ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей при опелото на блаженопочившия Български патриарх Максим

10 ноември 2012 10:40, Българска Патриаршия
Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей

Блаженейши и достопочтими Предстоятели и представители на Поместните православни църкви,

Многоуважаеми господин Президент на Република България,

Многоуважаеми господин Министър-председател,

Многоуважаема госпожо Председател на Народното събрание на Република България,

Ваше Високопреосвещенство Великотърновски митрополит Григорий, за наместник-председател на Св. Синод на Българската църква,

Опечален български народе,

"Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човечески" (Йоан. 3:13).

Изпълнени с чувство на човешка тъга и със съкрушени сърца съпровождаме към вечните селения блаженопочившия патриарх Максим с едно сърце - клир и народ.

Наистина отхождането на един достопочтим събрат пред Праведния Съдия, Който слезе от небесата, за да изпълни волята на изпратилия Го Отец и изпълни това дело, има кръсто-възкресен характер. То е същевременно изход и вход. Изход от тленното и временното и вход в нетленното и вечното.

Оправдани са наистина човешките чувства на тъга и болка, особено за един такъв достоен и дългогодишен първойерарх, който над 40 години отдава себе си в служение на народа. Радост е обаче, че днес отива там, където "няма болка", където цари Божията любов и където "всички и всичко е Христос".

В тези последни минути на раздяла, които свети Василий Велики нарича преценка, съзнаваме, че празнотата от неговата загуба ще бъде неизмерима. Блаженопочившият патриарх се отправя към небесата, отправя се към онзи блажен град, където няма изградени храмове, но "Господ Бог Вседържител и Агнецът на неговия храм и градът нямат нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията Слава го е осветила и светило му е Агнецът" (Откр. 21:22-23).

Стоящият за последен път пред нас блаженопочинал патриарх ръководи поместната Българска църква в един наистина труден период. Претърпя много перипетии и изпитания в неговото над четиридесетгодишно първосветителско служение. Всичко това той претърпя с апостолска ревност, себеотдание и послушание, с трудности и сълзи, но най-вече със силна молитва. И така достигна чрез неговата точна преценка мъдрост, добро познание на човешката същност и чувственост, а също така и суетата на живота да "преобърне състоянието на настоящия живот" във "вода и море" (св. Василий Велики) и бъде познат като достопочтим църковен кормчия, който ръководи Църквата цяла и невредима, предпазвайки я от "студа през зимата и опасността от вълните". И - както казва нашият знаменит предшественик св. Григорий Богослов - да я отведе в тихите води на Господния мир при незалязващата светлина на царството Божие, за обща радост и веселие на всички православни.

Патриарх Максим винаги при управлението на Патриаршията имаше пред себе си примера на светиите и трудностите, които те са изпитвали във всекидневния си живот, защото никой не се е увенчал "с наслада или с венеца на търпението, без да е бил подложен на дълбоки скърби и изпитания" и още: "не този, който има нужда от търпение, а този, който се бори с него се увенчава" (Св. Василий Велики. Послание 139 към Александрийци и за св. 40 мъченици). Затова и той се увенча с добродетелите на любов, послушание и себепознание.

Вселенската Патриаршия, центърът на единството на Православния свят, бе винаги в услуга на блаженопочившия патриарх в периода на неговото първосветителстване в борбата му за единство на Църквата и за заличаване раните от десетилетната схизма, за да може светата Църква да върви в единство.

Майката Константинополска църква в 1941 г. дари автокефалия на днес благословената и цветуща Българска църква. А през 1961 г. призна патриаршеското достойнство на тогавашния й първойерарх. Чрез което се осъществи един светъл мирен път на канонично общение, изпълнен с единство, успокоение и любов. Именно тази връзка се опитахме и ние да запазим през годините, работейки братски с блаженопочиналия, който винаги се стараеше да предпазва от злободневие и външни нападки своя православен български народ, от ден на ден израстващ във вяра и благочестие.

Винаги обаче и Българската църква отдава нужната почит и уважение към дарилата я с православната вяра в Христа преди повече от хиляда години Майка-Константинополска църква и е готова при нужда да изповяда чрез своя първойерарх, че Българската църква е първородна дъщеря на Вселенската патриаршия.

И днес Вселенската патриаршия като духовна майка и сестра на Българската православна църква "в радост и в скръб" участва в тъгата й по загубата на нейния архипастир и чрез Наше Недостойнство изказва своите съболезнования към досточтимите йерарси, клир, народ и към политическото ръководство и всички съчувстваме един другиму при тази раздяла. Отдавайки нужната чест и признание на патриарх Максим, отправяме молитви Бог да упокои душата му, а на българския народ да дарува мир и благоденствие в неговото духовно израстване и развитие. Най-вече се молим, щото "в Йерусалим пренебесни и безконечен ангел" прославеният свят наш Бог да просветлява йерарсите на Българската църква да изберат достоен нему приемник, който да работи с апостолска ревност, себеотдание и любов за духовното израстване на народа и единството на Църквата.

Братя и отци в Господа,

Днешното служение на Църквата е най-вече спасението на народа, защото като страна от християни, като общение между вярващи чрез семето на вярата и героизма на нейните чада, но най-вече чрез благодатното действие на Светия Дух се преобразяват връзките и животът на хората се възражда, и се отварят вратите към вечността.

Както Словото Божие Господ наш Иисус Христос прие за наша полза човешки вид и "слезе от небесата", за да го "възвиси на небесата", така да покровителства светата Българска православна църква, която пастирски бе обгрижвана дълго от блаженопочиналия патриарх Максим и в бедност, и при различни рани на нейното тяло, а тъй като християнската общност е богочовешки организъм - да обръща народа, да го ръководи и спасява. По този начин Православната църква обогатява историята на българския народ по пътя на неговото утвърждаване и развитие и чрез нейната духовна сила е способна да дарува живот дори и на "сухите кости".

Нека Създателят, Пазителят и Ръководителят на всичко Господ, "Чийто съд е праведен", защото "не търси Своята воля, а волята на изпратилия Го Отец", да дарува на блаженопочиналия наш събрат отплата за труда му на добър и смирен служител, на чиито плещи тежеше архиерейското и патриаршеско достойнство. Нека паметта му бъде вечна пред предалия се на заколение Агнец, Чиито слава, власт, чест, поклонение и благословение да пребъдват во веки веков. А м и н.

Превод: архим. Атанасий (Султанов)

 

 

« предишна новинаследваща новина »