ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Престави се в Господа църковният историк професор архимандрит Павел Стефанов

09 юли 2012 13:50, Русенска митрополия
Проф. архим. Павел Стефанов

С прискърбие съобщаваме, че на 6 юли в Шумен се престави в Господа изтъкнатият професор архимандрит Павел Стефанов. Опелото на архим. Павел Стефанов бе отслужено на 9 юли от русенски духовници в параклиса „Всех святих”, в гробищния парк „Чародейка” в Русе, от 10 часа.

Отец-архимандритът е свързан освен с Ловеч, София и Шумен, така също и с Русе. Роден е на 23 декември 1948 г. в село Николово край Русе. Служи в русенските села Николово и Просена (1978-1982 г.) по времето на Доростолския и Червенски митрополит Софроний. Преди да замине за София, където работи като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт (1983-1986), той работи в Русе в завода за захар (1966-1967), в завода за лимонена киселина (1967-1969), и е преводач от английски език в Института за лакове и бои (1969-1971). Отец Павел, както той сам отбелязва в своята биобиблиография, (виж Биобиблиография на архимандрит доц. д-р Павел Стефанов (1974-2008), изд. "Фабер", В. Търново, 2009) остава в Русе шест години „безработен по политически причини (1986-1992)”. От 1993 г. е в катедра "Теология" на Шуменския университет и преподава Църковна история, История на религиите и Литургика.

Автор е на книгите „Ялдаваот. История и учение на гностицизма”, изд. "Омофор", С., 2008, 501 стр., и „Лирата на Параклита. История на монтанизма”, изд. "Фабер", В. Търново, 2012 г. Той беше обещал да представи новата си книга през пролетта в Русе и русенци очаквахме това представяне.

През 2006 г. чете лекции по История на евреите в България в университета на Южно Мисисипи и университета на Сан Франциско, САЩ, а през 2009 г. преподава българистика и славистика в университета на Лодз, Полша. Отец-професорът е провел голям брой научни специализации във Великобритания, Германия, Унгария, Швейцария, САЩ. Беше член на голям брой научни организации, като Съюза на учените в България, София (от 1994), Нюйоркската академия на науките, САЩ (от 1997), Американското дружество за църковна история, САЩ (от 1998) и др.

Чест прави на отец-професора, че още приживе улесни съвременните изследователи и сам състави своята биобиблиография, от която научаваме за научните му интереси, на които посвещава голям брой изследвания. Той съставя също така биобиблиографията и на архим. к.б. Климент Рилец. Негови публикации намираме в русенските издания: в. "Утро", "Дунавска правда", "Духовен дом", Научни трудове на Русенския университет „Ангел Кънчев”. Посвещава различни статии върху сектантското влияние в България, анализира също така митарствата, нестинарството и различни неморални прояви, с които се сблъсква съвременното ни общество. Той беше една будна църковна съвест, която издигаше истината на пиедестал, така както ни учи Свещеното Писание.

По качество и обем на научното творчество проф. архим. Павел можем да сравним с хората, които посвещават целия си живот на наука и издават солидни богословски трудове. Архим. Павел беше такъв – истински монах и задълбочен учен. Той на дело показа, че в никакъв случай науката не противоречи на религията и между тях съществува една симфония. Цялата академична богословска общност в България дълбоко скърби за неговата неочаквана и скоропостижна кончина. Той беше единственият монах-професор в новата ни българска история. Не кариерист, а монах, който се занимаваше съвестно с научната си дейност, за което свидетелстват всички, с които е общувал през времето на скромното си житие. Архим. Павел беше истински книжовник и будител, който със своята прямота и откритост спечелваше сърцата на милеещите за правда и истина християни. Според проф. Ангел Кръстев, състудент на новопреставилия се, о. Павел „беше един достоен монах, ригорист към самия себе си, да не говорим, че беше голям учен, за това свидетелстват многобройните му статии, студии и публикации в църковни и светски издания”. Блаженопочиналият Ловчански митрополит Григорий, по думите на проф. Кръстев, е бил възхитен от качествата на младия си секретар йером. Павел, за когото казва, че е бил „много добър, начетен, интелигентен секретар, който борави отлично с пишеща машина и владее отлично английски език”. Днес Българската православна църква има голяма нужда от монаси със солидна научна подготовка и духовен опит, които един ден умело да ръководят изстрадалия български народ.

Несъмнено о. Павел познаваше и водещите богослови зад граница, с които щеше да е в състояние да води богословска дискусия. В личния си блог той често представяше рецензии на научни трудове, т.е. беше в течение с най-новите постижения на науката. Действително беше учен-енциклопедист, който с лекота общуваше с научни изследователи от чужбина, като открито заявяваше своята позиция. Духовник и учен с характер, владеещ голям брой чужди езици и проявяващ необикновена памет. През последните години той редовно пишеше проповеди за неделните и празнични дни. От такива духовници с научна подготовка се нуждае днес повече от всякога нашата св. Църква, за да има църковна просвета сред нашето общество, подлагано често на влиянието на „разни и чужди учения” (Евр. 13:9).

За последно в Русе отец-архимандритът участва в проведената в Историческия музей Национална научна конференция „Църковно-народният събор 1871 г. и създаването на екзархийските епархии” 19-20 май 2011 г. (http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=45450 ). Тази конференция беше проведена под научното ръководството на проф. д-р Георги Бакалов, който наскоро също се престави в Господа. Българската православна църква в тяхно лице се лиши от двама изтъкнати църковни историци, които живееха своята вяра и имаха ясни позиции по голям брой църковни въпроси, вълнуващи съвременното ни общество.

Бог да ги прости и настани в Небесното Си Царство!

Текст и снимки: протодякон Кирил Синев

 

 

Снимки

Национална научна конференция, Русе, 20 май 2011 г.Национална научна конференция, Русе, 20 май 2011 г.
« предишна новинаследваща новина »