ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Отговори на читателски въпроси относно „архонтството”

24 юни 2012 19:25, д-р Десислава Панайотова

На лятната си сесия Св. Синод взе две решения относно архонтството, които бяха гласувани респективно на:

~ 14 юни 2012 г. (вж. решението по принцип - http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=78251)

и

~ 20 юни 2012 г. (вж. правилата за утвърждаване и присъждане на почетното звание "архонт" - http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=78803)

След оповестяването им в Официалния сайт на БПЦ-Българска патриаршия множество български медии, определени среди и отделни представители на нашето общество започнаха повече или по-малко коректно да тълкуват в публичното пространство синодалните решения. Някои от тях си позволиха дори да се самопровъзгласят за единствено верния коректив в разбирането на тези решения. Други започнаха да се изживяват като „православната съвест” на Църквата, тълкувайки синодалните решения по начин, който да подкрепи претенциите им, че са „авангард на верния и неподкупен лаос (т. е. на народа Божий)”.

Закономерно в редакцията ни започнаха да постъпват много ваши писма, скъпи в Господа наши читатели. В някои от тях прозираше объркването, което изживявате заради опитите да се внася раздор в Църквата и смут в душите ви – все неща, които обслужват интересите на тези, които искат светата ни Българска православна църква да е слаба и разединена.

С цел да се успокоят изкуствено провокираните в душите ви притеснения, публикуваме няколко уточняващи отговори на вашите въпроси:

1) Приетото от Св. Синод решение с правилник за присъждане на почетното звание „архонт” не представлява противоуставно догматическо отстъпление от чистотата на православната ни вяра, тъй като от архонта не се изисква, нито му се позволява молитвено и литургично общение с еретици и иноверци, а още по-малко изповядването на еретическо или друго, различно от Православието, религиозно учение. Напротив, синодалното решение утвърждава, че за архонт може да бъде признат „само православен християнин”, а истински „православен християнин” - в частност член на БПЦ-БП в светлината на Устава на БПЦ-БП - е всеки човек, който изповядва православния Символ на вярата и живее съобразно „Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци” в съответствие с УБПЦ-БП. А последните са основа респективно на устройството и управлението на БПЦ-БП, която е „неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух”. БПЦ-БП „се намира във вероучително и канонично единство, молитвено и евхаристийно общение с Поместните православни църкви” (вж. УБПЦ-БП, чл. 1 и 2).

Като Поместна автокефална църква БПЦ-БП има право да взима свои самостоятелни решения, включително и за такива отличия, които до този момент не са били част от нейния награден фонд и нейната традиция. Например в действащия УБПЦ-БП Официалният сайт не фигурира като официоз на Българската патриаршия поради това, че създаването му стана през 2009 г., т. е. няколко месеца след приемането на настоящия устав през 2008 г. (срв. УБПЦ-БП, чл. 58, т. 38), но това не го прави противоуставен.

2) Приетото от Св. Синод решение с правилник за присъждане на почетното звание „архонт” не представлява противоканонично и неморално толериране на „симонията” (закупуването на духовен сан), тъй като според синодалното разбиране даването на званието „архонт” е просто друга форма на отличие за светски лица и не представлява даване на йерархична духовна степен, нито приравняване с достойнството, правата и задълженията на православния епископ, свещеник или дякон.

3) Св. Синод и въпросните му решения нямат нищо общо със съществуването и действията на т. нар. „върховен архонтски събор”. Последният по никакъв начин не е считан от върховното ни църковно ръководство – Св. Синод – за легитимна църковна структура. Никой от вас, скъпи читатели, не бива да се подвежда от неверните внушения, правени в други медии, че с решенията си за архонтството Св. Синод одобрява практиките на този т. нар. „върховен архонтски събор” или някои действия на негови отделни членове, които за по-незапознатите поставят под съмнение опазването в БПЦ-БП на чистотата на св. Православие и на каноничния църковен ред.

В този смисъл злонамерените и хулни нападки от последните дни към Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и към Св. Синод като цяло са проява на безпрецедентна враждебност, която по никакъв начин не може да се възприема като християнска и църковна по дух, нито служи на църковния и националния ни интерес.

4) В изявлението си от 23 юни 2012 г. „Отличието архонт в светлината на решението на Св. Синод на БПЦ от 14 юни 2012 г.”, публикувано в Официалния сайт на БПЦ-БП, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил поддържа въпросното решение. Противно на внушенията, правени в някои противоцърковни медии, които работят за подхранването на вътрешните противопоставяния в нашата Църква, митрополит Гавриил отстоява авторитета на синодалните решения. Невярно е, че в изявлението си той отхвърля званието „архонт” такова, каквото то е определено от Св. Синод в решенията му от 14 юни и 20 юни 2012 г., и че в бъдеще митрополитът не би удостоил някого с това отличие, ако той отговаря на принципните синодални критерии.

5) В съответствие със синодалните решения, и противно на чужди медийни спекулации, в горепосоченото си изявление Ловчанският митрополит Гавриил не отхвърля отличените до този момент със званието „архонт”, ако те отговарят на приетите на 20 юни 2012 г. от Св. Синод критерии за даването на това отличие. При наличие на такова съответствие, тези личности са станали действителни архонти на Българската православна църква.

6) Когато Ловчанският митрополит Гавриил цитира Господните думи от Евангелие от Матея: „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ (Мат. 6:3-4), архиереят – без да подлага на съмнение решенията на Св. Синод, посочва, че този Евангелски идеал е най-съвършеният начин на дарение или милостиня, но той не изключва и други форми на благотворителност, угодни на Бога и достойни за поощрение.

Скъпи читатели, нека бъдем в послушанието, смирението, мъдростта и любовта на духовното разбиране, отношение и участие в живия живот на нашата Църква. За да имаме и опазваме в себе си Христовата радост пълна!

Текст: Десислава Панайотова-Пулиева, Главен редактор на Официалния сайт на БПЦ-Българска патриаршия

 

 

« предишна новинаследваща новина »