ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Една вълнуваща среща в православната духовна традиция - интервю

12 юни 2012 16:02, Отдел "Връзки с обществеността"
Изпълнение на вокален ансамбъл „Белле вочи” под диригентството на Недялка Тодорова

Те са приятелки и общуват ежедневно. Едната живее в Берлин, другата - в Хага. И двете изучават оркестрално дирижиране. Свързва ги и това, че са учили заедно в Музикалната акедемия в София и че и двете преди заминаването си са били диригенти на църковния хор при столичния храм „Покров Богородичен”.

Недялка Тодорова е в Поморие с вокален ансамбъл „Белле вочи” (хубави гласове) от Хага, Холандия, създаден през 1993 г. Тя разказва, че в Холандия има много добре развита любителска хорова дейност. „Белле вочи” започва съществуването си като група инструменталисти, които от време на време се събират да свирят заедно, а по-късно започват и да пеят. Недялка Тодорова дирижира формацията от ок. 3 г. и от тогава е имала с тях 3-4 концерта. Ансамбълът няма постоянен състав. Хората се събират за определена концертна изява и се подготвят с десетина репетиции за нея. Те нямат музикално образование и не се занимават професионално с музика - всички са любители аматьори с различни професии и пеят само за собствено удоволствие. Средната им възраст е 50 г.

С по-голямата част от хората, с които е в Поморие, тя работи за първи път. Обажда им се и ги пита дали имат желание да пеят заедно православна църковна музика и да вземат участие в международен музикален фестивал в България и те се съгласяват. Преди Поморийския фестивал са имали 10 репетиции. Преди пътуването, на 3 юни правят пробен концерт в Хага с програмата, която изпълняват в Поморие - приема се с голям интерес.

Питам я дали, когато е поканила певците, те са имали ясна представа с какво се заемат и какво представлява православната църковна музика. Тя казва, че по принцип холандците са будни и добре информирани в музикално отношение. А що се отнася до хората, които дойдоха в Поморие с „Белле вочи”, то някои от тях познават православната църковна музика, слушали са я и им харесва, други имат специално отношение и обичат България, трети нямат представа с какво се заемат, но са работили заедно с нея и откликват на поканата й. За тях първата им репетиция е и първата им среща с православната църковна музика, но със сигурност и начало на нова любов към тази музика.

Срещат изключително затруднение с църковнославянския език, на който пеят, но според нея се справят много добре. Между впрочем, според журито - също, и то им връчва специално отличие за „отлично произношение на църковнославянския текст”.

Недялка задължително превежда на своите хористи всички текстове, които изпълняват, за да могат истински да усетят и песнопението, да го почувстват като молитва. За фестивала „Достойно есть” Недялка Тодорова е подбрала „Тебе поем”, „Ныне отпущаеши” и „Благослови душе моя Господа” на Добри Христов, „Отче наш” на Николай Кедров-баща, „Помишляю день страшный” от Архангелски, което обикновено се изпълнява от големи хорове и е истинско предизвикателство за тях, „Достойно есть” от Чайковски, „Светий Боже”... - традиционни произведения. Според нея новостта на езика, православната култура, пътуването и срещата с публиката в Поморие е достатъчно голямо предизвикателство за хората от ансамбъла, затова се въздържа от произведения с изключителна трудност, въпреки че те без затруднение изпълняват Бах и изобщо барокова музика.

Без специално да й споделят, Недялка вижда сълзите в очите на хората от вокалната формация при пристигането им в Поморие, тяхното вълнение от пребиваването им в България. Богослужението при откриването, храмът, иконостасът, свещенството и тяхното пеене, костюмите и празничната атмосфера в храма и около него, танците на народните състави при откриването на фестивала, изпълненията на другите участници... За тях всичко е много, много специално и са благодарни за удоволствието да са част от това събитие. Говорят много за България и за българската култура по време на това пътуване и те с жив интерес научават всичко за страната ни.

Преди идването си в Поморие правят още един пробен концерт, този път пред българска публика, в храм „Покров Богородичен” в София, с който Недялка е творчески и емоционално свързана. Концертът на 6 юни е съвместно с Берлинския хор и с хора при храма, дирижиран в момента от Димитър Стоянов - три хора от различни държави, водени от трима диригенти, които по различно време са работили в Покровския храм с прицърковния хор. Една вълнуваща среща за всички тях в православната духовна традиция.

Донка Митева е диригент на „Колегиум музикум” от Берлин - смесен камерен хор, който се състои от студенти от Свободния и Техническия университет в немската столица, непрофесионални музиканти, млади хора от немски произход, между които има и американци, китайци и т. н. Тя е завършила хорово дирижиране в Консерваторията в София, но заминава в Берлин, за да учи оркестрово дирижиране. После остава да работи там, първо като диригент в оперен театър, а от една година като ръководител на този хор. Диригент е и на още три ансамбъла: голям хор и два оркестъра към двата университета.

Всеки семестър „Колегиум музикум” изнасят в Университета концерт с различна музика: старинна, романтична, съвременна... Съставът е относително постоянен, но всеки семестър едни хора завършват и напускат университета и състава, и постъпват нови на тяхно място, но винаги има едно ядро, което пренася опита и традицията.

Питам я как присъства православната църковна музика в репертоара на хора.

- Аз водя този хор от октомври миналата година и православната музика бе съществена част от програмата, която аз предложих за нашия пръв концерт под мое диригентство - казва тя. - Впоследствие възникна моята идея да подадем заявка за участие във фестивала в Поморие, записахме концерта и изпратихме записа на селекционната комисия. Но по принцип сега православната музика присъства сериозно в репертоара на хора, който преди да го поема откъслечно, само чрез 1-2 произведения се е докосвал до тази традиция.

- Как я приемат и как се справят с нея?

- Много им харесва. За тях тя е нещо различно от това, което по принцип се пее в Германия - Бах или Брамс, познават добре и Рахманинов, но сега се запознаха с много други произведения и композитори, които творят в православната традиция. В началото произношението на църковнославянския ги затрудняваше сериозно, но те много се стараят и постоянно се опитват да се подобряват. Аз, разбира се, ги коригирам, но смятам, че са постигнали едно доста добро ниво на произношението на църковнославянския текст, който е напълно чужд на тяхната традиция.

- Тези занимания стават ли повод да научават повече за Православието въобще, за православната духовност, култура и обичаи?

- Неизбежно е. Обяснявам им доста неща за самите произведения, за текстовете, за някои части на богослужението, но изтъквам и обяснявам и някои от различията в устройството на храма, реда на богослуженията, традициите в Православието и в католицизма и протестантството, които са най-силно разпространени в Германия. За тях всичко това е много интересно. Проявяват жив интерес към новия свят, който Православието им разкрива: разглеждат храмовете, слушат православните песнопения изпълнявани от православни хорове, защото в нашите храмове в България църковната музика има различно звучение от западното.

През дните на фестивала имат възможност да се запознаят с много хорове от традиционно православни страни, да чуят техните изпълнения и да се насладят на различната акустика в православния храм.

- Това е много личен въпрос, с който едва ли сте се занимавала специално, но вярващи ли са хората от този състав и как възприемат църковната музика, която изпълняват тук - просто като музика ли или осъзнават, че това е молитва?

- Начинът по който те пеят, отношението им ме кара да мисля, че по-голямата част от тях са вярващи, че те мислят и преживяват това, което пеят. Разбира се, някои от текстовете имат своя еквивалент на немски или латински, като например молитвата „Отче наш”, така че те знаят и разбират какво пеят и това се вижда в очите им. Това е и най-хубавото според мен в тази музика, че човек независимо от коя религиозна традиция е, коя е културата на предците му, я преживява еднакво силно и разтърсващо душата му.

Недялка се включва в разговора, като вметва, че жителите на Холандия са предимно протестанти или атеисти и членовете на вокалния ансамбъл, който тя ръководи не правят изключение - те са доста светски хора, но е убедена, че те, макар и непрактикуващи вярата, преживяват песнопенията като молитва, защото изпълнявайки молитвата „Отче наш”, човек не може да не усеща, че стои пред своя Небесен Отец и сърцето му да остане студено и безразлично.

 

 

Снимки

Диригент Донка Митева и смесен камерен хор „Колегиум музикум” в ПомориеНедялка ТодороваДиригент Донка Митева и смесен камерен хор „Колегиум музикум” в ПомориеДиригент Донка Митева
« предишна новинаследваща новина »