламата на каруцата, като така я прекарали в България. Самата икона датира от 1837 година, нарисувана е от Михаил Колюв. Когато семейството донесло иконата тук, си я предавали от поколение на поколение. Този млад човек разказал, че в последно време тя се намирала на нечий таван.

Още една икона заслужава по-внимателно вглеждане - репродукция на иконата на св. Седмочисленици (светите братя Кирил и Методий и техните ученици), които рядко се изобразяват в българската възрожденска живопис. Това е репродукция на една от централните икони на храм „Св. архангел Михаил”, изографисана през 1866 година, наред с всички останали икони от иконостаса в храма. Тази точно икона е била поръчана и изографисана, защото духът на Възраждането по онова време е бил силен. Възраждането на паметта за светите Братя и техните ученици и тяхното свято дело, с което те навремето са просветили българския народ - чрез Христовото евангелие, предавайки го чрез азбуката, която направили специално за тази цел. За съжаление тази икона е иззета от храма и сега се намира в Музея на Възраждането.

За всички гости и жители на Варна изложбата „Икони на Възраждането” ще бъде отворена за посещение един месец при храм „Св. архангел Михаил”, град Варна. Заповядайте!

Текст и снимки: Петко Колев

 

 

Снимки

Изложба „Икони от Възраждането”Протойерей Василий Шаган - Изложба „Икони от Възраждането”Г-н Ангел Радушев - Изложба „Икони от Възраждането” Изложба „Икони от Възраждането”Изложба „Икони от Възраждането”Изложба „Икони от Възраждането”Изложба „Икони от Възраждането”
« предишна новинаследваща новина »