ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Проповед на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил на празника на света великомъченица Марина

18 юли 2012 17:06, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

„В името на Отца и Сина и Светаго Духа!

Ваше Преосвещенство!

Възлюбени в Господа отци, братя и сестри!

Ето че ние извършихме светата Литургия, която още наричаме света Евхаристия, защото тогава ние проследяваме целия земен живот на Спасителя - от Неговото раждане до Неговото Възнесение и изпращането на Светия Дух на Петдесетница. Всички тези събития ние си ги припомняме, като благодарим на Всемогъщия Господ Бог. Така трябва да правим постоянно. За тези всички огромни благодеяния и милости, които Той постоянно изпраща върху нас.

И ето, ние благодарим, че днес Господ Бог ни удостои да дойдем отново тук, в тази света обител на света великомъченица Марина, да отслужим света Литургия с нашия викарен епископ Йоан, със свещениците, дяконите и заедно с вас, православните християни, да се помолим и да почувстваме единството в молитвата. Единството на светото Православие е което ни дава тази сила, за да можем да се стараем, да се очистим от всяка телесна и душевна нечистота и да се изпълним с благодатните дарове на Светия Дух. Към това трябва винаги да се стремим. Защото всички ние грешим постоянно.

Няма човек, който да живее на земята и да не греши. Ние трябва да се стараем да очистим тялото, сърцето и душата си, за да можем да приемем благодатта на Светия Дух. Както казва Спасителят: „Ще дойдем и обител ще направим”. Това е най-важно да постигнем в живота си, братя и сестри.

Както това са го постигнали Божиите угодници, в това число света великомъченица Марина. И в тропара на св. цар Борис се казва: „Изпълнен със страх Божий, но бил си жилище на Светия Дух”. Както и за други свети Божии угодници също така се говори, че те са били обител, жилище на Светия Дух. Това е най-важно ние да постигнем. И трябва да се стремим към святост колкото може повече. Защото нашият Господ Бог е свят.

Когато говорим за мъчениците, това не значи, че само са били мъчени. Това е една част от техния живот, подвиг. А както знаем, великомъченици ги наричаме, защото много повече са били измъчвани. За какво са измъчвани? Това е много важно да знаем. Те са били измъчвани за вярата си в Христа Бога. Защото има много други мъченици, но не за вярата. Тях не можем да ги канонизираме, да ги почитаме за светии. В това число и нашия велик българин и Апостол на свободата йеродякон Игнатий (Васил Левски).

Той е съден. Поробителите нарочно са го обвинили в престъпления против властта. Като един бунтовник. За да могат да го обесят. Няма към него въпрос за вяра или насилие над него да се откаже от вярата си и да приеме мюсюлманство. Няма такъв въпрос към Дякона. Именно затова той не е измъчван пряко за вярата си в Бога. И самият той не говори, че е бил в манастир.

Аз обърнах внимание и се задълбочих в тези изследвания. Той не говори, че е бил в манастир и че е дякон. Не че се срамува, а се отказал временно и напуснал манастира, за да се посвети на организацията за освобождението на България. Ние знаем от неговите съратници как той продължавал да се подвизава като монах. Постил е, служил е даже. Причастявал се. Когато свещеникът все пак не знаел как да го упомене или е мислил да каже "раб Божий Василий", той му е казал: "Йеродякон Игнатий". Така се причастявал Васил Левски - като йеродякон. Не като мирянин, а като йеродякон. И именно поради това, че той не е измъчван за вярата, той не може да бъде канонизиран за светец. Достатъчно е тази почит, която имаме за него като към един от великите българи и можем да кажем в преносен смисъл великомъченик за българската свобода. И, разбира се, за вярата. Но това е косвено. В случая това няма отношение.

Когато гледаме житията на Божиите угодници, ние виждаме преди всичко, пак ще обърна внимание на това, че те се стараят да се изпълнят със Светия Дух, с даровете на Светия Дух. Първото нещо, което те са правили, е да изповядват Христа. Изповядвали своята вяра в Бога, без да се страхуват от наказания и от мъки. След това те са изповедници. Защото заедно със свидетелстване на вярата, те изповядват тази вяра в Бога, в Христа, в Света Троица, в света Богородица. И по този начин дават пример и на нас, православните християни, и на тогавашните християни, които са присъствали. Особено на нас, които знаем и четем за техните подвизи.

Ние трябва да се стараем, братя и сестри, да свидетелстваме за своята вяра. Не да се срамуваме. Да показваме, че ние сме православни християни. Ние не трябва да се срамуваме от своята вяра, а безстрашно да я изповядваме. Даже когато има възможност и опасност ние да пострадаме. Защото няма по голяма духовна радост и подвиг от това да пострадаме за вярата си. Както и мнозина през този период наистина бяха изповедници за своята вяра и мъченици за българската вяра.

Като говорим за това, аз си спомням, наскоро станаха известни слова на Свобода Бъчварова. Тя е казала приживе, че българският народ загуби Светия Дух. Ето колко много тя е проникнала в истините на православно-християнската ни вяра. Макар че е живяла в такова семейство, на атеисти, тя е прозряла истината.

През това тежко време тя не се е уплашила да изповядва своята вяра и да свидетелства за Христа. И затова, макар че е от такова семейство, тя не е била оставена на мира. Била е измъчвана от най-страшното по онова време като мнозина духовници, свещеници и миряни - в мазетата на "Държавна сигурност". Страшно е човек да разбере на какви мъки е била подлагана вярата. И не само по това време. Така е било и по време на римското гонение, и по време на османското владичество. Но за съжаление, когато липсва Христос, когато на власт са непознали Христа и се боят от това някой друг да не им вземе тази власт... ето докъде достигат, братя и сестри - да се борят против Бога.

Нека се стараем ние да не правим това, като имаме такива много сподвижници. Аз бих казал: и все още, и в наше време, винаги има такива, които не се страхуват да изповядват своята вяра. И мисля, че трябва да се постараем да изследваме, да съберем такива сведения. Особено за Свобода Бъчварова, както и за други, да разберем дали те наистина са пострадали за вярата, или не. Защото има и свещеници, които са наказани заради престъпления. Много трябва да се изследват тези събития и тези случаи по време на атеизма. В Русия например, Руската православна църква, братя и сестри, не канонизира всички пострадали свещеници и миряни през този период, защото много подробно трябва да се изследва всеки един отделен случай.

Укрепналата в Русия атеистична власт е принуждавала духовниците и миряните да признават, че са работили против съветската власт. Като ги увещавали и им давали надежда, че ще ги помилват, ако признаят, че са работили против съветската власт. Виждате ли колко лукаво са подхождали? Истинските духовници, истинските християни не се съгласявали с това. „Не, ние сме служили само на Христа”, казвали те. Православният християнин не работи против никого. Той не се бори, така да се каже, с никого. Той се старае да се запази чист от изкушенията на врага, на дявола, който по различен начин се старае да ни омотае в своите мрежи и да ни отклони от пътя на Христа.

Ненапразно св. апостол Петър казва: "Врагът на нашето спасение обикаля като рикащ лъв и търси кого да погълне". Така че не е шега, братя и сестри, този лукав стремеж на нашия враг да ни погуби. И затова ние трябва да бъдем мъдри като змии, както казва Спасителят, и незлобиви като гълъби, за да знаем как да отклоняваме тези нажежени стрели на лукавия с бронята и щита на вярата.

Тези свещеници и миряни, които са смятали, че ще бъдат помилвани, като подпишат, че са работили против съветската власт, били убивани. Защото един невярващ не спазва своите обещания. Това е било само примамка. За съжаление, те са се хванали на тази примамка и са се отказали от Христа. Колкото и да са се подвизавали тези свещеници, те подписали такива декларации, в които фактически се отказвали, че са работили за Христовата църква. Признавали, че са работили против нещо друго. Което не са го правили фактически.

Трябва мъдро да постъпваме, братя и сестри. Да не се поддаваме на никакви, дори и най-малки изкушения. Защото по различен начин врагът на нашето спасение ни отклонява от пътя към Христа, от пътя към храма. Не трябва да забравяме, че първите наши грижи и старания трябва да бъдат за душата. За духовната храна, за това как да угодим на своя Господар, на Бога. Затова апостол Павел препоръчва и на мъжете, и жените да се подвизават с добрия подвиг. „По-добре е да не се омъжват или женят, а да се посветят на Бога”, казва той. Омъжената или жененият човек - той се грижи да угоди на своя съпруг или съпруга. А нежененият се старае да угоди на Бога. Ето това е разликата. Ние трябва да си помагаме един на друг. Господ не иска да се откажем от това. Нека да правим разлика. Но преди всичко и над всички трябва да бъде Господ. Ние трябва да извършим своите задължения първо към Него и тогава към своите ближни. Затова не трябва и да казваме „аз обожавам някого”, както, за съжаление, често казват. Ние може да обичаме някого, но обожаваме само Бога. Към Него може да имаме уважение и преклонение, но не и към човеци, към творение.

Ето, виждате колко много е важно и ние, макар и да не трябва да пострадаме като мъченици, да свидетелстваме и да изповядваме своята вяра. Това е много важно за самите нас. Да покажем, че ние сме Христови ученици, а не следваме някого другиго.

И така, братя и сестри, поздравявам ви с днешния празник, празника на света великомъченица Марина! И нека Всемогъщият Господ Бог по нейното застъпничество и по нейните молитви да ви дари със Своите богати милости и щедрости! Да ви дава много здраве и щастие! За много и благодатни години!”

Записал: Петко Колев

 

 

« предишна новинаследваща новина »