ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Поклонение в Гигинския манастир „Св. Козма и Дамян” и Земенския манастир „Св. Йоан Богослов”

30 август 2012 17:43, Софийска митрополия
В двора на Църногорския манастир

В ранната утрин на 28 август група от 50 поклонници, организирани от братството „Св. архангел Михаил” при столичния катедрален храм „Света Неделя”, пое с молитва към Гигинския манастир „Св. Козма и Дамян”, намиращ се на 52 км от София. Манастирът е разположен в подножието на планината Черна гора (диал. Църна гора), заради което е известен като „Църногорски”. Той се числи към Софийска епархия, а административно принадлежи към Пернишка област, община Брезник. По пътя към светата обител дякон Петър от катедралния храм, който съпровождаше поклонниците, разказа историята на светата обител, заемаща важно място в църковната, културната и политическата история на днешната централна Западна България.

Основаването си манастирът „Св. Козма и Дамян” вероятно дължи на заселили се в планината отшелници, намирали се под влияние на великите пустинножители светите Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски и Прохор Пшински. (В района са запазени четири манастира: Църногорският, Чепинският, Поцърненският и Радибошкият). Оскъдните исторически сведения за възникването и ранната история на Църногорския манастир и направените археологически разкопки свидетелстват, че първите манастирски постройки, датиращи от XI-XII в., били съградени върху останки от античността. Тогавашната света обител се е намирала в подножието на вр. Тумба, на 1129 м надморска височина, в местността Китка. (Установяват се запазени основи на монашеско крило и защитна кръгла кула). Във времето на създаването на манастира областта се намирала под юрисдикцията на Охридската архиепископия, основана през 1020 г. от византийския император Василий ІІ (976-1025).

По времето на Асеневата, Тертеровата и Шишмановата династии (XIII-XIV в.) Църногорският манастир бил облагодетелстван с множество земи и имоти, дарени от щедрите царе и боляри, запазвайки обаче своя епархиален характер. Постепенно светата обител придобила огромни права и получила пълен административен и финансов имунитет. Била една от малкото монашески обители, които продължили да функционират и след османското нашествие и се наложила като духовно и просветно огнище за българите от съседните околии (Софийска, Радомирска и Брезнишка).

С нахлуването на османските турци условията за съществуване обаче коренно се променили. По-голямата част от манастирските имоти били отнети в полза на султана. Процесът на обезземляване продължил и през следващите столетия, когато местните феодали също си присвоили отделни по-малки дялове. След унищожаването на Търновската патриаршия в 1394 г., Църногорският манастир отново попаднал под духовната власт на Охридската архиепископия. Времето, през което той бил част от диоцеза й, се оказало благотворно за запазването на българския му характер. През 1731 г. българите от околността, окуражени от превземането на Ниш от австрийската армия, въстанали срещу османската власт. Тогава светата обител си навлякла неприязънта на турците заради това, че именно там населението се събирало, за да поддържа вярата и народността. Манастирът бил разбит и опожарен (вероятно около 1737 - 1739 г.), когато мъченически пострадал и Самоковският митрополит Симеон. Върнал се към живот благодарение на хилендарски монаси, които при преминаването си през околността по откровение свише открили заровеното аязмо и започнали възстановяването на постройките около него.

През 1804 г. в Брезнишко се настанил кърджалията Кара Фейзи, който много навредил на църквите в района: едни ограбил, други напълно разорил. Божието наказание обаче се стоварило върху любимата му дъщеря, която се разболяла и краката й започнали да съхнат. Не получила помощ от никъде, а състоянието й се влошило дотам, че не могла да става от леглото. Тогава на Кара Фейзи се явил насън св. архангел Михаил, който му казал, че това е наказание за разрушените храмове. Кърджалията осъзнал, че докато не поправи злините, сторени на християните, детето му няма да оздравее. Подбуждан от бащиното чувство, той се вразумил и за да умилостиви Бога, започнал да възобновява съсипаните християнски храмове. Отците Захарий и Игнат (в монашество Иларион) съумели да спечелят благоволението на управника и се заели с възстановяването на манастира на мястото, избрано от светогорските монаси. Понеже законът в Османската империя не позволявал строеж на нови храмове, съборната църква била направена през 1814 г. върху останките от зидовете на средновековен храм, съществувал близо до аязмото по време на стария манастир на вр. Китка. С помощта на населението от околните селища към 1822 г. градежът бил окончателно завършен. Самият Кара Фейзи също дал пари за него и когато завели дъщеря му в манастира, тя оздравяла.

През Възраждането Църногорската света обител добила голяма известност. Поклонници от близо и далеч се стичали към нея за духовна полза и изпросване на здраве от светите братя Козма и Дамян. Монасите подкрепяли хората в неволите и нещастията. В сушавата 1843 г. жителите на три села, застрашени от гладна смърт, били хранени от светата обител. Постепенно манастирът отново се замогнал. В 1849 г. бил изписан манастирският храм. През 1868 г. били поставени нови камбани, а на следващата година бил завършен притворът на храма. Обновен и управляван мъдро, Църногорският манастир се превърнал в един от големите манастири на Софийска епархия.

След Освобождението на България братството и местното население продължили да полагат усилия за благоукрасяването на манастира. През 1881 г. било направено разширение на източното крило, в което било предвидено допълнително място за гости. Била изградена и фурна. На следващата година била ремонтирана сградата и обновена вътрешността на манастирската църква. Изцяло била подменена конструкцията на иконостаса, като били запазени почти всички елементи от стария (изработен около 1815 г.). През 1886 г. Георги поп Алексов от с. Дебели лак, ученик на Банската зографска школа, собственоръчно изографисал притвора. През 1925 г. било направено обновление на храма и били подновени стенописите. Със смъртта на последния игумен, Паисий (1935 г.), за повече от 60 години светата обител останала без монаси.

След 9 септември 1944 г. в манастира се разположили партизани от Радомирския отряд, които държали под арест приближени на двореца лица, по-първи хора от местното население и взетите под арест офицери от Пети конен полк от Брезник. Били довеждани и концлагеристи от лагера в Богданов дол. Има свидетелства, че част от тях били зверски измъчвани и убити без съд и присъда и заровени набързо в близост до манастира. През м. юли 1946 г. започнало изземване на манастирските имоти (925 дка), като по-голямата част от тях били причислени към държавния поземлен фонд. През 1956 г. светата обител била обявена за архитектурен, а от 1976 г. и за художествен паметник, но в действителност била предадена на осквернение и разруха. Натрупаните през вековете ценности били разграбени. Поругана била сребърната мощехранителница, съдържаща мощи от покровителите на светата обител: св. безсребреници Козма и Дамян, както и други светини. Изчезнал и почти целият архив и всички богослужебни книги.

През 1998 г. в манастира отново се заселват монаси, които го заварват напълно разграбен и полуразрушен. В първите години след възстановяването на духовните му функции те се подвизават в тежки лишения. Принудени са да живеят в негодни за обитаване помещения, без вода и електричество, разчитайки за издръжката си изцяло на труда на ръцете си и на Божията милост. Постепенно пригаждат няколко помещения за живеене и започват да разчистват място за градините. Изграден е вътрешен водопровод, локално парно отопление и съвременен санитарен възел. През есента на 2004 г. е завършен новият обор, на 800 м. от манастира, и стопанството се премества изцяло там, където някога е било. Организирани са няколко студентски бригади за строително-ремонтни дейности и стопанска работа в помощ на братството. Участие в тях вземат младежи от различни държави. Първата напълно възстановена сграда е тази на аязмото, където отново започват да стават изцеления. То се намира в югоизточния край на светата обител и представлява кладенец, дълбок близо 2,50 м, от който целогодишно извира вода. От незапомнени времена този извор се почита като лековит. Според местните предания водата помага при очни болести, поражения на нервната система и безплодие.

През 2007 г. е организиран инициативен комитет за набиране на средства за възстановяване на манастира и сдружение „Св. Козма и Дамян”, под егидата на което се организира национална дарителска кампания. В нея вземат участие духовници, общественици, учени, юристи, изкуствоведи и бизнесмени. През 2008 г. започва изграждането на източното манастирско крило с новата църква. През следващите две години са построени манастирската кула-камбанария, водосветната фиала, беседката, чешмите и е оформено дворното пространство. В тежкия момент след настъпването на световната финансова криза в помощ на братството щедро протяга ръка и банкерът Цветан Василев, председател на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. С негова помощ е завършен и благоукрасен новият храм „Св. Силуан Атонски”. (Това е единственият в България храм, носещ името на атонския светец, подвизавал се през XX в. в руския манастир „Св. Пантелеймон“ на Света Гора).

На 8 май 2011 г., с благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, храмът е тържествено осветен от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Йоан, викарий на Негово Светейшество. Епископ Йоан извършва пълния чин за освещаване на храм, като наред с трите частички от мощите на св. Трифон, са поставени и частици от мощите на св. патриарх Модест Йерусалимски и св. Анастасий Перски, предоставени от гръцки духовници, дошли на празника. През миналата година Гигинският манастир получава и частица от мощите на единия от покровителите си – свети Козма. Светинята бе предоставена от Пловдивската епархия, с благословението на митрополит Николай. Те идват от Кукленския манастир „Св. Козма и Дамян“, който поклонниците от столичното християнско братство посетиха в началото на м. август тази година (2012 г.).

Въпреки трудния път от с. Гигинци до манастира (ок. 5 км), поклонниците от София успяха да стигнат навреме за богослужението и да вземат молитвено участие в него. След това имаха възможността да разгледат подробно старата и новата част на манастира и да се поклонят и в храма „Св. Козма и Дамян”. После слязоха до аязмото, за да си налеят от лековитата вода. Игуменът на светата обител, архимадрит Евгений, покани всички поклонници в манастирската трапезария, където ги нагости с корбан и хранителни продукти, които манастирът произвежда. Отец-игуменът бе поканил и двама певци с народни инструменти, които изпълниха пред поклонниците традиционни песни и мелодии от Мелнишкия край. Доволни и щастливи, всички получиха благословение от о. Евгений и по една кофичка манастирско биволско мляко.

В ранния следобед поклонниците продължиха пътя си към Земенския манастир „Св. Йоан Богослов”, разположен в красива местност сред североизточните склонове на Конявската планина (на левия бряг на р. Струма, в началото на Земенския пролом). Намира се в непосредствена близост до гр. Земен, на територията на Радомирска духовна околия.

Данни за първите години от живота на манастира „Св. Йоан Богослов” липсват в запазените писмени извори. Единственото доказателство, че светата обител била издигната в края на IX в. е манастирската църква, измазана с гладка мазилка в розов цвят и разчертана в имитация на квадров градеж. (По същия начин били измазани църквите в Преслав, построени веднага след обявяването на града за столица на България в 893 г.). Построяването на Земенския манастир навярно е станало с дарения на роднини на видния болярин и владетел на град Перник във времето на цар Самуил, Кракра. Роднините му управлявали областта повече от столетие, като в нея влизали 88 укрепени градове, между които и Земен. През Второто българско царство манастирът влизал в пределите на крепостта Землинград, която охранявала Земенския пролом на р. Струма. От надписите на стенописите в манастирския храм става ясно само това, че през 1334 г. боляринът Деян и жена му Доя дали средства за подновяването им. История на светата обител свидетелства за не един погром от времето на битките на Кракра с византийците, през Сръбските опустошения от 1189 г. до набезите на османските турци в края на XIV в., след които светата обител запустява.

Единствената оцеляла сграда (от края на XI – началото на XII в.) е съборният храм. От проучванията на манастирските архиви става ясно, че той бил укрепван през 1830 и 1860 година. През 1867 г. майстор Миленко Велев от село Блатешница построява жилищна сграда, осветена на храмовия празник от Кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава манастирът се превръща не само в религиозно и културно, но и в революционно средище. В навечерието на Априлското въстание земенският игумен Михаил организира чета, с която да подкрепи въстанието, за което заплатил с живота си. В началото на XX в. поп Янаки Митов построява нова манастирска сграда (двуетажна, дълга 40 м). Малко преди това е съградена и малка камбанария. На 5 март 1966 г. Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир – за национален музей, филиал на НИМ (2004 г.).

Поклонниците успяха да разгледат манастирския комплекс и съборния храм. Той представлява триапсидна, кръстокуполна сграда, Като куполът е разположен върху висок цилиндричен барабан. Сградата има кубична форма (9 x 9 x 9 м), а стените й са от дялани блокове (бигор). При обновяването на манастира в XIX в. храмът се сдобива и с директен вход към олтара, който е постлан с разноцветни мраморни и каменни парчета. Стенописите са от няколко периода. По най-старите от тях са запазени отделни фрагменти, даващи възможността да бъдат датирани в XI-XII в.. Следващият пласт е от 1356-1360 г., изписан със средствата на деспот Деян, който е изобразен заедно със съпругата си Доя в реалистичен портрет на ктитори. Това са най-старите и с най-голяма художествена стойност изображения на ктитори след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква. Авторът на земенските бил самобитен местен майстор. От гледна точка на стила те не се включват към официалните течения в балканската средновековна стенопис, а са към т.нар. народно направление в изкуството на Второто българско царство. Открояват се образите на св. Иван Рилски, св. Климент Охридски, св. Йоаким Осоговски и др..

Особено интересна e сцената „Изковаване гвоздеите на Разпятието”, разположена фронтално пред „Разделяне на дрехите на Спасителя”. До ХІІІ в. не са засвидетелствани никакви данни (литературни или художествени) по въпроса за изковаването на пироните, с които бил разпънат Христос. Андре Грабар открива първите извори по темата в ръкописи от края на ХІІ в. и началото на ХІV в. Първият от тях е френски текст и миниатюра от библиотеката на лорд Лестър, а вторият е на английски език от псалтира на кралица Мария Английска. Илюстрациите и в двата ръкописа се различават от изображението в Земенската църква както по подробностите и инвентара, така и по броя на действащите лица. Земенският и западните паметници, според Грабар, са имали един първоначален източник, който би трябвало да се търси в изкуството на християнския Изток от доиконоборския период (VIII-IX в.). Земенската сцена по своето съдържание има чисто битов характер и представя първия битов сюжет в българската живопис изобщо.

След като разгледаха подробно съборния храм, поклонниците излязоха в двора на манастира, за да се насладят на прекрасното време и контакта си един с друг. В късния следобед всички заедно поеха към София, а по пътя на връщане дякон Петър изнесе беседа за смисъла и значението на поклонничеството, което представлява осъзнато пътуване към Бога, израз на стремежа ни да срещнем Христос, Който е Пътят и Истината, и Животът (Йоан. 14:6) и завръщане към духовността, от която сме се отдалечили. Самият ни живот, каза дякон Петър, е едно поклонничество: от раждането ни, през различните възрасти, до самата ни смърт.

Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов
За историята на двата манастира са използвани материали от сайтовете:
http://www.svetogorie.com, http://www.bulgariam

 

 

Снимки

Църногорският манастирВ двора на манастираСтарата частВ двора на Църногорския манастирСв. Престол в новия храмСтенописСв. Литургия в Църногорския манастирСв. Литургия в Църногорския манастирСв. Литургия в Църногорския манастирСв. Литургия в Църногорския манастирСв. Литургия в Църногорския манастирСв. Литургия в Църногорския манастирСв. Литургия в Църногорския манастирХрамовата стенописЦърногорският манастирХрамовата стенописХрамовата стенописЦърногорският манастирАязмотоВ трапезарията ГостиФермата за биволиЗеменският манастирЗеменският манастирЗеменският манастирЗеменският манастирИзглед от манастираЗеменският манастир
« предишна новинаследваща новина »