ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Монашеско пострижение в Девическия манастир „Св. пророк Илия“ в кв. „Дървеница“

21 юли 2012 10:49, Софийска митрополия
Монашеско пострижение

В навечерието на манастирския празник - Илинден, Девическият манастир „Св. пророк Илия“ в столичния квартал „Дървеница“ се сподоби с още една сестра - Христова невеста, която пое по нелекия път на монашеското служение. Това е дългогодишната послушница Елена М., която след като внимателно изпита себе си, пристъпи за монашески постриг.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим пострижението бе извършено по време на празничната вечерня от Негово Преосвещенство Знеполски еп. Йоан, викарий на Софийския митрополит. В него взеха участие софийският протосингел - ставр. ик. Ангел Ангелов, игумени на софийски манастири и монаси, свещенослужители.

Новопостриганата монахиня е била на послушание пет години в светата обител. Тя е с висше образование, получено в няколко различни учебни заведения и е с научна степен. Под мантия тя бе водена от майка Матрона, игуменка на Дървенишката обител. При пострижението й бе дадено името Евфимия.

Епископ Йоан поздрави от името на Негово Светейшество патриарх Максим всепреподобната игумения и изказа пастирско наставление за различаване на сълзите, които християните проливат по различни поводи. Накрая той приветства новата монахиня и отправи напътствени слова към нея за предстоящия монашески подвиг.

В своето слово той каза: „Когато извършихме това свещено чинопоследование на монашеското пострижение, видях в очите на някои лица сълзи... Това ми даде повод за един размисъл, който искам да споделя… – кои сълзи са полезни и достойни за християнина; и кои сълзи не са свойствени за християнския живот. Ако ние плачем сега за това, че имаме печал по Бога, и че виждайки монашеския постриг на новопостриганата монахиня Евфимия, ние разсъждаваме за себе си, че нямаме тези сили да поемем този благословен път на монашеството и в някаква степен укоряваме себе си или се предаваме на доброволната скръб по Бога, че не сме достойни, и проронваме заради това една сълза – това са достойни сълзи за християнина.

Ако пък всички ние съжаляваме, че сме влезли в този път и се страхуваме за онова, което оставяме в света; и плачем на монашеското пострижение като че все едно изпращаме покойник – това са сълзи, които свидетелстват, че много често нашите братя и сестри, включително и ние духовниците, трудно разбираме монашеския път! И тези пролети сълзи не са в наша полза!

При всички случаи монашеското пострижение се оприличава на раздялата на един човек, но най-вече със светския човек в себе си. И, ако ставаше дума за някаква смърт и умиране, във всички тези последования – то става дума именно за доброволното отричане на човека, приел монашеския образ, на всичко онова, което е похот на очите, похот на плътта и похот житейска или от мирските суети и от този свят.

Затова, честна монахиня Евфимия, ако и ти плачеш, че Бог те е сподобил днес да приемеш великия ангелски образ на монашеството – Бог да ти даде милост да усетиш Неговото Присъствие, да усетиш Неговата Благодат, да усетиш Неговата Закрила – крепка, мощна, и да Го видиш лице в лице чрез светото Евангелие – това за тебе са спасителните сълзи, защото това е твоят повик на онова, което през тези години ти изрази като желание. Но, ако в сърцето ти има съжаление за онова, което е извън оградите на този манастир – това са от тези сълзи, които са безплодни, които само пречат на човека и се стараят да върнат неговото самолюбие и неговата воля, предпочетена пред Божията Воля. Затова и много пъти нашите скъпи родители, които са ни отхранили – плачат... Малко са тези, които плачат от радост, защото отказал се от радостите на светския живот, ти неминуемо очакваш други радости, които външно не могат да бъдат разбрани – могат да бъдат видени само чрез духовните очи! А то какъв е този живот – в оградите на светата обител, под молитвения покров на св. пророк Илия!...най-често в богослужението на светата Църква, най-често в частна и обществена молитва, най-често във въздържание, пост и молитва не само за себе си, а и за всички човеци, най-често в трудолюбие и послушание към изпълняване на монашеските обети, за послушание, за целомъдрие и за нестежание; най-често в изпълняване на всичко онова, което Господ е рекъл: да обичаме Бога с цялата си душа, да Го възлюбим с всичкия си разум, с всичкото си сърце! И втората подобна заповед е да обичаме ближния като себе си. Ето, това е то животът вътре в светата обител! Естествено, че тази радост, която човек може да изпита, е радостта дадена от Бога: „Радвайте се! Защото Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”.

След вълнуващото слово на епископа многобройните присъстващи поздравиха новопостриганата монахиня, която със запалена свещ в ръка стоеше и отговаряше със скромност и радост на въпроса на всеки:

- Как ти е името, сестро?

- Евфимия монахиня.

- Спасявай се в Господа! - пожелаваха всички, с надеждата все повече заселнички да има светата обител, посветена на светия пророк Илия.

Текст: Весела ИГНАТОВА
Снимка: Нина КОМАРОВА

 

 

« предишна новинаследваща новина »