ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Поклонническо пътуване в Украйна

11 юни 2012 07:14, Ловчанска митрополия
Украйна

По естествен начин, непосредствено и чудесно Божествената благодат снизхожда до нас, вярващите, чрез светините. Затова и православният християнин винаги се стреми да се докосне до тях, за него това е едно от нещата, които осмислят житието му на този свят.

С благословението, организацията и грижата на Ловчанския митрополит Гавриил, от Ловеч отпътува за братска православна Украйна поклонническа група, в която присъства и сам Негово Високопреосвещенство.

Първата спирка на пътуването бе Световъзнесенския манастир в с. Банчени, Черневска област. Преди 3 години в Ловчанска епархия от този манастир бе донесена за поклонение чудотворната икона на св. Богородица – Боянска, която през деветдесетте години на ХХ в. е започнала да плаче; от тогава чрез нея са станали много чудеса, включително и чудотворно изцеление на дете, от рождение носещо болестта СПИН.

Самият манастир също е чудо. Във време, когато като че ли наблюдаваме оскъдняване на вярата, примери като този с Банченския манастир служат за упование.

Само за 15 години от земята, на която преди това не е имало нищо, изниква благолепен манастир, който по красота съперничи на най-великите примери за църковна архитектура. Освен видимото величие тук се усеща невидимо и също толкова велик молитвен и иночески пример. Непрестанна молитва и труд, това вижда поклонникът тук. Към манастира е уреден и Дом за деца лишени от родителски грижи, в който живеят около 400 деца от всички възрасти. Монахини 24 часа в денонощието полагат грижи за всички, всяко дете тук е обградено от внимание и любов. Това се усеща от лицата на децата, от тяхното поведение и държание. След училище по-големите помагат на манастирските ниви и на по-малките. Тук живеят и се учат деца родени със страшната болест СПИН, деца сакати от рождение, слепи, неми, глухи, без крайници. Всеки тук получава искрена и чиста любов. Децата растат с най-добрата грижа – духовната, освен за просъществуването им, тук се грижат и за спасението на техните души.

Следващата спирка на поклонението бе великият Почаевски манастир. По пътя към манастира нашите водачи - йеромонасите Лаврентий и Макарий, ни казаха, че този манастир е спирал и продължава да спира католическата инвазия. Той е като православен великан сред многото униатски села наоколо. Почаев е построен през средните векове, сама св. Богородица е указала мястото за неговото построяване. На мястото, където Божията майка е стъпила на земята, се е отбелязала стъпката й, от която извира чудотворен извор. Тук се поклонихме на Чудотворната икона на св. Богородица, на мощите на св. преп. Иов - първия игумен на манастира, на св. преп. Амфилохий, паметта на когото мнозина още помнят. Той блажено почива през 70-те години на ХХ в. Животът му е като живот на чудотворец, винаги пред килията му е имало големи групи хора, страдащи от разни недъзи, рани, бесновати, хора с ралични житейски проблеми. На всеки преподобният е обръщал внимание, на всеки е помагал в болката му. Заради голямата му известност той е затворен в лудница от съветската власт. В лудницата той продължава своята молитва и Богу служба. И тук непрекъснато започват да идват хора, за да търсят помощта на кроткия старец. Освобождаването му също прилича на чудо - след като разбира за заточението му, дъщерята на Сталин Светлана Алилуева се застъпва за него да бъде освободен. И сега при нетленните му мощи, от които се носи чудно благоухание, продължават да се случват чудеса.

Ето я и великата Киево-Печерска лавра, град на монаси, остров на благочестието, дух и средоточие на православна църковност. На това историческо, а и мистично място беше кулминацията на нашето поклонение. Отдолу под видимия манастир има друг невидим, като че ли небесен манастир, скрит от лъчите на видимото слънце, но обилно озаряван от лъчите на духовното Слънце Христос.

Първоначално като младенци водени от ръката на възрастните ние вървяхме без да знаем точно накъде. И ето едно по едно с нас бяха започнали да се случват събития, водещи ни към истинско възмъжаване в духа на св. Православна църква.

В подземния пещерен манастир ние буквално се гмурнахме в чист и благословен извор от святост. Тук са живеели наистина свети хора иноци, откъснати от света, пребиваващи в непрекъсната молитва. Няма как да не се усети това. Цялото същество на човек тук се превръща в трепет към оня свещен зов, идещ от вековете и отекващ в стените на подземния манастир, молитвения припев на отците и монасите живели някога тук: „Слава, благодарение и поклонение на Светата, единосъщна, животворяща и неразделна Троица!” Заради силната молитвена способност на живелите в подземния манастир светии да измолват душите на грешниците, нашите водачи ни казаха да се молим тук така: „Св. преподобни отци Киево-Печерски, молете Христа Бога на Страшния съд за нас!”

Дойде времето отново да се завърнем в Родината. Не ни се искаше да обърнем гръб обратно. След братското гостоприемство на преосвещения епископ Лонгин - игумен на Банченската св. обител, който сам е нагледен пример за благочестно подражание; след великолепието на службите и благолепието на храмовете; след поклонението на морето от светини, всеки от нас бе получил по нещо важно за самия него и сега му се радваше както дете на играчката, която отдавна е жадувало, и която никога не е мислило, че ще получи. Искаше ни се още малко да останем тук с братята и ние да станем участници в оня истински живот, който живеят те – в труд, молитва, послушание. Искаше ни се да не сме само свидетели на това, а и живо да участваме в това чудо на духовен градеж и душеспасение.

По пътя към България, макар че не беше по маршрута ни, ние се отбихме да се поклоним на още една светиня – мощите на св. преп. Петка Търновска в град Яш, Румъния. И тук духовният трепет накара сърцата ни да завибрират радостно и благоговейно, отправяйки молитва към обичаната от всички нас светица пред нейните нетленни мощи.

И накрая, като епилог искам да разкажа една малка история. Повече от седмица мина от нашето поклонение на светините в Украйна. В това поклонение участва и една жена, църковен настоятел на храм „Света Троица” в Ловеч, която след катастрофа повече от година се придвижва с патерици. След счупване на крак се оказва, че костите й не могат да зараснат. Следва продължително обикаляне по различни лекари, а диагнозата е нерадостна, организмът й няма способността да възстанови счупената кост – с патерици до края на дните й. По време на поклонничеството от дългото стоене права кракът й се подува и й причинява непрекъснати болки. Но въпреки болката тя не се отказва и присъства на всички служби, бдения и молитви, покланя се на всички светини. Вярва и се моли за изцеление.

Преди два дни тази жена дойде при мен в храма, в очите й имаше възторг и ми каза: „Отче, лекарят ми каза: ти ще ме накараш да повярвам…!” Оказало се, че на последната снимка на болния крак, направена след поклонническото пътуване, личи сериозен процес на изключително бързо възстановяване. А това било последното нещо, което лекарят е очаквал да види на снимката.

Богу слава за всичко! Амин!

 

 

Снимки

УкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаДетският домДетският домДетският домДетският домДетският домДетският домДетският домДетският домУкрайнаДетският домДетският домДетският домДетският домДетският домДетският домУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаМитрополит Гавриил и епископ ЛонгинУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаУкрайнаЯш    Яш   Яш   Яш   Яш   Яш   Яш
« предишна новинаследваща новина »