ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ОТНОСНО КЛЕВЕТНИЧЕСКАТА КАМПАНИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

01 декември 2012 16:17, Българска Патриаршия
Разпятие Христово

След като в последно време с особено настървение отправя упреци към Българската православна църква и на 28 ноември в студиото на БТВ изказа открита клевета срещу Ловчанския митрополит Гавриил по начин, лишен дори от елементарна човешка почтеност, архимандрит Касиан очевидно е решен да продължи своя медиен поход. Този път обект на неговото „изобличително слово“ ще бъде каноничният статут на самата Българска патриаршия. Кога и как – вероятно интересуващите се вече знаят. По всичко личи, че става дума за една широкомащабна кампания за дискредитирането на БПЦ и в частност на митрополит Гавриил от една страна, и самореабилитирането (в случая това е слаба дума) на архим. Касиан в очите на вярващите.

Но ако неговата офанзива и откровени лъжи са подчинени на една печална антилогика и безпринципност (след малко за това), то, напротив, съвсем логичен е въпросът защо името на този „онеправдан“ апологет и рицар на Православието е свързано по недвусмислен начин със следните събития и факти от живота на Българската старостилна църква:

1. Архимандрит Касиан след като се самоотлъчва от единството на БПЦ и минава към старостилния разкол, на 4 ноември 2005 г. бива официално изгонен и оттам поради следните съображения (информацията се базира на официалните изявления на църковния съвет към Старостилната църква, публикувани на тяхната интернет страница):

a) Въпросният църковен съвет констатира - след отчитане на устните и писмени показания на миряни и монаси, случаи на физическо насилие в Жабленския манастир. Постъпили са свидетелства не само за удряне на плесници, но и за твърде грубо телесно насилие — „силни плесници и удари с юмрук, ритници, удари с инструменти. Двама миряни от нашата Църква“, се казва още, „свидетелстват, че архимандрит Касиан им е ударил еднократно силни плесници — постъпка, която едва ли може да се оправдае с някаква възпитателна цел“. По-нататък в изявлението биват напомнени на архим. Касиан 27-мо Апостолско правило и 9-о правило на Двукратния събор, където за подобни постъпки на клирик се предвижда неговото низвержение. Нека напомня, предстоящите медийни изяви на въпросния имат за тема на диспут каноничността на БПЦ и нейните йерарси.

б) Злоупотреба с имуществото на една болна и самотна жена. Става дума за предоставяне от страна на г-жа Нина Хлебарова на собствен имот, етаж от къща в София, на „братството на Жабленския манастир срещу поето от игумена и братята задължение за нейното подпомагане“. Г-жа Хлебарова е заявила, че поетите задължения към нея не се изпълняват и настоява за връщането на имота. Архим. Касиан категорично е отказал. „Този свой отказ той подкрепя - се казва в разглеждания документ - с цитиране на съответни църковни канони. Но начинът, по който се борави с каноническите текстове, поражда сериозно възражение — те не са в закономерна вътрешна връзка с духовно-нравственото съдържание на разглеждания случай, а са външно налепени доводи, целящи да докажат безусловната правота на собствените твърдения“. В заключение, се казва, че от „духовно-нравствена гледна точка Църковният съвет изразява становището, че собствеността върху имота следва да се възстанови на г-жа Хлебарова, тъй като не се оспорва, че голяма част от поетите към нея задължения не са изпълнявани. По съвест имотът би трябвало да бъде върнат, още повече че става дума за самотна, възрастна и болна жена“.

Няма да се спирам на останалите факти, които касаят вътрешния живот на Старостилната църква – важното е, че посочените съображение са продукт на, по всичко личи, добросъвестно изпълнено и коректно проучване, в резултат на което архим. Касиан е изгонен от старостилната църква със забележката, че „по крайна икономия“ не са наложени „нито едно от предвидените канонически наказания“.

2. След този случай, за отлъчения архим. Касиан "лъжеепископите" и "лъжемитрополитите" на БПЦ (както той дотогава ги е наричал) през 2007 г. отново придобиват статут на канонични православни епископи и той изпраща писмо до блаженопочиналия светейши български патриарх Максим, в което моли покойния патриарх да се погрижи за обгрижването на манастира „под омофора на епископ, който споделя нашите възгледи или ако липсва такъв, да бъде хиротонисан като такъв един от нас — под Вашия омофор“. „Ако липсва такъв“ – буди недоумение условното наклонение, защото, разбира се, че липсва, както е и досега.

3. Но да допуснем, че дотук е ставало дума не за безпринципност и амбиция, а за осъзната грешка и положено добро начало на покаяние. Какво става впоследствие? Архим. Касиан получава отказ за епископската (б. авт. си) хиротония. Дали отказът обаче е приет със смирение, послушание и монашеска съвест, говори фактът, че същият прави нови опити да се върне в Старостилната църква – неуспешни. В крайна сметка, завършва в кошарата на друга старостилна разколническа общност, но с много по-крайни възгледи. В резултат, за архим. Касиан епископите на БПЦ се оказват същите „неканонични лъжеепископи“.

4. И на последно място, в прегледаните документи и кореспонденция, изнесени на страницата на БСПЦ, юридическият орган на последната, анализирайки поведението и думите на архим. Касиан, очертава психологическия профил и белезите на „култовата личност, а именно — убеденост в своята непоклатима правота и в безусловната истинност на собствените мнения, оценки, становища. Казваме, че тия особености на култовата личност са изразени по парадоксален начин, защото в текста на писмото намира ярък израз един от похватите на така назованата личност (или с други думи — мнимия старец) в православна среда: изтъкване на собствената правота чрез привиден отказ от нея; отказ от истинско покаяние, прикрит чрез натрапчиво повтаряна готовност за покаяние — която по същество се свежда до гола декларация, до обща покайна реторика. При такъв тип текстове авторите им неизбежно си служат с манипулиране, с преиначаване на истини, с откровени лъжи, с, така да се каже, „изпуснато” високомерно, пренебрежително, иронично отношение към опонентите си“.

В заключение, смятам, че диспутът, който архим. Касиан се опитва да инициира, трябва да бъде не с митрополитите на БПЦ, а с избягалите монаси от Жабленския манастир, потърпевшите от действията на архимандрита миряни и ръководството на Старостилната църква. Там по-добре ще се разбере кой кой е, а окончателно това ще стане ясно… всички знаете кога.

 

Текст: Цветослав КОВАЧЕВ

 

 

« предишна новинаследваща новина »