ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

С ДОБРИЯ ПОДВИГ СЕ ПОДВИЗАХ... ВЯРАТА ОПАЗИХ (2 Тим. 4:7)

23 юли 2012 23:06, Варненска и Великопреслaвска митрополия
През годините

По повод 40-годишната дейност посветена на БПЦ на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил

Свързан духовно с православния български народ, митрополит Кирил, Варненски и Великопреславски, обичащ твърде много своето паство, милеещ за неговите православни ценности, уверено работи на Господнята нива. Архиереят се ползва с доверието на изпълнителната, местната, законодателната власт в страната. Чрез своята архипастирска и духовно-просветна дейност митрополит д-р Кирил усърдно се стреми да сплоти вярващите под православния кръст и стана истински ревнител на отстояване прозрението на свети цар Борис І Покръстител. Той спечели уважението, любовта и признанието на много миряни както в епархията, така и в страната, и зад граница.

В своята 40-годишна дейност, посветена на БПЦ, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил поддържа единството на БПЦ. Архиереят и днес укрепва народностното и православно-веровото съзнание на християните в страната. Енергично се стреми да подпомогне духовно-културния напредък на своите миряни, да засили православните устои на Варненска и Великопреславска света митрополия, на БПЦ като цяло.

Митрополит д-р Кирил не се задоволява само с проповеди от солея и с наставления до настоятелствата. В своите разработки и изследвания още като архимандрит в началото на 80-те години на ХХ век навлиза дълбоко в сложната тематика за разгръщане на „Молитвеното застъпничество на Руската православна църква за българския народ през османското владичество и по време на Освободителната война”. И до ден-днешен този негов труд остава безспорен принос в нашата църковна история. Разгърнати и свалени от рафтовете на епархиалните ведомости, сведенията от църковните библиотеки както в Русия, така и в България остават безценен извор за времето. Изследователят се позовава на съчиненията на Димитър Страшимиров, „История на Априлското въстание”, А. Бендерев, „Православное обозрение”, цяла серия издания на „Църковен вестник” на РПЦ от ХІХ век. Митрополит Кирил още като архимандрит е един от малкото изследователи в нашата православна историческа литература, със свои търсения и върху пълните събрани съчинения на Ф. М. Достоевски, както и на „Дневника” на писателя от 1877 година. Върху цялата проблематика за материалната помощ от братска Русия за освобождението на България от османско владичество, архимандрит Кирил търси изворов материал от Централния държавен архив на Санкт-Петербургското отделение, където е фондът на княз Василчиков. Княз Василчиков е бил председател на Петербургския славянски комитет.

Можем да си представим какъв обем от изворови страници е обработен, извършена е реконструкция на пожертвованията на цяла Русия за българския народ. И тук архимандрит Кирил се вглежда в духовните лица и учреждения, участници в този процес: Св. Синод, Московския и Санкт-Петербургския славянски комитети, Червения кръст, местните управления на Червения кръст, началниците на губернии, местните дамски комитети, началниците на местни складове на Червения кръст, т.е. на всички възможни организации, които за изпълнение на общата цел са възлагали надежди главно на духовенството. Ценен е приносът в тези изследвания на архимандрит Кирил с това, че откроява в онази епоха въодушевлението на руския православен народ, който се стремил с всички средства да облекчи участта на своите страдащи братя в българските земи.

Много са имената на руските свещеници, епископи, руското духовенство, на самите миряни, които не се ограничавали само с възвания, в които призовавали способните да вземат участие във военните действия против османска Турция в редовете на доброволческата армия. Макар това да не се харесвало тогава на военния министър на Русия, Милютин. Изследванията на архимандрит Кирил в това направление показват самопожертвователната благотворителност на руския народ, която е била ръководена от неговите архипастири. Ценен принос са изследванията на бъдещия архиерей, защото показват синовната благодарност на всеки българин към руския православен народ, оставил по нашите бойни полета своята кръв, кости и безценен пример за саможертва по заповедта на Спасителя, които не търсели никаква благодарност и признателност.

При дългогодишното му служение като архимандрит пренася на българска почва неизвестни факти, дневници, записки, събития и трайни следи за възкресяването на това велико дело. Той разкрива и увековечава паметта на ревностния книжовник митрополит Киприан. Вгледал се дълбоко в историческите традиции на българските архиереи, самият той продължава трудния, но единствен път - да следва църковната дейност на свети Киприан, Григорий Цамблак и всички останали български църковни дейци, работили за близки връзки с РПЦ. Това той почувствал още в Рилската света обител. Много рилски братя са завършили образованието си в Русия. Следва да споменем митрополит Методий Охридски (възпитаник на духовна академия) и Евстатий Пелагонийски (завършил Московската духовна академия), архим. Кирил (Киевската духовна академия), йером. Евгений (Казанската духовна академия), йеродякон Игантий Рилски и йеродякон Харалампий (Московската духовна академия), монах Методий Зографски (Петербургската художествена академия) и други. Затова архимандрит Кирил чувства особено силно руското влияние, утвърден е и култът към някои видни руски светци, а нейните монаси разпалиха всред българския народ вярата в освободителната война. В Рило-манастирската обител архимандрит Кирил е вдишвал църковно-славянската граматика, гръцки език и граматика, източно пеене, свещена история и други светски дисциплини. И някак си естествено у него заживява мотото на богословската му дейност: "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си" (Йоан. 15:13). С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, архиереят на Варненската и Великопреславска света митрополия д-р Кирил в края на ХХ век и началото на ХХІ век устойчиво развива дейност в областта на българо-руското православно сътрудничество.

През последните петнадесет години митрополит Кирил, изследва мъчениците за християнска вяра в епархията. Интерес за издирване и събиране на българските светии и мъченици от епохата на османското владичество се явява не списък, а продължение на започнатато от св. Паисий Хилендарски - да се откроят „светии просияли от българския народ”. На територията на епархията е започната изключително отговорна и достойна свята дейност за открояване на мъченика Прокопий (Порфирий) Варненски, родом от Варненско, помохамеданчил се в Смирна, разкаял се по-късно и убит на 25 юни 1810 г., понеже се отказал от исляма. Мъченик за вярата. Следват изследвания за живота на мъчениците Райко Шуменски и Йоан Омурташки. Издирено и установено е житието на славна и добропобедна новомъченица Ганча Кривенска. Това локализиране и установяване на народностния произход е книжовен принос за уроци по българската църковна история на митрополит Кирил „За Христовата вяра”.

Приближаващата 25-годишнина от служението му като митрополит на Варненска и Великопреславска епархия ще е повод да кажем, че и като предстоятел на Българското църковно-подворие в Москва, архимандрит Кирил е придобил искрена обич сред руския народ, уважението на обществеността, засвидетелствал любовта си и тая на вярващия български народ към РПЦ, към руския народ. Епархията ни с дейното участия на своя архиерей Кирил се сдоби с Архитектурно-мемориален комплекс „Военноморска слава на Русия“, посветен на светия адмирал Ушаков и Руския черноморски флот. Всичко това стана във взаимодействие с президентската институция, общинската администрация на Каварна, командването на ВМС.

През последните десетилетия освен пастирската, литургическата, духовно-просветната дейност, особени старания от страна на настоятелствата и с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил са положени за възстановяване собствеността на храмовете. Възвърнати са земеделски земи - възможност за издръжка и ремонти. Епархията преди промените от 10 ноември 1989 г. разполагала с един манастир. Днес нейните манастири са седем. Два са новопостроени, останалите са обновени. Храмовете и параклисите са над 320. За две десетилетия са построени повече от 60 нови храмове и параклиси, възстановени са 30, а обновени са около 20. С доброто сътрудничество на Община Варна са възстановени старите храмове в централните градски гробища и район „Аспарухово”. Изграден е болничен храм в МБАЛ „Св. вмчца Марина”, гр. Варна. Също и в АГ-болница. В местния затвор е изграден параклис.

Обширна е социалната дейност в епархията. В духовните околии има социални кухни. Така е в гр. Търговище, в гр. Добрич, в кв. „Аспарухово” и кв. „Владиславово”, Варна, в сътрудничество с Община Варна. В храм „Св. цар Борис”, гр. Варна е изграден Център за духовно обгрижване на зависими лица. Духовно-просветният център е с голям принос за осъществяване на превенция, преход към трудова заетост в рамките на сътрудничество с НПО. В продължение на години в епархията се провеждат Седмица на православната книга, международни и всеправославни форуми. Храм „Св. архангел Михаил” се превърна в духовно средище. Тук среща си дават деятели на богословската мисъл, иконописци, творчески и читалищни дейци не само от епархията, но и от страната и чужбина. По повод възпоменанията на 1100-годишнината от Преславския църковен събор (893 г.), представител на Цариградската патриаршия е митрополит Хризостом. От Руската православна църква - Волоколамски митрополит Питирим. Сръбската патриаршия е представена от Тимочки епископ Юстин и Врански епископ Пахомий. От Румънската православна църква тук е нейният предстоятел – патриарх Теоктист. В неделя (19.09.1993 г.) в преславския храм „Св. Кирил и Методий” е отслужена патриаршеска света литургия от Българския патриарх Максим и Румънския патриарх Теоктист, заедно с другите представители на поместните православни църкви. Гости на тържествата във Варна са представители на Вселенската патриаршия, митрополит Пантелеймон Белгийски, министърът на културата на Русия Евгений Сидоров.

Официозът на БПЦ „Църковен вестник” предоставя страниците си от февруари 1994 г. и публикува статията на Варненски и Преславски митрополит Кирил „Църква и секта”. В нея авторът пише: „Христовата Църква е богоустановена институция, имаща йерархия и вярващи. Духовенството се състои от хора, притежаващи особена Божия благодат, предавана от поколение на поколение чрез светото тайнство Свещенство с ръкоположение и по този начин се поддържа апостолската приемственост”. Последва издание на Варненската и Великопреславска света митрополия през 2004 г. под заглавие „Епископът – образ Христов”, на известния митр. д-р Йоан Зизиулас. Привеждам един цитат, който е в пълно съзвучие с дейността на митрополит Кирил: „...основната, първостепенна задача на епископа е да ръководи светата Евхаристия. Всички други негови дела са второстепенни, тъй като те придобиват смисъл от връзката им със светата литургия”.

От 9 до 11 юли 2003 г. е осъществен в рамките на „Инициатива за духовност и култура” Първи епархийски събор на православната младеж във Варна. Негов акцент е „Ролята на православната младеж за утвърждаване на християнските ценности в съвременния живот”. Съборът преминава с благословението на архиерея.

На 28 март 2003 г. в Москва е подписан договор между душепопечителския център „Св. прав. Йоан Кронщадски”, разположен в Крутишкото подворие, от иеромонах Анатолий Берестов и митрополит Кирил. Всичко това е с благословението на Руския патриарх Алексий ІІ. На 26 септември 1997 г. във Варна Негово Светейшество Българският патриарх Максим, Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей, Негово Блаженство Румънският патриарх Теоктист и Негово Светейшество и Блаженство Грузинският патриарх Илия извършват молебен във връзка с Втория научен симпозиум за екология на Дунав и Черно море. Симпозиумът работи под надслов „Религията, науката и морето”, който е под патронажа на г-н Жак Сантер, председател на Европейската комисия.

В община Варна като извънкласна форма се преподава религия под формата на „Нравствени ценности”. Това служение потвърждава апостолското предание с ”дух и истина“ (Йоан. 4:24). Важни са напътствията на архиерея към свещениците и техните помощници. Вестник „Християнска просвета” в своите броеве от 1990 г. определя митрополит Кирил Варненски и Преславски като изряден архиерей и родолюбец. Неведнъж митрополит Кирил ги наставлява с думите: „Духовенството не трябва да забравя, че неговият живот е евангелие за вярващите, а за презвитерите - те са наши духовни майки”. И още казва митрополит Кирил: „Важно е духовникът и християнинът винаги и при всички обстоятелства да се изявяват като такива, да отстояват званието, към което са призвани, както казва св. ап. Павел: ”Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога“ (1 Кор. 7:24).

За митрополит Кирил днес може отговорно да се пишат с главна буква думите Човек, Гражданин, Епископ. Да, личност с главна буква, той винаги има свое мнение по даден въпрос, но само по въпроси, от които разбира, понеже е твърде строг към себе си. Тъй като е роден в деня на Светия Дух, то той е привързан към благотворното влияние на Българското духовно възраждане. Множество са информациите в специализирания православен периодичен печат за научни и обществени прояви, в които митрополит Кирил участва. Ценни са интервютата му в различни вестници, списания, сайтове за православна мисъл по въпросите на деня. Самият той избира тематиката и нейните измерения по научната потребност, развитието на богословската наука, социалната поръчка на институцията, която представлява. Но това е и личен теологичен избор на епископа към времена, пространство, деяния, личности. С репутацията на изследовател на своите предшественици на катедрата, която оглавява, той вярно е очертал хронологически граници на Варненската и Великопреславска света митрополия. Откроен е приносът на неговите предшественици, митрополитите Симеон и Йосиф.

Като богословски деяния – обект на неговите изследвания е дейността на свети Кирил и Методий в Чехия. Той е от епископите, които изследват хилядолетното минало такова, каквото реално се е състояло. Вглежда се в детайла, който извежда към териториите на Моравия и е участник в новите перспективи за делото на славянските равноапостоли. Жив е интересът му към човека и неговите православни ценности. Днес особено го вълнува жертвоготовността на Васил Левски за народа и онези превъплъщения на Свобода Бъчварова, която със своята вяра е успяла да съхрани православната си себежертвеност. Истински са поривите му да изследва думите на Спасителя: „Ще дойдем и обител ще направим”. И веднага подчертава, че това е най-важно да постигнем в живота си.

Имал съм щастливата възможност да го наблюдавам по време на светата Литургия, при срещата и гостуването на Митрополита на Варшава и цяла Полша Сава и извън обичайните дейности. Дейността му на международното поле в различни страни и тази в Брюксел заслужава специално внимание и отношение. Казано накратко, митрополит Кирил има позиция, заедно с идеята за всеобхватност на историческото поведение, той на всяка неделя на Всеопрощението иска прошка от своите миряни. Сълзите се стичат по неговото лице. Коректен към своите миряни и духовници, коректен към предшествениците си, преживял радостта и болката, търси приемственост между поколенията. Той бе и от онези радетели да се разкрие богословска катедра в ШУ „Еп. Константин Преславски”. На юбилейните тържества проф. Тотю Тотев се обърна към него с думите: „Великопреславски митрополит, позволете първом така да Ви нарека, а после Варненски”. Това ще рече, че дълбоко нашият архиерей е свързан със земята, която го е отгледала и е вдишал дълбоките и хилядолетни страници на отминали събития. Той е епископът, който казва: „Заради моите грехове ми се даде тази епархия, този кръст ще нося”.

В деня на 40-годишното служение за благото на БПЦ митрополит д-р Кирил, изгражда своя принос, щедро сее у другите святост за Православието, за неговото настояще и бъдеще. Цялата многостранна епископска дейност на митрополит Кирил оставя плътен отпечатък върху бъдещата история на епархията и БПЦ. Или както му казваме, Дядо Кирил оформя духовния облик, оказва своето влияние върху всеки един от нас. Именно поради това митрополит Кирил отдавна е заел, и това е завинаги, своето архипастирско място в строителството на съвременната Българска православна църква. Той носи у себе си ярките добродетели на архиерея Симеон, изследвал ги е, мечтаел е с неговите мисли, действия, летял е в мислите си през българските земи и съдбини.

Кирил Варненски и Великопреславски оставя един съзнателно запечатан благороден образ с умни очи, поглед на православен мислител. Вълнува го православният дух. Този дух на идеи, които отстояват нашите предтечи хилядолетия наред - от св. цар Борис І до днешните размисли на Свобода Бъчварова. Именно тези идеи на митрополит Кирил го издигат на гребена на информационната вълна и поставят неговото име в редицата от дейци и мислители на новата българска обществена и богословска мисъл. За архиерея важат думите на апостола: „Очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде Праведният Съдия (2 Тим. 4:8), защото „с добрия подвиг се подвизах... вярата опазих” (2 Тим. 4:7).

На многая лета, Владико!

Текст: Петко Колев
Снимки: Петко Колев, Борислав Стоев, Мария Стойкова

 

 

Снимки

През годинитеПрез годинитеПрез годинитеПрез годинитеПрез годините
« предишна новинаследваща новина »