ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ОТВОРЕНО ПИСМО на Пловдивския митрополит Николай до Светия Синод на БПЦ

12 ноември 2012 11:16, Пловдивска митрополия
Пловдивски митрополит Николай

До

Светия Синод

на Българската Православна Църква

 

Ваши Високопреосвещенства,

Понеже бях любезно помолен от събратя митрополити да запозная почитаемия Свети Синод писмено с някои мои притеснения, ако имам такива, правя това с цялото си смирение и уверение, че съображенията ми са съвсем принципни и не засягат никого от досточтимите митрополити – членове на Светия Синод на БПЦ.

Факт е, че според член 63, ал. 2 на Устава на нашата Църква, Светият Синод е длъжен да взима всички свои решения с мнозинство от повече от половината на всички свои членове. Това условие е безпрекословно. То съдържа в себе си и друго условие, а именно, че гласуването в Светия Синод е винаги и само явно. Гласуването е явно, за да се даде възможност именно на всички членове на Светия Синод да изразят мнението си, дори отсъстващите по болест или друга важна причина – по телефон или писмено. Ако се допусне тайно гласуване, това означава отсъстващите наши братя да бъдат лишени от право на глас. Никой митрополит не може да бъде лишен от такова право, защото участието във взимането на решения е негово задължение. Освен това, ако се приеме да има тайно гласуване, това означава, че членовете на Светия Синод имат тайни помежду си. Такова виждане аз не мога да споделя.

После, ако допуснем, че Светият Синод може да взима валидни решения с гласовете на половината от присъстващите, това би означавало, че при присъстващи осем митрополити (минимално необходимият кворум) валидно решение може да бъде взето с пет гласа. Ще се съгласите, че подобна трактовка противоречи и на буквата на Устава, и на духа на Светите канони, и на обществения разум.

Не исках да излагам тези съображения на заседанието ни от 10.11.2012 г., за да не възникнат пререкания, които биха оскърбили паметта на току-що погребания Български Патриарх, Негово Светейшество Максим. Проблемът, за жалост, не беше убегнал на наблюдателните медии. Попитан за мнението ми, аз не можех да го скрия. Съжалявам, че въпросът доби гражданственост, но това, струва ми се, е неизбежно в една медийна демокрация. Случаят показва, че Светият Синод е призован да обмисля всички въпроси много внимателно и да решава в дух на максимален консенсус. За да не се създава излишен шум и впечатление – да пази Бог – за разнобой.

В петък, пред все още отворения ковчег на Негово Светейшество Патриарх Максим, си позволих да кажа, че поне колкото се отнася до мен, винаги, когато имам въпрос, ще се обръщам към нашия блаженопочинал отец и учител и ще се опитвам да отгатна как той би постъпил в дадената ситуация. Абсолютно съм убеден, че в дни като сегашните, Негово Светейшество Патриарх Максим първо би спазил 40-дневния срок на молитвено мълчание в памет на покойника. Изпълнен с благоговение и дълбока почит към Негово Светейшество, аз лично бих искал да прекарам следващите 40 дни на траур за Църквата ни в молитва и размисъл, както е редно и както повелява християнската ми съвест. Надявам се, че тази проява на уважение към паметта на обичния наш Патриарх няма да бъде възприета като проява на неуважение към почитаемия Свети Синод и моля, ако Светият Синод реши да се събира през следващите 40 дни, отсъствието ми да бъде извинено.

Като се надявам на светите ви молитви, оставам на Ваши Високопреосвещенства в Христа брат,

ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ † Н И К О Л А Й

 

 

 

« предишна новинаследваща новина »