ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Видинският митрополит Дометиан отдаде почит на Дядо Цеко - Воеводата

07 юни 2012 19:57, Видинска митрополия
Видинският митрополит Дометиан отдаде почит на Дядо Цеко - Воеводата

На 2 юни 2012 г. обществеността на община Лом и дружество „Будители” в област Монтана организираха в село Замфир, Ломска околия, тържествено честване на 205-годишнината от рождението на изтъкнатия националреволюционер и борец за освобождението на България от османско владичество Дядо Цеко Петков – Воеводата.

Тържественото честване започна в храм "Св. Георги" с архиерейска света Литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан. В богослужбата взеха участие: архимандрит Антим - протосингел на Видинска митрополия, който огласи клироса, архимандрит Борис - игумен на Добридолската св. обител, йеромонах Исаак - архиерейски наместник на Ломска духовна околия, и йеромонах Михаил Маринов - енорийски свещеник при храма.

На гроба на героя в центъра на селото беше отслужена заупокойна панихида пред белокаменния паметник, издигнат от неговия сродник Георги Добринович.

Негово Високопреосвещенство митрополит Дометиан припомни на всички присъстващи великите дела, които извършиха споменаваните в този ден български революционери – Ботев и неговите четници, Дядо Цеко и редицата наши сънародници, пожертвали живота си за Отечеството ни.

Дядо Цеко Петков Пешев, известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко Воевода е български хайдутин и националреволюционер, борец за освобождението на България от турско робство. Роден е на 10 март 1807 г. в семейството на Петко Пешев в село Дългошевци - днес Замфир, община Лом, разположено по поречието на река Лом. Семейството му произхожда от участника в Чипровското въстание Тодор Терзията - Комитата. Цеко Петков се жени за Руса Петкова, с която има три дъщери - Камена, Цвета и Сава, и един син – Иван.

Младият Цеко Петков е активен ятак на хайдушките войводи, действащи в Северозападна България - Саво войвода от Голинци, Точо войвода и Иван Кулин от Медковец. След като турци посягат на двете му сестри Вълкана и Гена, Цеко Петков излиза хайдутин в четата на Иван Кулин. Скоро по съвет на Кулин той се отделя като водач на самостоятелна чета от девет души. С нея извършва многобройни нападения над тероризиращи раята турци, като за по-големите акции обединява силите си с четата на Иван Кулин.

След избухването на въстанието на 29 май 1850 г. Цеко Петков застава начело на отряд от 150-200 въстаници, разположен около Момин брод и Дългошевци, който обаче е разбит от силни турски части настъпили откъм Лом. Остатъците от отряда, начело с Цеко войвода и Димитър Панов – Гинин се присъединяват към отряда на Иван Кулин, който обаче отново е разбит при Белоградчик и при село Гърци (днес Градец).

След неуспеха на въстанието през 1851 г. Цеко Петков застава начело на няколко мирни демонстрации във Видин, при една от които е арестуван. Три години престоява в окови във Видинската крепост, като е подложен на измъчвания. Освободен е през 1853 г., след застъпничество на руското пратеничество начело с княз Александър Меншиков, и емигрира във Влашко. Включва се като доброволец в Кримската война и участва в отбраната на Севастопол. Участва в Руско-турската война (1877-1878). При освещаване на Самарското знаме на 6/18 май 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите: "Да помогне Бог на това свято знаме да премине открай докрай нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!"

Цеко Петков умира на 15 май 1881 г. в квартал "Момин брод" на Лом. Дядо е на революционера и деец на Върховния македоно-одрински комитет Юрдан Стоянов.

Негово Високопреосвещенство митрополит Дометиан с водосвет откри основно ремонтираната сграда на читалищния дом-паметник и поздрави жители и гости. Обновлението стана възможно благодарение на проекта „Реконструкция и обновление на читалища в Ломската община” по оперативната програма „Регионално развитие”.

В своето слово председателят на дружество „Будители” в област Монтана Юлий Йорданов очерта дейността на Воеводата за повдигането духа на българите-емигранти. Интерес предизвика ролята и мястото на Дядо Цеко за приемането на Васил Левски и неговите сподвижници във Втората българска легия в Белград.

С топли приветствени думи към живеещите в село Замфир се обърна и кметът на община Лом Иво Иванов.

На тържеството присъстваха и г-н Гаврил Гаврилов, кмет на с. Замфир, и г-н Румен Радевски, кмет на с. Трайково.

Самодейните колективи - танцова формация „Ентусиазъм” от Лом и групата за народни песни „Настроение” при читалищния дом-паметник в село Замфир - изнесоха богата концертна програма.

Текст и снимки: Антония АНТОНОВА

 

 

Снимки

Видинският митрополит Дометиан отдаде почит на Дядо Цеко - ВоеводатаВидинският митрополит Дометиан отдаде почит на Дядо Цеко - ВоеводатаВидинският митрополит Дометиан отдаде почит на Дядо Цеко - ВоеводатаВидинският митрополит Дометиан отдаде почит на Дядо Цеко - ВоеводатаВидинският митрополит Дометиан отдаде почит на Дядо Цеко - ВоеводатаВидинският митрополит Дометиан отдаде почит на Дядо Цеко - Воеводата
« предишна новинаследваща новина »