ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Архиерейска литургия за св. мчк Георги Софийски, Най-нови, в Ротондата със Слово за мъченичеството и сполетялото ни бедствие

27 май 2012 19:47, Софийска митрополия
В деня на св. мчк Георги Софийски, Най-нови

На 26 май Църквата ни чества паметта на св. мчк Георги Софийски, Най-нови, и столичани от няколко години насам посрещат празника при гроба на светеца, който се намира непосредствено до столичния храм „Св. Георги” – Ротонда. Празничната св. Литургия по повода бе отслужена от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Йоан, в съслужение с архим. Теофан, храмовите предстоятели: на митрополитската катедрала „Св. Неделя” - ставр. свещеноик. Мина Минчев, на храм „Св. Димитър” - прот. Антоний Алексиев, на храм „Св. Петка Самарджийска” – презв. Георги Спасов, на храмовото духовенство - прот. Йоан Куков, свещ. Валентин Михайлов и дякон Лъчезар Вълков.

На светата богослужба за иподякон беше постриган малкият Дилян Спасов - син на предстоятеля на храм „Св. Петка Самарджийска”.

Предвид чрезвейчайните природни обстоятелства и притесненията на столичани епископ Йоан отслужи пред иконата на Спасителя специално Последование при трусове и бедствия от Великия требник и изнесе в края му дълга и дълбоко поучителна проповед (вж. в края на новината).

След края на св. Литургия в храма беше отслужен и водосвет. А после с лития до гроба на светеца, духовенството и богомолците отправиха молитви за неговото застъпничество пред Бога.

С водосвета беше осветена и нова икона на св. мчк Георги Софийски, Най-нови. Иконата е изрисувана от монах Методий от Зографския манастир специално за празника.

В навечерието на празника, при гроба на светеца за по-доброто му отличаване от верните беше поставена мраморна плоча с кратък откъс от житието му и стар оброчен кръст, който хармонично се вписва към римския градеж на стената на храма и целия археологически комплекс.

За здраве и спасение на вярващите беше раздаден постен корбан и бяха осветени хлябове.

***

Проповед на Негово Преосвещенство Знеполския епископ Йоан

„Обични в Господа братя и сестри,

(...)

Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък и четиридесет дни след Своето Възкресение единадесет пъти се явяваше на Своите ученици, за да свидетелства, че Той е Възкръсналият Христос, Той е Синът Божий – Изкупителят и Спасителят на човешкия род! Ако не беше кръстната смърт на Спасителя – как човешкият род щеше да бъде изкупен?! И ако не бе Възнесението Господне – как щяхме ние да се надяваме и да очакваме онова, към което сме призвани – да бъдем Божии човеци, да бъдем при Бога, отдясно Нему! Всичкото това св. апостол Павел изрази в тези думи: „за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка” (Филип. 2:21).

И тези думи бяха напълно възприети сърдечно чрез ума, чрез цялото естество от един достоен софийски мъченик – св. Георги Софийски, Най-нови, пострадал мъченически за Христа, за отстояването чистотата на светата вяра и нейното опазване на 26 май 1534 г. Онзи 16-и век, особено жесток в историята на българската държава – време, когато множество мъченици просияха именно в този столичен град – от града на Божията премъдрост – София. И като си помислим, 25 години на един живот са съвсем млада, крехка и прекрасна възраст, но толкова мъжествена, изпълнена с приемственост от доброто възпитание на благочестивите родители на св. Георги, които без всичко друго, дадоха му и най-важното – именно светата спасителна православна вяра!

И тогава, когато св. Георги новомъченик, или мъченик Най-нови Софийски, трябваше да се раздели със своя баща тук на земята, от когото бе възприел, и от своята майка, спасителната вяра, той вече знаеше какво ще стори: знаеше, че не може да го задържи нищо земно, и че всичко преходно на този свят ще отмине. Но той започна да събира съкровища, „които молец не ги яде и ръжда не ги разяжда” (Мат. 6:19). И така е, когато неговата хубост е видяна от врага или вдъхната чрез врага на човешкото спасение – дявола, на други злобни човеци; те като видяха тази красота на цялото му естество не можеха да се помирят, че той ще бъде християнин и се опитаха тогава – агарянското множество – да привлекат този прекрасен мъж към своята вяра.

Обаче човек, който веднъж е усетил не само красотата, но и истината на Словото и Неговата Благодат, каквото и да се случи по думите на св. ап. Павел: нито огън, нито меч, нито глад, нито голотия (срв. Рим. 8:35) – нито каквото и да е страдание са в състояние да разделят искрения вярващ християнин от Христос, от Богочовека, който го подпомага в трудни моменти. И ние знаем житието му, през онези страдания, през които той минава – на побои, на жестоки мъки, описани от Матей Граматик и включени в службата на приснопаметния Левкийски епископ Партений, който я съставя и който оформя житията на светите Георгиевци Софийски мъченици. И тъй – той е осъден на смърт да бъде обесен. Но... Свещеното Предание свидетелства, че той издъхва преди своята смърт.

А тогава, разбира се, тези мъченически тела са били давани за поругание и са оставяни да висят показно с една цел – да сплашат, да предизвикат смут и страх у вярващото население, и най-вече – отказ от защита на вярата. Когато имаме такъв велик подвиг, който е записан, и който и е свидетелстващ за мъченически венец на 25-годишен мъж, светата Църква го украсява и прославя в лика на мъчениците, защото преди това Сам Бог го е прославил.

И речено е в житието му, че благочестиви християни са взели тялото и набързо са го погребали до църквата „Св. Георги Кападокийски” или този храм – древен, старинен, Ротонда в чест на светия великомъченик Георги Победоносец, който е бил небесният ангел на св. мъченик Георги Софийски, Най-нови. И тази приемственост на светото мъченичество украси нашата Църква, за да можем ние днес, софиянци, да се кичим с тези имена, които преимуществено са ярък пример и ярко свидетелство за това каква трябва да бъде вярата на всеки човек и какъв трябва да бъде той в отстояването й!

Обични в Господа, братя и сестри,

И днес ние сме изправени пред различни изкушения, изпитания, скърби, зли обстоятелства. И днес нашата земя се разтърси нелеко… И това предизвика голям смут сред всички човеци, особено сред ония, които усетиха труса земен и почувстваха своята безпомощност и страх ги обзе. И паника обзе този народ, защото не е по човешките сили да преживееш подобно нещо. То е, с една дума, бедствие, което за щастие, беше леко в българските земи и не се допусна по Божие благословение и чудо да пострада нито един жив човек или да загине при злополучие. Но то е най-вече един повод за размисъл, един повод за опомняне как живеем днес, какъв е нашият живот спрямо Десетте Божии заповеди, спрямо новозаветния нравствен закон; как възпитаваме децата си?! Как почитаме Господния ден, а то всеки ден е Ден Господен.

Но има моменти, когато в живота, който е толкова прекрасен и разнообразен, светата Църква призовава своите си чеда да съучастват в молитвения духовно-благодатен живот чрез светото богослужение. И ето, че след празника на светите равноапостоли, светите благочестиви царе Константин и Елена, и на следващия ден, когато е паметта на св. Василиск, чието житие е дивно и именно свидетелства какво се е случило по времето на този светия – ние усетихме, но не само, ние изживяхме страха и си дадохме сметка какви можеха да бъдат последствията, ако се беше случило нещо повече от това, което се случи…

Тук е моментът ние да се утвърдим във вярата, да не се отчайваме, да обединим усилията си, да си помогнем да отхвърлим всяка злоба, всяко коварство, да не бъдем грабители, да не бъдем хулители. Тези човеци, които бедстват – Бог да ги успокои и утвърди. Тези, които не са пострадали – да бъдат съпричастни на пострадалите! Да не бъдем крадци и измамници и да се втурваме към чужди имоти, използвайки цялата ситуация на човешкото нещастие, което се случва и което не е в толкова големи размери. Защото къща се гради, сграда се строи, обаче човешкият живот трудно се завръща, щом е погубен и то внезапно, което ги лишава от християнска смърт (подготовка и св. причастие)!

Затова ние благодарим на Всеподателя Бога – първо, че запази нашата скъпа родина, и молим нашата българска земя да утихне полека-лека… И това утихване и мир да даде разумност на всички управляващи, на всички отговорни човеци, от които зависи всеки човек на своето място. Защото това са събития, които обединяват съдбините на човека; това са събития, които могат да изявят любовта към Бога и към човека в най-голяма степен. Това са моменти на обща засилена църковна молитва, когато Божият храм трябва да е отворен и всички да имат възможност да се помолят в него за спасението. Искрено съчувстваме на тези хора, които в една или друга степен загубиха домовете си, но останаха живи! Нека Господ да им дарува здраве, да ги възстанови! Да имат надеждата, че са живи и, че Бог ги е помилвал неслучайно! А ние да знаем, че всичко онова, което вършим – било добро или зло, от Вечното Око няма да бъде незабелязано, няма да бъде нечуто, няма да бъде невидяно, а в един момент ще бъде всичко явно и ще се открие най-скришното дори! Защото за Бога всичко е възможно!

Затова и днес с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, за когото молим Бога да му дарува здраве и сили, най-вече, той благослови да се извършат молебени в Софийска епархия – благодарствени, и да се четат тези последования, включени във Великия требник. И един канон при опасност от земетресения – три молитви със стихири, определени, които се четат винаги при такива обстоятелства – когато има земетресение или когато се очаква такова. Науката е важна и тя може донякъде да погледне напред, но всичко е в Божиите ръце! Така че ние се надяваме на милостта Божия, като просим прошка за нашите прегрешения – волни и неволни! Като молим Бог да не ни зачита греховете, които вършим, да не ни зачита злото, което правим и най-вече - да бъде милостив към всички нас!

По молитвите на св. вмчк Георги Победоносец, по молитвите на св. мчк Георги Софийски Най-нови, чийто гроб е пространствено до този старинен храм, Бог запази Своите Си храмове, макар някои да пострадаха – всичко, което видяхме с очите си свидетелства, че може да бъде съградено!”

После Негово Преосвещенство изреди всички засегнати от земетресението на 22 май райони, градове и села в епархията, които предстои да бъдат посетени и описани щетите по храмовете и манастирите в тях, като още на следващия ден 27 май – неделя, ще се отслужи молебен в гр. Перник и ще започнат първите огледи в най-засегнатите от природното бедствие селища.

Епископ Йоан изказа благодарност на прот. Йоан Куков, духовенството, църковното настоятелство, хора, дарителите, господа професорите, учени, богослови, и всички, които зачетоха този празник и които спомагат с делата си да се утвърждава Божието свято Име.

„Божието благословение и Неговата свята милост да бъде с всички нас! Амин. Нека от небесата Господ Иисус Христос да простре Своите ръце и да опази този град, Своите чеда, Софийска епархия, нашата мила Родина! Амин!” – завърши словото си епископ Йоан.

Текст: Нина Комарова
Снимки: Василка Нанева и Нина Комарова

 

 

Снимки

В деня на св. мчк Георги Софийски, Най-новиВ деня на св. мчк Георги Софийски, Най-новиВ деня на св. мчк Георги Софийски, Най-новиВ деня на св. мчк Георги Софийски, Най-новиВ деня на св. мчк Георги Софийски, Най-новиВ деня на св. мчк Георги Софийски, Най-новиРотондата "Св. вмчк Георги ПобедоносецГробът на св. мчк Георги Софийски, Най-новиСв. мчк Георги Софийски, Най-новиВ деня на св. мчк Георги Софийски, Най-новиВ деня на св. мчк Георги Софийски, Най-новиКорбан за здраве
« предишна новинаследваща новина »