ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ИНТЕРВЮ с ВИДЕО от изпълнението на наградения 103 Псалом на прот. Кирил Попов в конкурса "Роман Сладкопевец" - С.Петербург` 2012

07 май 2012 12:10, Българска Патриаршия
Прот. Кирил Попов във Филхармоничната зала на Санкт Петербург - 103 Псалом

Скъпи читатели,

Предлагаме ви пълен видеозапис на прекрасното изпълнение на наградената творба на прот. Кирил Попов - "Приидите, поклонимся" и 103 псалом, който бе удостоен със специалния приз на Академията за православна музика при награждаването на финала на композиторския конкурс "Роман Сладкопевец" - 18 и 19 април 2012 г., Санкт Петербург.

Мислите по този повод и въобще по отношение на създаването на съвременна православна църковна музика прот. Кирил споделя в публикуваната тук извадка с неговите отговори из:

~~~ Четири еднакви въпроса от организаторите на І Международен конкурс за композитори „Роман Сладкопевец” към всички лауреати ~~~

1. Какво Ви накара да участвате в конкурса „Роман Сладкопевец”?

Творческият дух е присъщ на всеки човек. Това е подобието Божие, т.е. стремежът към усъвършенстване, при което най-важното тук е духовното издигане на човека. През вековете много боговдъхновени песнотворци са вложили своята лепта в общата музикална съкровищница на Православната църква. Необходимостта да се създават нови църковни творби не е отпаднала и досега. Похвално е, че се организират такива форуми като Международния фестивал „Академия за православна музика” и конкурса за композитори „Роман Сладкопевец”. Да се участва в тях е чест и духовна радост за всеки един музикално надарен от Бога християнин. В този смисъл, за мен като смирен свещенослужител, диригент и творец, общуването със сродни души, с прекрасни братя и сестри е вълнуващо, щастливо преживяване.

Аз реших да участвам в Международния конкурс за композитори, защото мисля, че както богословските и химнографски трудове от дълбока древност до наши дни нямат само един дом, така и новото църковнопевческо творчество е добре да се разпространява и изпълнява, след като получи нужното одобрение. Също така считам, че трябва да се подкрепя създаването на нови църковни творби, тъй като мисълта, че всички върхове в изкуството са вече достигнати и не е необходимо повече да се твори, е неправилна. Тук трябва да припомня ръководещото творческо правило на Средновековието, че не ние действаме, а Бог действа чрез нас.

2. Духовната музика за Вас е още един жанр сред другите или... ?

Неправилно е да се счита, че църковното пеене представлява някакъв жанр музика. То всъщност е една огромна сфера, различна от фолклора и от свободното композиторско творчество. В църковното песнопение може да има определени елементи от фолклора, но в него не се среща цяла мелодия от народна песен. Църковният композитор (разпевчик) може да има свой собствен почерк, но той винаги трябва да се съобразява с църковния канон, както това прави зографът в храма, т.е. той няма пълна свобода на творчество, предварително е длъжен да се запознае с църковния канон и строго да се придържа към църковния стил. По време на творческия процес е нужна постоянна молитва за достойна Божия прослава.

3. В създаването на църковна музика какво за Вас е най-сложно и какво – най-просто?

Да се творят църковни произведения това е трудно, сложно и отговорно, свято дело – призвание. Трябва да се има предвид, че тук не са нужни само познания в областта на теорията на музикалните елементи и владеене законите на хармонията. За съжаление при някои композитори и диригенти се забелязва неправилна интерпретация на богослужебния текст, груб индивидуализъм. Така например, те търсят сценични ефекти, които са несъвместими с църковното пеене – използват се прийоми от светската музика (симетричен ритъм, щрих стакато, контрастна динамика, пеене със затворена уста и др.). Не се взима под внимание уставното положение на всяко едно песнопение (неговото място по време на богослужение и изпълнителския стил), вследствие на което се правят грешки на темпо, динамика и т.н. Освен това, някои си позволяват да правят изменение на богослужебния текст, което е неприемливо. Богослужебният текст не е гаранция, че едно песнопение е църковно. Неуспехите на композиторите са идвали и идват от непознаването на православния стил, от използването на едни и същи прийоми в светското и църковно творчество, както и въобще от отсъствието на църковност в църковните песнопения.

Мога да кажа, че за мен най-главното, но и най-трудно и сложно нещо при композирането е това да създам истинско църковно песнопение, което да бъде благоприятно на Бога (Пс. 103:34) и да намери своето място в църковнопевческата практика. При това на мен понякога ми е трудно да избера от няколко варианта най-добрата музикална фраза. Може би, за мен е най-лесно да определя как трябва да се разпее даден богослужебен текст.

Нека да имаме дръзновението да бъдем творци, както пише в Х в. за своето творчество забележителният български химнограф епископ Константин Преславски: „Се добро пяние коль красно есть, Божий бо дар есть!” – „Това добро пеене колко е красиво, понеже е Божий дар!” (Из акростих от канони за Великия пост).

4. Вашите впечатления от конкурса, пожелания и предложения към организаторите.

Най-напред аз искам да благодаря на Бога за това, че в Русия се провеждат такива забележителни форуми – тържество на Православието. Искрено поздравявам всички организатори и всички участници в Международния фестивал и конкурса за композитори за вашите велики трудове. От цялото си сърце благодаря на почитаемото жури на конкурса за признанието на моето скромно църковно произведение и присъждането на скъпа за мен награда. Аз възкликвам с думите на псалмопевеца: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!” (Пс. 113: 9).

Ако ми позволите, искам да направя следното предложение: занапред да се разделят в отделни категории църковните песнопения и духовните песни (без разлика дали са а cappella или с инструментален съпровод).

Приемете моите сърдечни благопожелания за нови благословени успехи за слава Божия!

Бог да ви пази!

С любов, признателност и благословение –

Протойерей Кирил Попов

(Част от отговорите са публикувани в официоза на Международния фестивал „Академия за православна музика”, в рамките на който се проведе конкурсът за композитори "Роман Сладкопевец".)

+++

Още за конкурса можете да прочетете в архивните ни новини:

http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=73160

и

http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=73153

+++

ВИДЕО:

Текст: Десислава Панайотова
Снимки: Владимир Постнов
Видео: Никола Петков

 

 

Снимки

Залата на Санктпетербургската ФилхармонияПресконференцията на Организационния комитет и лауреатите на конкурса "Роман Сладкопевец"Лауреатите на конкурса "Роман Сладкопевец"Награждаването в конкурса "Роман Сладкопевец"Награждаването в конкурса "Роман Сладкопевец"Българският лауреат в конурса "Роман Сладкопевец" - прот. Кирил ПоповБългарският лауреат в конурса "Роман Сладкопевец" - прот. Кирил ПоповБългарският лауреат в конурса "Роман Сладкопевец" - прот. Кирил ПоповБългарският лауреат в конурса "Роман Сладкопевец" - прот. Кирил ПоповПрот. Кирил Попов с Младежкия камерен хор на Санкт ПетербургПрот. Кирил Попов с Младежкия камерен хор на Санкт ПетербургВсичко - за Твоя слава, Господи!Прот. Кирил Попов с Младежкия камерен хор на Санкт ПетербургОрганизационният комитет, журито и лауреатите на конкурса "Роман Сладкопевец"
« предишна новинаследваща новина »