ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Знеполският еп. Йоан и Браницкият еп. Григорий осветиха новия храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в Обрадовския м-р „Св. Мина”

24 юли 2012 09:36, Софийска митрополия
Храмовият надпис - свидетелство за вечността

На 22 юли 2012 г., с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, оглави празничното богослужение в новопостроения храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в Обрадовския манастир „Св. Мина”. С еп. Йоан съслужиха Негово Преосвещенство Браницкия епископ Григорий – игумен на Троянската света обител, йеромонах Нектарий от Курилския м-р, прот. Димитър Генчев, свещ. Лазар Георгиев, свещеници в манастира: Борис Петров – ефимерий , свещ. Атанасий Тихомиров, свещ. Ириней Митов и дякон Лъчезар Вълков.

В края на утренята, преди славословията, Техни Преосвещенства започнаха извършването на пълния чин по освещаване на новия храм. С литийно шествие храмът беше обиколен три пъти и външните стени бяха поръсени със светена вода. Три частици от мощите на св. великомъченик Трифон бяха вградени в отвора в средата на св. престол, който след това беше измит, помазан със св. миро и поръсен със светена вода. Помазани и поръсени със светена вода бяха и стените на храма, а в олтара се внесе осветената в навечерието на празника утвар, след което започна св. Литургия.

Словото си за празника епископ Йоан започна думите: „Славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния” (Агей. 2:9), които се произнасят по повод освещаване на нов храм. „Освещаването на един храм е високо духовно дело – каза в словото си владиката. – То свидетелства за славата на храма, която се отобразява върху славата на християните. Християните имат слава, свързана с ясното разбиране за същността на Божия дом, който преимуществено е дом за молитва: „Моят дом ще се нарече молитвен дом” (Ис.56:7) и неслучайно пророк и цар Давид каза: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата” (Пс. 126:1).

Слава Богу, че даде възможност тези години, през които премина строежът на този храм и всички онези дела, които извършиха човешки ръце в различно време, в определено място, с Божия благ промисъл да се увенчаят с успех! И днес ние се намираме в този обновен храм, осветен с пълния чин съгласно църковното последование.

И неслучайно светите отци сравняват освещаването на храм с кръщението на човека. Или тази Божествена трапеза, върху която се извърши тайнството Евхаристия, и на която бяхме причастници, беше осветена чрез слагане на три частици от мощите на св. великомъченик Трифон, чрез помазание със св. миро и поръсване със светена вода. И по този начин се запечата завинаги освещението на този храм, който да бъде утеха и прибежище на всички християни.

Ясно е за всички, че храмът е училище на Истината – най-първо, защото в храма Господен се благовести Словото Божие, което е Път, Истина и Живот (Йоан. 14:6). И всичко, което чува човек, е онова Слово - пълно с Благодат и Истина. И тук разбира всеки християнин величието и вездесъщието Божие, осъзнава Бога като Промислител и Творец на света, осъзнава спасителното действие и мисия на нашия Спасител и Изкупител Господ Иисус Христос.

Ние виждаме, че храмът е мястото, където човек се излекува от своите немощи и възпълва своите недостатъци. Тук той получава Божията благодат - затова храмът, като дом за молитва е училище за благочестие и истина, и е духовна лечебница. Няма човек, който да не е дошъл с вярата си в Божия храм и да се е помолил искрено два пъти или двадесет пъти и да не е усетил по искреността на молитвата си Божията помощ, която в немощ се познава.

Тази света обител е много посещавана, защото тук е чудотворната икона на св. Мина. Но този храм, преди няколко години е започнат в чест на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Св. Николай е емблематичния образ на светите отци, който не само на Първия вселенски събор можа да отстои православната вяра, а и с живот и дело да даде примера на искрената вяра и на архиерейското служение въобще. Тези храмове, които са в негова чест – ние спомняме и почитаме много в целия православен свят изобщо, но и в Българската православна църква св. Николай е особено чтим.

Затова не е чудно, че тогава хората са решили да устроят този храм в негова чест. Храмът, както забелязвате, е изписан съгласно църковните постановления от художника Диан Костов. Той положи доста усилия през годините и се съобразиха всички надписи и канонични принципи с художествената комисия на Софийския епархийски съвет. И в този случай ние разбираме, че освещаването на храма в древно време се е извършвало от архиерея, който лично е надписвал самите надписи на светите икони и на светите образи. Древната традиция е била такава и това е санкцията на Църквата, че този храм е готов и ще бъде осветен.

Чухме големите коленопреклонни молитви на св. патриарх Калист, които бяха особено съдържателни, водиха ни към една мисъл - Бог да прости нашите съгрешения веднъж и да не ни посрами чрез нашите недостойни ръце да извършим освещението на този дом Господен, а да изпросим Божията благодат, дадена ни чрез Св. Дух, Който да снизходи върху този храм, да го освети, обнови и той да бъде жива част от Тялото Христово.

Затова и ние, разсъждавайки върху всички тези мисли за Божия храм, разбираме, че в крайна сметка нашето чувство, влизайки в него, трябва да бъде чувство на съсредоточеност първо, защото човек трябва още с влизането в храма да прояви своето християнско смирение – да не влезне като фарисея гордо и да каже: „Аз не съм като другите човеци!” и да се прекръсти и смело и победоносно да тръгне към светите икони без нужния страх и без нужното благоговение! Това не е християнският дух, а оня фарисейски квас, който преизобилства много в нашето общество и днес! Обаче, преди всичко с тази тихост, незабелязаност и скромност, с чинните поклони, с чинното целувание и с онова духовно разположение – да застанем на едно място по-скрито и по-невидимо, и да настроим целия си ум към молитвата, която ще произхожда в Божия храм, към нейното разбиране, осмисляне и сърдечно преживяване. А умът - казва св. Теофан Затворник, - е като нажежена пещ.

Той пръска искри навсякъде другаде и се разсейва твърде много, а особено когато пък трябва да влезе в Божия дом, тогава има и кой да ни внуши тази дълбока разсеяност, та да можем да обсъдим някоя дума и друга за световните работи и за суетните дела в света; и то да ги обсъдим в Божия храм, защото къде ли друг път ще се срещнем да го сторим! И това не е християнско поведение! Особено когато всеки със своята съзнателност и със своята греховност трябва да влезе в Божия дом и да принесе искрената си молитва. (…)

Не всеки ден се случва да се освети храм Господен, още повече да се извърши целият чин по освещението. С благодарност към Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, който благослови нашите стъпки да дойдем и извършим това чинопоследование, ние възнасяме топла молитва към св. Николай да закриля Светейшия ни Български патриарх здрав, в дълголетие, в трезвост всегдашна като кормчия на светатата ни Църква.

Ние молим Бог да упокои душите на преждеотишлите си от нас сестри монахини – Злата монахиня, Емилия монахиня, Йордан свещеноиконом, Любен протойерей. Във времето на о. Любен като ефимерий тук започна съграждането на този храм. Той не е сред нас в момента, но нашата молитва не е пропуснала да спомене и него като покойник. (…)

Ние споменаваме и всички ктитори, дарители и спомоществователи, които и да са те, колкото и да са те! Всички имена не знаем! А и някои пожелаха съзнателно да останат скрити! И това аз го знам категорично и не съм проявявал любопитство, за да разбера техните имена, защото сигурно е, че Бог ги знае! Затова, когато споменаваме ктиторите, дарителите, спомоществователите, строителите, техническите изпълнители, художниците, доброволно трудещите се, всички служители в манастира и всички, които по един камък са сложили – молим Бог, поради тяхното добротворство да им зачете делата и това да се впише като бъдещ залог в Царството Божие. (…)

Благодарим на свещенослужителите в храма, благодарим на Негово Преосвещенство Браницкия епископ Григорий, който беше игумен на този манастир и той положи немалко усилия в кратко време, за да се стабилизират много тук нещата, за което искрено му благодаря от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Благодаря на братята свещенослужители, на цялата духовна задруга тук, която си помага – имената им всички знаят! И се надявам, че този храм няма да затвори вратите си, а ще ги отвори още повече за извършване на чинното богослужение.

Молим искрено Всеподателя Бога, да дарува на вас – Божия народ, на всички идващи тук, на всички дарили средства, труд, молитва – здраве, дългоденствие и во всем благое поспешение! Да дарува на всички честни поклонници неотклонна вяра, добро християнско разположение, отхвърляне на езическия дух и суеверния дух въобще. (…) Бог да ви пази, закриля, вдъхновява и утвърждава по молитвите на св. Николай архиепископ Мирликийски Чудотворец! Амин!” – завърши вдъхновеното си слово Негово Преосвещенство еп. Йоан и причасти подготвилите се вярващи.

Празничното богослужение завърши с многолетствие, а Техни Преосвещенства раздадоха за благословение нафора и парчета от белите ризи, с които осветиха храма.

***

Първоначалният камък за строежа е положен през 2003 г. по времето на игумения Златка, малко преди да почине. Квадратурата на храма е ок. 150 кв. м. Над 400 кв. м е площта на стенописите, изписани за 4 години от художника-иконописец Диан Костов, който сам направил и мазилката с отлежала 10 г. вар и мит, пречистен пясък. За ореолите е използвал 23 каратово злато. Все още не са завършени иконостасните икони и затова на тяхно място има поставени временни копия. Иконостасът е изработен в с. Момчиловци, Смолянско, от дърворезбарите Николай и Виолета – тяхна работа е и иконостасът в Ротондата „Св. Георги”.

Текст и снимки: Нина Комарова
Снимки в олтара: Милчо Миленов

 

 

Снимки

Обрадовският манастир "Св. Мина"Освещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирХрамовият куполОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирЕдин от ъглите на олтарната трапеза - св. ев. ЛукаОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирПолагане на срачица върху св. ПрестолОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирОсвещаване на новия храм "Св. Николай" в Обрадовския манастирТържествено богослужение в новоосветения храм "Св. Николай"Тържествено богослужение в новоосветения храм "Св. Николай"Епископско молениеТържествено богослужение в новоосветения храм "Св. Николай"Отец ЛазарЗнеполски еп. Йоан и Браницки еп. ГригорийБраницки епископ ГригорийТържествено богослужение в новоосветения храм "Св. Николай"Тържествено богослужение в новоосветения храм "Св. Николай"Тържествено богослужение в новоосветения храм "Св. Николай"Св. олтарна трапезаВелик входВелик входПод закрилата на св. НиколайВелик входСимвол на вяратаНовият храмов сводПроповедта на Знеполски еп. ЙоанСв. ПричастиеРадостта от новия храмЗнеполски еп. Йоан и Браницки еп. ГригорийЗнеполски еп. Йоан и Браницки еп. ГригорийЕп. Йоан Знеполски раздава нафораГробовете на манастирските монахини Златка и ЕмилияКрай манастира "Св. Мина"Паметна снимка пред новия храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец"
« предишна новинаследваща новина »