ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Тялото на блаженопочившия Видински митрополит Кирил бе положено в катедралния храм на Видин

25 септември 2012 22:34, Видинска митрополия
Тялото на Видинския митрополит Кирил бе положено в катедралния храм на Видин

С благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан на 25 септември бе извършено „обретение мощей“ на блаженопочиналия Видински митрополит Кирил. С подобаващо молитвено последование и духовен трепет от духовенството на Видин бе открит гробът и извадено тялото на блаженопочиналия Видински митрополит Кирил (1837 – 1914).

След изваждането на честното тяло на митрополит Кирил от гробницата, намираща се до стените на катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ във Видин, тялото му бе положено по надлежния ред и канон в специално изработена за тази цел мощехранителница в храма.

При откриването на гроба на обичания от всички Видински митрополит Кирил бе установено и това е видимо за поклонниците и благочестивите християни от Видин, че двете му ръце, с който е принасял безкръвната жертва - Тялото и Кръвта на Господ Иисус Христос - и е благославял людете, са нетленни.

Тялото на митрополит Кирил е стояло в гроба 98 години и с изваждането му се отдава заслужена почит и достойно поклонение за великите и трайни дела, които е показал в полза на Църквата Христова, за спасението на хората и за извисяването на Христовите добродетели в света.

Митрополит Кирил Видински както за времето си, така и преди политическите промени от 1944 г. е личността, която е обединявала благочестивите християни в едно семейство, вървейки пред тях като истински пастир и служейки им със слово и най-вече с пример и благ спомен.

С този достоен акт на изваждането му от гроба и поставянето на тялото му за поклонение, Видинската епархийска църква показва желанието си да открие светлите личности от своята история, настоящи и бъдещи молитвени закрилници и покровители, да ги покаже на своите верни чеда, както и да открие на благодатните свои мъже любовта и преклонението на хората към тях.

Радост е за Църквата всяко събитие, което открива светостта и Божията любов и милост, защото се сдобива с молитвеници и примери, чрез които хората се спасяват. Единственият пример и път, истина и живот е Христос, но когато виждаме, че хора преди нас са се спасявали и ние ги почитаме, се ограждаме със сила и вяра, че въпреки нашата греховност и ние можем да достигнем до Бога.

+++

Кратко житиеописание на митрополит Кирил Видински

Светското име на митрополит Кирил е Коста Стоичков. Той е роден на 15 юли 1832/7г. в будния възрожденски град Берковица.

Дните на неговото детство са белязани с недоимък и терзания, както на всяко българско семейство по това време. С неимоверни усилия го записват в местното килийно училище, където получава първоначалното си образование. Междувременно родителите на малкия Коста почиват и той остава кръгъл сирак. След завършване на образованието си, осъзнал своето духовно призвание, той се отправя към Чипровския манастир „Св. Йоан Рилски”, където постъпва като послушник.

В манастира любознателният и ревностен младеж с готовност изпълнява възложените му послушания, като заедно с това се укрепва и утвърждава във вярата. Издържал изпитанията на строгия манастирски живот, през 1857 г. той е постриган в монашество с името Кирил, а скоро след това е ръкоположен и в йеродяконски чин.

Воден от желанието си за придобиване на по-високи богословски познания и с подкрепата на манастирското братство, което го насърчило морално и материално, през 1858 г. йеродякон Кирил заминава за гр. Сремски-Карловци, Австро-Унгария. Там в продължение на четири години прилежно учи в местната сръбска духовна семинария, като в свободното си време има възможността да се запознае и с богатото историческо и културно наследство на страната.

Извън учебните занимания отец Кирил силно е повлиян и от нарастващото недоволство сред българското население срещу османските поробители и гръцкото духовенство, като поддържа постоянни контакти с българската емиграция и следи с жив интерес събитията, свързани с българския народ и отразявани в европейския печат.

През лятото на 1863 г., завършил своето богословско образование, Кирил се завръща в родината. Едва стъпил на родна земя в гр. Видин, под давление на тогавашния гръцки Видински митрополит Паисий, който предварително бил информиран за неговото пристигане, той е арестуван. След щателен обиск на личния му багаж турските власти откриват в него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен Втори, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред съда.

След необосновани обвинения и фиктивен процес младият инок е осъден на заточение и е изпратен в Сивас, Мала Азия. Там в продължение на три години е принуден да изтърпи жестоки издевателства и унижения, съпътстващи всички дни на неговия престой, които въпреки всичко не отслабват патриотичния му борчески дух и каляват апостолската му ревност за бъдещото високоотговорно служение.

Бидейки освободен през 1866 г., той се установява в Тулча, където до 1870 г. работи като учител, а заедно с това служи и като дякон в тамошната църква. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен и в архимандритско достойнство и назначен за председател на българската църковна община в град Силистра.

Навсякъде архим. Кирил изпълнява възложените му послушания с необходимото разбиране и взискателност, което дава основание на новоизбрания Български екзарх Антим I и Светия Синод да му възложат по-отговорно служение. Повикан в Цариград, през 1872 г. в българския храм "Св. Стефан" той е хиротонисан в епископски сан с титлата "Белоградчишки" от Екзарх Антим I и архиереите Самоковски Доситей, Нишавски Партений и Софийски Доротей (по-късно Скопски) и е назначен за екзархийски викарий във Видинска епархия, където остава до 1874 година. От края на същата година епископ Кирил е управляващ Скопска епархия, а на 23 юли 1875 г. е избран за Скопски митрополит.

След започването на Руско-турската освободителна война, през 1877 г. митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София, където е „митрополит на разположение” на Св. Синод.

От 1887 г., след отстраняването на Софийския митрополит Мелетий, той е управляващ Софийска епархия, а след смъртта на Видинския митрополит и бивш екзарх Антим от края на 1888 г. е управляващ Видинска епархия.

На 21 март 1891 г. е избран за Видински митрополит. В своята нова богодарувана епархия митрополит Кирил има възможността да изяви целия свой потенциал, като доразвива започнатото от екзарх Антим и същевременно обновява клира и възобновява храмостроителството. Всеизвестна е неговата строгост към подчинените му свещенослужители, от които изисква достойно поведение и изряден външен вид.

Като член на Св. Синод дядо Кирил е принципен деятел за развитието на църковно-просветното дело на Българската православна църква. Благодарение на своята монашеска пестеливост, но не и стиснатост, през 1902 г. той става и един от основните дарители за построяването на сградите на Софийската духовна семинария, като дарява 50 000 златни лева.

В последните години от своя живот митрополит Кирил живее твърде уединено и скромно. Часовете му преминават в молитва, четене и размишления. Преживял много превратности в своя земен път, той склопява очи с твърдата увереност, че е допринесъл според силите си за развитието на Българската православна църква и своята епархия. Почива на 21 май 1914 г. в гр. Видин. Погребан е до видинския катедрален храм „Св. Димитрий Солунски”.

За повече снимки посетете http://vidinskamitropoliya.com/

Текст: архимандрит Поликарп
Снимки: архимандрит Евтимий

 

 

« предишна новинаследваща новина »